• Има две безкрайни посоки. Навътре и навън.

    Агнес Мартин

    Мислещата тръстика

    Нуждаем се от повече и по-различни знамена.
    Какъв е този червей, задълбал в сърцевината на възторга?
    Онзи, който се е превърнал само в очи, не вижда.
    Да се опиташ да разбереш е да пристъпиш към неразбиране.
    Да не знаеш, но да продължиш.
    Всичко е огледало.
    Има две безкрайни посоки. Навътре и навън.

    agnes-martin-11

     

    Размисли

    Искам да говоря за съвършенството, което е в основата на живота,
    когато умът е завладян от съвършенство
    и сърцето е изпълнено с наслада
    но не ми се иска да отричам всичко останало.
    В ума си, ние имаме съзнанието за съвършенство;
    когато гледаме с очите си ние го виждаме,
    а как то действа е за нас загадка и нещо недостижимо.
    Когато живеем живота си, той е като състезание – умовете ни
    са притеснени и завладяни и ставаме депресирани и
    трябва да се измъкнем да си починем.
    Но имаме понякога и моменти на съвършенство
    и в тези моменти се чудим как въобще животът ни се е струвал
    труден.
    Тогава смятаме, че най-накрая сме тръгнали по правилната пътека и че
    вече няма да се разколебаем или провалим.
    Напълно сме убедени, че сме намерили решението и тогава
    моментът свършва.

    Моментите на съзнатост не са пълна съзнатост,
    точно както моментите на слепота не са напълно лишени от поглед.
    В моменти на заслепеност, когато срещнем някого,
    когото добре познаваме,
    той ни изглежда почти неразпознаваем,
    а човек дори и на себе си изглежда чужд.
    Тези състояния на ума лесно се подминават и
    се забравят,
    макар че моментите на поразителна съзнатост никога не се забравят.
    Да се стремиш към съзнанието за съвършенство в ума е
    да живееш вътрешен живот.

    Не е необходимо художникът да живее вътрешен живот.
    Необходимо е само той да разпознава вдъхновението и да
    го изобразява.
    Нашите изображения на вдъхновението далеч не са съвършени
    защото съвършенството е недостъпно и непостижимо.
    Моментите на съзнание за съвършенство и на вдъхновение си приличат
    обаче вдъхновението е често насока за действие.
    Много хора вярват, че ако са в тон със съдбата, техните
    вдъхновения ще ги отведат към това, което искат и от което се нуждаят.
    Но вдъхновението е всъщност само напътствие към следващото нещо
    и може да бъде онова, което наричаме успех или провал.
    Лошите картини трябва да бъдат нарисувани
    и за художника те са по-ценни от онези картини,
    които по-късно ще бъдат изложени пред публика.

    Творбата на изкуството е успешна, когато в нея присъства
    намек за съвършенство –
    и при най-малкия намек… творбата оживява.
    Животът на творбата зависи от зрителя, според неговото
    собствено съзнание за съвършенство и вдъхновение.
    Някой да откликне на творбата не е дълг на художника.
    Да се чувства самоуверен и успешен не е в природата на художника.
    Да се чувства недостатъчен,
    да изпитва разочарование и чувството на поражение, чакайки
    вдъхновение
    е естествено състояние на художника.
    Затова хвалебствията карат повечето художници да се чувстват неудобно.
    Те не могат да си припишат вдъхновението,
    защото ние можем да виждаме съвършено, но не можем да творим съвършено.
    Много художници живеят сред хората без това да всява смут в ума им,
    други обаче имат нужда да живеят вътрешния опит на ума си, самотен
    начин на живот.

    agnes-martin-2

    ***

    В най-добрите си моменти си мисля „Животът ме подмина” и съм доволна.

    Иска ми се идеята за време да се изтече от клетките ми и да ме остави спокойна на този бряг.

    Превод от английски Олга Николова.

     

    Обратно към съдържанието на броя.

    Прочети “Да пишем за природата” на Тед Хюз.

    Прочети “Лястовицата” на Георги Маринов.