• Лястовицата

    Георги Маринов

    Лястовичке лястовичке помниш ли
    Защо засели дните ми с огледални вирове
    Много облаци минаха оттогава
    И аз минах и се огледах
    И много момичета минаха и се огледаха
    От дълбините прозират и моите връстници
    Като опарена е водата от бързата ти сянка
    Всяка нощ и сънищата нещо ми казват
    За нашата залутана душа сред къщите и звездите
    Но човекът какво още е човекът лястовичке
    Коя е неговата същност
    Понякога и за мен не ми се говори
    А виждам лястовичке
    Има значение и кой от миналото ще дойде
    Дали ще плете змии интриги сред младата коприва
    Или ще зачертае на кръст мизерията на духа ни
    Аз искам в светлината на чувствата да остана

    Из стихосбирката “Въображението на пейзажа” (Народна култура, 2000)

     

    Akrotiri_spring

     

    Обратно към съдържанието на броя.

    Прочети “Ламцадрица” на Рада Барутска. 

    Прочети “Има две безкрайни посоки” на Агнес Мартин.