• Писма | Томас Джеферсън

    Джеферсън е дипломатически представител на Америка във Франция от 1784г. до 1789г. Американската конституция бива приета през 1787г. и влиза в сила през 1789г. Междувременно във Франция народното недоволство расте и се превръща в това, което днес наричаме френската революция (1789-1799). Джеферсън спомага за идеите в “Декларация за правата на човека и гражданина”, приета от френското Националното учредително събрание през 1789г.

    Американската конституция и Декларацията за правата на човека са в основата на всички съвременни демократични общества.

     Свали txt.

    До полковник Едуърд Карингтън

    [Полковник Едуърд Карингтън, член на видно семейство от Вирджиния, участва в американската война за независимост и след това става член на Континенталния конгрес.]

    Париж, 16 януари 1787г.

    … Опасявах се, че размириците ще създадат неблагоприятни виждания сред европейците за политическото положение в Америка. Но това не се случи. Дори напротив, това, че размириците не се разрастнаха, сякаш увеличи доверието в способността на нашите правителства да действат решително. Застъпничеството на народа в полза на правителството оказа голямо влияние върху общественото мнение тук. Аз самият съм убеден, че здравият разум на хората е най-мощната армия. Те могат да бъдат подведени, но бързо се връщат към истината. Народът е най-добрият коректив на управляващите; и дори грешките му оказват натиск върху управляващите да се придържат към истинските принципи на техните институции. Ако тези грешки бъдат наказвани прекалено сурово, това би съкрушило единствената гаранция за свобода. За да бъде предотвратена подобна неправомерна намеса от страна на народа, хората трябва да получават пълна информация относно делата в страната чрез обществената преса, като вестниците трябва да бъдат достъпни за цялата народна маса. Тъй като в основата на нашите правителства стои мнението на народа, първата ни цел трябва да е именно да осигурим този достъп; и ако ми се налагаше да избирам между правителство без вестници и вестници без правителство, дори и за момент не бих се поколебал да избера второто. Но като имам предвид, че абсолютно всеки би получавал тези вестници и би бил в състояние да ги чете. Убеден съм, че тези общества, които живеят без правителство (като индианците), се радват на безкрайно по-голяма степен на благополучие като цяло, отколкото тези, които в момента са поданици на правителствата в Европа. Сред обществата без правителство общественото мнение действа като закон и налага придържането към морала много по-ефикасно, отколкото законите са вършили или вършат това където и да било другаде. Сред европейските страни сега, под фалшивото прикритие на някакво “управление”, правителствата са разцепили своите нации на две класи: вълци и овце. Не преувеличавам. Това е истинското положение в Европа. Затова, цени духа и смелостта на нашия народ и поддържай изостреното му внимание. Нека грешките им да не бъдат наказвани прекалено сурово, и нека поправката им да дойде чрез просвета. Ако народът престане да обръща внимание на обществените дела, аз и ти, и всички членове на конгреса и събранието, съдии и губернатори, всички ще се превърнем във вълци. Такъв явно е законът на нашата природа, независимо от изключенията; и опитът показва, че човекът е единственото животно, което като хищник разкъсва собствените си събратя и се храни от тях ; нямам по-меки думи за европейските правителства, и за хищническия нагон на богатите към бедните изобщо…

     

    До г-н Уайд

    [Джордж Уайд е сред най-почитаните юристи на своето време. Джеферсън е негов ученик и в последствие добър приятел.]

    Париж, 13 август 1786г.

    … Даже всички кралски глави в Европа да се заемат с работа, за да еманципират умовете на своите поданици от царящите невежество и предразсъдъци, и то със същите яростни усилия, с които понастоящем те се стремят към точно обратното, хиляда години не биха им стигнали, за да извисят умовете до онова ниво, от което нашият обикновен народ сега потегля. А нашият народ не би бил така здраво стъпил на основите на здравия разум, ако не се бе отделил от родителското тяло, далеч от опасността от зараза, дали от собствените им родственици, или от други народи на стария континент, благодарение на широкия океан. За да разбере човек колко е важно това, трябва просто да види последствията от липсата му тук. Вярвам, че най-важният закон в целия ни законов кодекс е този за разпространението на знанието сред народа. По-сигурна основа за опазването на свободата и благоденствието на хората не съществува. Ако някой у нас си мисли, че крале, благородници или свещеници бдят над общото благоденствие, пратете го в Европа. Тук той ще намери най-доброто лечение против подобна лудост. Тук той ще види със собствените си очи, че хората, които се наричат крале, благородници и свещеници, са образували порочен заговор срещу благополучието на мнозинството. Доказателството за вездесъщото им влияние се вижда най-ярко тук, в тази страна, където, въпреки най-хубавата почва на земята, най-хубавия климат под небето и население с най-добрия, най-весел и дружелюбен нрав, на който човешкият род е способен; където такъв народ, както казвах, сред толкова благосклонна природа, се превива под тежестта на немотията, наложена им от крале, благородници и свещеници, и наложена им само от тях. Проповядвайте, сър, обявете кръстоносен поход срещу невежеството; въведете и подобрете закона за образованието на народа. Нека нашите сънародници да знаят, че само народът може да ни защити срещу тези злини, и че данъците, които те биха платили за тази цел, са една хилядна от това, което биха плащали на крале, свещеници и благородници, а тези ще се надигнат сред нас, ако оставим народа в невежество. Англичаните страдат по-малко от населението тук, според мен. Но когато човек е сред тях, дори и с половин око може да забележи, че семето вече е пуснало корени в склонността им към деспотизъм. Аристокрацията, богаташите и пищността предизвикват тяхното възхищение. Те не са въобще свободомислещите хора, за които ги смятаме в Америка. Учените им също са не много на брой и са по-малко учени, и безкрайно по-податливи на предразсъдъци, от учените на Франция…

     

     

    До преп. Джеймс Мадисън

    [Става дума за президента на колежа Уилям и Мери във Вирджиния, братовчед на известния държавник със същото име.]

    Фонтенбло, 28 октомври 1785г.

    Уважаеми сър,

    Седем часът е, и седнал пред камината, реших да се отдам на разговор с вас. Фонтенбло е село с около 15 000 жители, които се увеличават на 20 000, когато кралският двор е тук. Селото е разположено в долина, с малък поток в средата и с ниски планински хълмове от двете страни, повечето представляващи голи скали. Кралят идва тук всяка есен да ловува. Дворът идва с него, както и целият дипломатически корпус; но понеже присъствието не се изисква задължително и финансовото ми състояние не позволява продължителен престой, моето предложение е да идвам от време на време за приемите на Краля, като се прибирам в Париж, на четиридесет мили оттук. Тъй като за пръв път идвам този път, тръгнах от Париж вчера сутринта, за да мога да разгледам околностите. Поради тази причина избрах маршрут до най-високата планина, която се вижда, до чийто връх има една левга разстояние.

    Веднага щом излязох от градчето попаднах на бедна жена, която вървеше в същата посока и със същата скорост като мен. Искайки да разбера как живеят бедните и трудещи се хора, се заговорих с нея, като я попитах за пътя до върха на планината: и оттам ѝ зададох въпроси за поминъка, материалното състояние и живота ѝ. Тя ми каза, че е надничарка и работи за 8 су или 4 пени стерлинга на ден; че има две деца да храни и наем от 30 лири за къщата, в която живеят (30 лири означава 75 надници); че често няма работа и разбира се няма хляб. Тъй като бяхме извървяли около една миля заедно и тя ми бе послужила като водач, на раздяла ѝ дадох 24 су. Тя се разплака от благодарност, която съвсем явно не беше престорена, защото жената не можеше дума да продума. Сигурно никога досега не беше получавала толкова голяма помощ. Този малък attendrissement  [фр. трогателно преживяване ], както и самотата на моята разходка, предизвикаха у мен върволица мисли относно онова неравенство в разделението на частната собственост, станало причина за толкова злочестие и нещастие, на които съм свидетел в тази страна, а и които се виждат из цяла Европа.

    Собствеността в тази страна е концентрирана в ръцете на съвсем малък брой хора, с доходи от половин милион гвинеи и надолу. Тези малко на брой хора наемат на работа като прислужници цвета на нацията, като някои от тях имат по 200 домашни прислужника, не на надница. Те също са работодателите на огромен брой занаятчии и търговци, и на последно място на класата на земеделци надничари. Но най-накрая след всички тези иде ред на най-многобройната класа, тоест, бедните, за които няма работа. Запитах се защо толкова много хора, които имат желание да работят, трябва да просят, при това в страна със значителни необработени площи? Тези земи не се пипат заради дивеча. Това ще рече, че причината трябва да е в огромното богатство на земевладелците, което прави излишен стремежа да увеличат доходите си, като позволят земите да се обработват. Съзнавам добре, че равенство в разделението на собствеността е неприложимо, но последствията на това огромно неравенство, което причинява толкова мъка на мнозинството хора, значи, че колкото и начини за преразделение на собствеността законодателите да измислят, никога няма да са прекалено много. Единствено трябва да се съобразят с естествените наклонности на човешкия ум. Затова предаването по наследство на собственост от всякакъв вид еднакво на всички деца, или на всички братя и сестри, или други роднини в еднакъв размер, е добра мярка и практически приложима. Друг начин безшумно да се намали неравенството е да се освободят от данъци всички под дадено ниво, а по-големите части или собствености да се облагат в геометрична прогресия с растежа им. Ако в една страна има необработени земи и безработни бедни, то явно законите за частната собственост са били дотолкова разширени, че да нарушат естествените права на човека. Земята е дадена на хората като обща опора на живота, за да може човекът да работи и да съществува. Ако позволим тя да се изземе, за да насърчим промишлеността, то трябва да се погрижим за поминъка на тези, които не са допуснати до изземането. Ако не го сторим, безработните си връщат фундаменталното право да обработват земята. Все още е прекалено рано да кажем за нашата страна, че всеки, който не може да намери работа, но е намерил необработени площи, е свободен да ги култивира срещу малък наем. Но не е никак рано да се погрижим с всички сили и средства да няма хора без поне малка площ земя. Дребните земевладелци са най-ценният елемент на една държава…

     

    До Джон Джей

    Париж, 23 август, 1785г.

    … Ние разполагаме с достатъчно земя, за да осигурим работа на безкраен брой хора в култивирането ѝ. Земеделците, тези, които обработват земята, са най-важните граждани. Те са най-дейни, най-независими, най-добродетелни, и връзката им с родината, както и с нейната свобода и интереси, е най-трайна. Затова, докато има работа за тях в тази насока, не бих ги тласкал да стават моряци, занаятчии или каквото и да било друго. Но нашите сънародници ще намират работа в земеделието дотогава, докато не станат прекалено много на брой, и докато разбира се производството им не надвиши търсенето, както на вътрешния пазар, така и на външния. За момента това не се случва и вероятно няма да се случи още дълго време. Но веднага щом опрат дотам нещата, излишъкът от работна ръка ще трябва да се насочи другаде. Тогава вероятно бих предпочел да ги насоча по-скоро към морето, отколкото към манифактурата; защото ако сравним нравите на двете класи, моряците ми се струват по-ценни като граждани. Смятам занаятчиите за проводници на порока и именно чрез тях свободите в една страна обиковено биват подкопани. Не можем обаче да решим този въпрос единствено на основата на теоретични постановки. Нашият народ е твърдо на мнение, че трябва да вземем участие в завземането на океана и поради установените им навици, те изискват достъп до морето и желаят да следваме политика, която да им предостави възможно най-голямо оползотворяване на този елемент. Мисля, че е дълг на онези, на които е поверено ръководството на държавните дела, да се съобразят с недвусмисленото мнение на своите избиратели; и следователно, във всяко отношение, ние трябва осигурим тяхното равноправие в преноса на стоки, правото на риболов и други видове ползване на морето.

    Но какви ще бъдат последствията? Без никакво съмнение многократни войни. Тяхната собственост ще бъде обект на нарушения по морските пътища и чужди пристанища, те самите ще бъдат оскърбявани, арестувани и т.н. за фалшиви дългове, договори, престъпления и т.н. и т.н. На тези оскърбления трябва да се отвърне с негодувание, дори и да не изпитваме подобни чувства, за да се предотврати безкрайното им повторение; или, иначе казано, за нашата търговия по море и в други страни ще трябва да плащаме с многократни войни. Дори и с най-справедливата нагласа, на която сме способни, няма да можем да ги избегнем. Това би означавало всички други държави също да са справедливи. Нашата справедливост всъщност би ни спасила от онези войни, които биха били плод на обратната нагласа у нас самите. Но как бихме могли да предотвратим войните, които са плод на злините на други нации? Като направим така, че да бъдем в състояние да ги накажем. Слабостта предизвиква оскърбления и правонарушения, а възможността за наказание ги предотвратява. Тези разсъждения ме водят до заключението, че ни е необходима военноморска сила; тъй като това е единственият начин да стигнем до врага. Смятам, че е в наш интерес да отвърнем на първото оскърбление; защото оскърбление, оставено без наказание, води до много други. Понастоящем ние не сме в състояние да приложим това, но трябва да бъдем готови колкото е възможно по-скоро…

     

    До Питър Кар

    [Питър Кар е един от любимите племенници на Джеферсън. Кар е на 15 години, когато получава това писмо.]

    Париж, 19 август 1785г.

    Скъпи ми Питър,

    Получих, чрез г-н Мазеи, твоето писмо от 20 април. Много ме натъжи да чуя, че си изгубил толкова много време; и че, откакто си напуснал Монтичело и си в Уилямсбърг, никак не си напреднал. Времето сега е ценно за теб. Всеки загубен ден забавя навлизането ти в обществената сфера, където ще бъдеш полезен на себе си. Все пак, за да поправиш грешката, трябва да оползотвориш по-добре времето си в бъдеще. Вярвам, че с твоя характер дори изучаването на науките е приятно. Уверявам те, че да притежаваш знание е именно това (наред с неподправеното ти сърце), което най-вече ще кара приятелите ти да те обичат и страната ти да те почита и въздига. Когато умът ти узрее с придобиването на знание, нищо друго не ти трябва, за да се радваш на най-висока оценка сред хората, освен да следваш интересите на страната, интересите на приятелите си и твоите собствени интереси с най-чиста доблест, с непоколебима честност. Ако в тези добродетели не ти достига нещо, никога не би могъл да оправдаеш недостатъците с други постижения, били те интелектуални или физически. Затова, нека това бъде първата ти задача. Можеш да се откажеш от пари, от слава, от наука, от самата земя и всичко, което тя носи, но не се отказвай от честта с неморална постъпка. И дори и за миг не си помисляй, че съществува ситуация или че при някакви условия би могло да бъде най-добре да извършиш нещо подло, дори и да ти изглежда незначително само по себе си. Когато вършиш нещо, макар че само ти може да знаеш за него, запитай се дали така би постъпил, ако целият свят те гледаше, и постъпи спрямо този критерий. Насърчавай всички добродетелни наклоности в твоята природа и ги упражнявай при всеки задал се случай; знай, че те добиват сила чрез упражнения, точно както тялото, и че чрез упражнения ще се превърнат в навици. Действай с най-чиста добродетелност и бъди сигурен, че така ще намериш върховна утеха във всяка житейска ситуация, и дори когато дойде смъртта. Ако някога попаднеш в затруднение и объркан, не знаеш как да се измъкнеш, стори това, което е правилно да сториш, и бъди сигурен, че ще излезеш по най-добрия начин и от най-лошата ситуация. Макар и правейки една стъпка, да не виждаш къде да положиш следващата, тачи истината, правдата и честността във всяко вземане-даване, те ще те изведат от лабиринта, по най-лесния начин. Възелът, който ти се е струвал Гордиев, ще се развърже сам пред очите ти. Най-голямата грешка, която хората правят, е да мислят, че изходът от някое затруднение може да се намери чрез интриги, извъртания, преструвки, премълчавания, неистини и неправди. Всички тези десетократно увеличават затруднението; и онзи, който се опитва да се измъкне с подобни методи, накрая така се уплита, че не може да скрие позора си. Много е важно да си поставиш за цел, която да следваш неотменно, никога да не изричаш неистини. Това е най-низкият, най-жалък, най-презрян порок; и онзи, който веднъж си позволи да излъже, по-лесно лъже втори път и после трети и така лъжата се превръща в навик; тогава той бълва лъжи без дори да им обръща внимание, а на истините, които изрича, светът вече не вярва. Тази лъжливост на езика води до лъжливост в сърцето, и с течение на времето убива доброто в него.

    Неподправеното сърце е най-голямото благо. След него се нарежда знаещата глава. Време е да започнеш да избираш четивата си; да си предначертаеш път с книгите; и да не си позволяваш да се улисваш наляво надясно с други четива. Аз отдавна съм изготвил програма за теб, която отговаря на целите на бъдещия ти живот. Ще ти пращам подробно описание от време на време, в крак с твоя напредък. Сега те съветвам да започнеш обучението си с история на древността, като четеш всичко в оригинал, а не в превод. Първо прочети “История на Гърция” на Голдсмит. Това ще ти даде обща представа. После се заеми с историята на древността в детайл, прочитайки следните книги, в следния ред: Херодот, Тукидид, Ксенофонт, Ариан, Квинт Курций, Диодор Сицилийски, Юстин. Тези книги представляват първия етап в четенето на история, и няма нужда да казвам нищо повече засега. Следващият етап ще бъде историята на Рим. [Джеферсън добавя в бележка под линия: Ливий, Салустий, Цезар, писмата на Цицерон, Светоний, Тацит, Гибън.] И оттам ще стигнем до близката история. От старогръцката и римска поезия в училище си чел или скоро ще четеш Вергилий, Теренций, Хораций, Анакреон, Теокрит, Омир, Еврипид, Софокъл. Прочети също “Изгубеният рай” на Милтън, Шекспир, Осиан, творбите на Поуп и Суифт, за да развиеш стила си на родния език. По етика прочети Епиктет, “Меморабилиа” на Ксенофонт, диалозите на Платон, философиите на Цицерон, Антонин и Сенека. За да можеш да напредваш с четенето, трябва да прецениш по колко часа имаш свободни след училище, като си напишеш домашните. Отдели поне по два часа на ден за физически упражнения. Силното тяло дава сила на ума. А колкото до какви физически занимания, аз те съветвам да избереш стрелбата. Стрелбата дава умерена тренировка на тялото, а в същото време възпитава на смелост, предприемчивост и независимост. Игрите с топка и другите на тях подобни спортове, прекалено натоварват тялото и не придават никакъв характер на ума. Нека пистолетът да ти е постоянен спътник по време на разходки. Никога не вземай със себе си книга. Целта на разходката е да отмори главата. Затова не трябва дори да мислиш, докато ходиш; ами се разсейвай с нещата, които те заобикалят. Разходката е най-доброто упражнение за тялото. Свикни на дълги разходки. Европейците се гордеят, че са опитомили коня за човешки цели; но аз се чудя дали с впрягането на това животно не сме загубили повече, отколкото сме спечелили. Нищо друго не е повлияло толкова отрицателно на човешкото тяло. Един индианец, на дълъг преход, извървява пеша същото разстояние, колкото хилав бял човек на кон; а белият човек ще изтощи и най-добрите коне. Навикът да ходиш дълго и без умора ще ти бъде много ценен. Бих те посъветвал да излизаш да се упражняваш следобеда; не защото това е най-подходящото време, то не е; а защото е най-удачно следобеда да се откъснеш от учението; и навикът бързо ще го помири със здравето и ще направи упражненията ти също толкова полезни, колкото ако излизаше в по-ранен час. Малка разходка от половин час сутрин, веднага след като станеш, също е препоръчителна. Събужда напълно и има добро въздействие върху съвкупността от животворни сили в организма. Ставай в определен час рано сутрин, и си лягай в определен час рано вечер. Стоенето до късно през нощта е вредно за здравето, и не е особено полезно за ума. След като отделиш часовете за упражнения, раздели останалото време (имам предвид свободно време) на три части. Първата от тези отдай на изучаването на История, другите две части, които трябва да са по-кратки, на Философия и Поезия. Пиши ми веднъж на месец-два, да ми кажеш как напредваш. Разказвай ми за всеки час от деня и как го оползотворяваш. Програмата, която ти предлагам, отговаря на обстоятелствата сега. Когато обстоятелствата, в които се намираш, се променят, ще ти пратя друга програма. Поръчал съм да изпратят следните книги за теб от Лондон, на адреса на г-н Мадисън: Херодот, Тукидид, “Гръцка история”, “Анабазис” и “Меморабилиа” на Ксенофонт, творбите на Цицерон, испано-английския речник на Барети, “Философска граматика” и “Философия Британика” на Мартин. Следните книги ще ти изпратя от тук: “Математика” на Безу, “Астрономия” на дьо ла Ланд, “Физика” на Мушенброк, Квинт Курций, Юстин, испанска граматика, и няколко книги на испански. Както забелязваш, Мартин, Безу, дьо ла Ланд и Мушенброк не са включени в списъка по-горе. Тях не отваряй преди да се запишеш в Университета. Предполагам, че в момента учиш френски. Наблегни на френския; защото книгите, които ще четеш, когато стигнеш до Математиката, Естествената философия, Естествената история и т.н. ще бъдат най-вече на френски, тъй като в тези науки френските автори са по-добри от английските. Поради бъдещите ни връзки с Испания, познаването на испанския е най-важно след френския. Когато се заемеш с обществена дейност, испанският ще ти потрябва, и ако го владееш, ще имаш преимущество над други кандидати. Нищо друго нямам да добавя за момента, освен не пилей времето си, почитай учителите си, старай се да се сприятелиш с всички; и вярвай ми, нищо не би ме зарадвало повече от твоя успех, мили Питър,

    С обич.

     

     

    Превод от английски: Олга Николова, 2013г.