• Песен XII

    из “Песните” на Езра Паунд

    Свали txt.

     

    И седим тук
    под стената,
    Arena romana, от Диоклециан, les gradins
    quarante-trois rangées en calcaire.
    Болди Бейкън
    изкупи всичките медени петачета в Куба:
    Un centavo, dos centavos,
    каза на пеоните си да ги “докарът”.
    “Докаръйте ги”, каза Болди, “в големата барака”,
    И пеоните ги докараха ;
    “ги в големата докараха барака, ”
    Както би казал Хенри.
    Николас Кастано в Хавана,
    Той също имал centavos, но другите
    Трябвало да плащат процент.
    Процент, ако искат centavos,
    Държавни centavos.
    На Болди интересът
    Бил в бизнеса с пари.
    “Не’ам интерес в друг бизнес,”
    Каза Болди.
    Спал с два негъра вързани на верига,
    Guardia regia, на верига за кръста на Болди
    Да не би нощем да се изнижат;
    Кубинците вече го гледали накриво;
    От треската се смъкнал на 50кг.
    Върнал се в Манхатън, стигнал накрая.
    24та Изток и 47ма, когато го срещнах,
    Вършеше печатарски поръчки, т.е., агент,
    със старите познати,
    Офисът му на ул. “Насау”, прехвърляше поръчки на печатари,
    За търговски бланки,
    и после, застраховки,
    Задължения на работодатели,
    всякакви застраховки,
    Пожари в бордеи, и пр., комисионна,
    От 15 долара на седмица нагоре,
    Pollon d’anthropon iden,
    Знаел кои корабни компании са най-небрежни;
    къде човек най има шанс
    Да загуби крайник по подемни машини;
    И пожар, дето минавал веднъж покрай бордея,
    Бил там, чудотворний Хермес, случайно,
    Две минути след като на собственика angelos
    Били пратени да го извикат.
    Спестил на хората си 11 000 за четири месеца
    с онази работа в Куба,
    Но се спукала работата,
    Натрупал 40 000 в зелено веднъж,
    Сам, но искал “целия Уол Стрийт да си го ‘апне”
    И зарязал всичко три седмици по-късно.
    Habitat cum Quade, биваше си го този тип,
    Монс Куейд носеше монокъл на кордела хермелин.
    (Другаде записано).
    Dos Santos, Хосе Мария дос Сантос,
    Като чул, че кораб с царевица
    Се разбил в устието на Тагус,
    Купил го на търг, nemo obstabat,
    Не наддавал никой друг. “Глупак!” “Зърното е
    Развалено в солената вода,
    За нищо не става.”     Дос Сантос.
    В морската вода целият товар изгнил.
    Взел го, Дос Сантос лудия от Португалия,
    Заложил после цялата си бащиния,
    e tot lo sieu aver,
    И купил сукалчета, прасенца, малки прасенца,
    Свинчета от цяла Португалия,
    с каргото ги хранил,
    Заложил стоката да купи втора, undsoweiter,
    Португалски свинченца,
    угоявани с пълнотата на времето,
    И Дос Сантос се угоил, голям португалски помешчик
    На оня свят с прадедите си вече.
    Успял с кисната царевица.
    (Водата вероятно сладководна в устието)
    Майната ти, Апович, Чикаго да не ти е цел свет.
    Джим Х…
    на среща с банкери,
    отегчен от приказките им как нямали късмет,
    Отегчен от ваджишката им превзетост
    и тънкия бял кант
    По вътрешния ръб на всяка жилетчица, сложен,
    Та да изглежда сякаш носят по две,
    Им разказал Историята за Честния Моряк.
    Отегчен от тънкото им благоприличие,
    поседнали, старшите презвитерианци,
    Директори, дилъри в холдинг компании,
    Църковни настоятели, наемодатели в гетото,
    Иначе речено лихварите in excelsis,
    самият чист вид на лихвари,
    Работодателите, хленчещи за 20те им процента
    и тежките времена,
    И фалита на бразилските облигации
    (облигации от Ю.А.),
    И колко несигурни били всички инвестиции
    Освен инвестициите в банкови сгради,
    та да се раждат нови банкови сгради,
    Без шанс да улеснят обращението,
    Отегчен от спазматичните им устни
    по върха на пурите,
    Разказал Джим Х…:
    Имало едно време беден, но честен моряк, пийвал си бая,
    Дяволски псувал, буйствал, пиянствал, и
    Накрая чашката в болница го пратила,
    И го оперирали, и в женското отделение
    Бедна курва родила момченце, докато
    Те оправяли моряка, и щом се свестил
    му донесли детето, и му рекли:
    “Ето! виж какво извадихме от тебе.”

    И погледнал той детето, и взел та се оправил,
    И на изписване, спрял напълно питието,
    И като пооздравял съвсем
    на друг кораб се главил
    И спестил парите от заплата,
    и продължил да спестява,
    И купил дял от кораба,
    и накрая взел го наполовина,
    После цял кораб
    и след време цяла флота параходи;
    И пратил момчето да се образова,
    и докато то било в университета,
    Старият моряк пак се разболял
    и докторите казали, че е до тука,
    И момчето дошло до леглото,
    и старият моряк му рекъл:
    “Синко, жал ми е, че си отивам,
    “Че си още млад.
    Много от-го-вор-ности ше ти оставам.
    “Щеше ми се да съм жив, докато си по-голем,
    “Пò да става с бизнеса да се заемеш…”
    “Но, татко,
    “Недей, не говори за мене, аз съм добре,
    “Ти, татко, мисли за теб си.”
    “Ей го нà, каза го ти, момче.
    “Нарече ме баща ти, а аз не съм.
    “Не съм ти татко, сине,
    “Не съм ти татко, ми съм ти майка,” продумал той,
    “Татко ти, сине, е един богат търговец от Стамбули.”

     

    Пояснителни бележки

    Песен XII се състои от четири части.
    В първата част (1-4 стих) се задава гледната точка и мястото, от което поетът и читателят наблюдават драмата. Намираме се в римската арена във Верона, построена по времето на император Диоклециан, която продължава да се използва като летен театър и на днешно време (!). Варовиковите редове на арената са 43, 44 ако броим плочника. Френската дума “gradins” е свързана етимологично с “градус” (от латински, стъпало, степен), както и с българските думи “градя”, “сграда”, “град”, “гражданин” и пр. Диолециановата арена се тълкува като символ на подредбата на света, която започва с постигането на равновесие на духа и минава през образуването на гражданско общество или държава.

    Втората част на песента извежда на сцената Болди Бейкън, един комичен Одисей (Pollon d’anthropon iden / “и на много народи опозна [градовете и ума]”, Омировото описание на героя). Болди Бейкън е дребен предприемач и пътешественик, с когото Паунд се запознава в Ню Йорк. В статията си “Patria Mia” Паунд разказва следното (Болди е един от двамата чиновници):

    Типичният американски бизнесмен от 1840-та или от 1850-та е много различен от типичния американски бизнесмен от 1870-80-та, както и от днешния типичен бизнесмен (1912г). Всъщност той няма нищо общо с тези двамата, освен климата и влиянието на климата.

    Американският бизнесмен, който строи железопътни линии, който сече горите и прокарва напоителни канали, няма нищо общо с бизнесмена, който къта печалбите от последвалото развитие на промишлеността. Първият тип, за когото говоря, е човек на мечтите, в епоха, когато да мечтаеш е носело реални блага, той е авантюрист, той е безгрижен. Вторият тип е затворен човек, който гледа да граби, той е ненаситен и упорит. Първият има дух и характер. … Днешният бизнесмен е най-вече маска, идеалът му е лъскав никелиран касов апарат, към чиито добродетели той всячески и най-всеотдайно се стреми.

    Първият общува с хора, вторият се занимава с хартиени бланки. …

    Не искам да кажа, че авантюристичният дух е изчезнал напълно, или че англо-саксонецът е изчезнал като вид. Просто казвам, че предприемаческият манталитет, който носи успех през 1870г, не носи успех през 1912г. Колкото до приключението – познавам двама типа в Ню Йорк, достойни мъже, и двамата са се били в битки и са пътували с кораби и са се изхранвали, печелейки тук два долара и половина на седмица, там 7 500 на година.

    И веднъж, докато и двамата работеха като чиновници в застрахователна компания, се запознах с един стихоплетец, не че съвсем му липсваше талант – умееше да имитира други поети, и го заведох с мен в квартирата им. Исках да разсея скуката, с която натрапената му компания ме изпълваше, и си мислех, че ще му се отрази добре да се срещне, макар и за малко, с истински хора.

    И по някое време, с лъвската си смелост, решил, че е изправен лице в лице с омразния меркантилен враг, той реши да възвиси разговора. Настоя да ни прочете лошо стихотворение от друг автор, не негово (казвам поне това в негова защита), от някакво списание, жалко опошляване на едно или друго чувство.

    И ние тримата се оказахме в много неловко положение, стараейки се да не се разсмеем. Защото първо, двамата чиновници притежаваха благородство по рождение, а стихоплетецът не, и второ – те бяха много по-начетени от него и знаеха повече за литературата, отколкото той някога би могъл да научи. И единият от тях имаше странната наклонност да чете Шекспир, Рабле и въобще творби от тази епоха, и умееше да разказва истории от живота, притежавайки пребогат речник и пиперлив, колоритен изказ, с какъвто би могъл да се гордее всеки елизабетинец. И така тази марионетка, този позьор, който никога не беше чел нещо, писано преди 1890г., и чиито словесни умения се свеждаха до имитации на известен, все още жив автор, продължи да ни поучава и да хленчи за възвишени глупости.

    Третата част на песента представя историята на португалския предприемач Дос Сантос. Какъв точно е неговият бизнес и каква светлина той хвърля върху добри бизнес практики и пошли или вредни за обществото начинания, читателите нека сами да преценят.

    Четвъртата част съдържа вица за честния моряк.

    Превод от английски и пояснителни бележки: Олга Николова