• Антроподемон

    Красимира Зафирова

    Свали txt.

    АНТРОПОДЕМОН

    Беше време, когато звънях по вратите
    и се правех на изгрев слънце.
    Сега не. Сега съм оставила
    Авгий да му бере грижата на обора,
    а Хичкок – на Стимфалийсите птици.
    Усукани мрачни стълбища
    пълзят покрай обиталищата на,
    меко казано, странни типове.
    Виждам ги,
    губят се с дни в неизвестни посоки
    и се връщат,
    нахапани от диомедовите коне
    на комплексите си.
    Жените им
    простират как да е
    и хвърлят сол в гозбите,
    сякаш ръсят срещу градушка.
    Истински подвиг е
    да престанеш да слугуваш.
    Ама никой нямал нужда от поезия?!
    То и магарето не преживява
    от четирилистни детелини,
    нали е животинка богоугодна,
    а не питагореец,
    затънал в числова хармония.
    Не е въпросът в това да четеш стихове,
    а така да живееш, че
    да вдъхновиш някого да запее.
    Поезията е това, което ни прави силни.
    Всичко друго е проза.

     

    ГРАЖДАНИНЪТ НА ЕС НЕ ВЯРВА В МИТОВЕ

    Завързан за мачтата на ежедневието,
    влачиш след себе си
    цели острови от безсилие
    и дори не им даваш име,
    да не запеят внезапно
    сирените на проявеното
    и Понтът да не залее удобната география,
    в която няма нищо опасно,
    само златното руно се ветрее
    на балкона ти, вместо знаме.
    Избегнал си Симплегадите
    и си разпрегнал вече
    двата огнедишащи вола,*
    и ето: почиваш си в муниципията
    и чакаш римско гражданство.
    Светът се е смалил
    и в образ на пале маха с опашка,
    когато понасяш
    аристократичния си сандвич.
    Нищо не ти тежи,
    нищо не те затруднява, даже
    препъни-камъните на буквите
    са дълбоко под асфалта на Е79.
    Само ако можеше да си спомниш
    накъде водят всичките тези пътища!

     

    НЕРАЗБОРИЯТА от срещи и книги
    подхранва венецианските ми помисли
    за потъване
    в нещо напълно прозрачно
    и вместено
    в един откъснат от всичко прозорец,
    подобно сребърен гвоздей
    в костена дръжка.
    Понякога
    големите градове са само повод
    да се доближиш до някоя череша,
    толкова плътно, че да усетиш
    главозамайването на пчелите.
    В подмолите улични се поклащат
    едрите сомове на усамотението
    и свръхсръчни готвачи сноват
    между земята и небето.
    Обвити в босилкова пара,
    запържват яйчени нимби
    и лучени полумесеци.
    Така се прехранват несигурните,
    а праволинейните
    сънуват морски дарове,
    но не вярват в сънища.
    Трябва сила,
    за да се чувстваш удобно
    между фонтана на музите
    и фонтанелата
    на културното министерство.
    Който не разполага
    с толкова много енергия,
    стърчи насред жълтите павета
    и потъва
    в личната си провинция.

     


    * С които Язон трябвало да разоре една нива и да я засее със зъбите на дракона, убит преди това от Кадъм. И да надвие облечените в броня воини, които щели да поникнат от драконовите зъби.

    Обратно към съдържанието на броя.