• Ламцадрица

    Рада Барутска

    В този критически обзор ще обърнем внимание на сайта Кръстопът, който напоследък се зае да публикува по няколко стихотворения на ден, така потвърждавайки нашето опасение, че изворът на българския поетически дух се е превърнал в някаква клокочеща, ригаща яма, от която изфърчат всякакви небивалици. Ще отбележим тук, че често се чудим как ли  се чувства “дежурният редактор”, когато му свърши смяната. В нашето въображение той се явява като един твърде романтичен съвременен персонаж, който в края на дежурството сваля сивата си престилка, и като китайски работник въздъхва облекчен, че поне за няколко часа не му се налага да боцка стоката с вода, та да тежи повече и да “създава трафик”.

    И така, в следващите редове ще се позовем на един вече забранен в училищата въпрос – а именно, “какво е искал да каже авторът?”

    По случай новата стихосбирка на Йордан Ефтимов, Кръстопът публикува две негови стихотворения “Сърцето още не е създател” и “Сърцето не е създател” (в тази последователност – дежурният си е бил пийнал?). Въпреки репутацията му, ние досега не бяхме чели стихове на г-н Ефтимов и тези май ще са ни достатъчни за дълго време.
    В първото стихче, доколкото разбираме, авторът е искал да каже, че в някакъв брой на  високотиражен вестник на дадена дата не са писали достатъчно за любовта. Ние се съмняваме в истинността на това твърдение, защото знаем, че подобни вестници, независимо от сезона, винаги включват голи мацки с интересни предпочитания и клюки от Холивуд, където всичко е любов, както ни напомня тази съвсем холивудска метафора, достойна за заглавие на филм – “в сърцето на нощта”!

    Във второто стихче, г-н Ефтимов ни обрисува радостта на някой, който току-що си е купил къща. В това обрисувание има хубави неща – ухания, каменни зидове, спомени от детството, но всичко развалят два клиширани стиха: “всичко тук бе толкова красиво с безполезността си” и “българка – / красива като всичко чуждо”. За съжаление именно тези глуповати подобия на мисли носят тежестта на това иначе леко произведение с битово-декоративен характер. Ако споменатите клишета принадлежат на персонажите в стихотворението (твърде бегло щрихирани), то липсва ирония; ако те принадлежат на поета, ние просто ще отидем да си хапнем сладоледче.

    Следващият автор, на когото попадаме е Ина Иванова, която ни предлага кратко стихче “Помен” и едно стихотворение в проза “Оня вятър”. В “Помен” авторката според нас е искала да пробва нещо като полурими в стъпка ТИ-та-та-та-ТИ-та. Дали така сглобеното стихче ще носи някакъв смисъл явно не е било от значение. И тъй като е съвсем очевидно, че авторката нищо не иска да ни каже, ами се упражнява в стъпки, редейки поетически думички като лего (о вятър, о пясък, вяра и небе!), ние сме озадачени от решението на дежурния редактор да публикува текста (скарал се е със завеждащ транспортьора и не му е пукало?).

    В “Оня вятър” Ина Иванова е искала да ни разкаже за стар човек, който седи пред къщата си и слуша вятъра. Дотук добре. Идеята ни се струва достойна. Но какво става, когато един автор реши, че трябва не да разкаже, ами да се покаже с камари метафори и недоизмислени коментари? – Едно голямо нищо. Много думи и пуф! Нищо! Магията на литературата! Изглежда на г-ца Иванова ѝ липсва интерес към действителността, но, за радост, тази липса пребогато се компенсира от интереса ѝ към нагиздени словесни автопортрети.

    Манол Глишев пък се подвизава на сайта с такава обезоръжаваща усмивка, че всичко му е простено.

    Никола Петров е публикувал “Това съобщение…”, което ние си мечтаем да чуем в изпълнение на драматичен актьор, който да постави нужните паузи пред и след всяка метафора и да жестикулира в унисон с дълбокия трепет, пронизал таз изповед. Какво е искал да каже поетът Петров? Не знаем и не ни интересува –  прочитът на нещо толкова безразборно като мисъл е умопомрачителен и изтощителен. Дали г-н Петров си представя всички тези неща, които се опитва да нарисува в 40-50 реда?  Или, както споменава в другото си произведение,  просто “бръщолеви”, “загубил представа за значението на думите”, тоест, ако някога я е имал?

    Гергана Панчева е представена с три стихотворения в последните две седмици: “Кръвна захар”, “Убийство под масата” и “***”. От тези, заглавието на последното ни се струва най-красноречиво и представително за авторката.
    Какво е искала да ни каже авторката? *** – тоест, нищо, просто е искала да пише “поезия”.

    Димитър Манолов също ни предлага *** и ние сме убедени, че и следващия път няма да може да свали сутиена на гаджето си, което със сигурност ще бъде от интерес за мъже из баровете по цял свят.

    За щастие последната публикация на Кръстопът от 6 април 2013г. (Камелия Спасова) ни зарадва и ни накара да се почешем по главите. И слава богу, този път дежурният го е домързяло да слага всяко стихотворение в отделна публикация, или някой точно в този момент му е донесъл вафлички.
    Камелия Спасова е написала няколко сложни и красиви стихотворения, които звучат като записки на умен човек, с когото всеки друг умен човек би се радвал да поговори. Че това са записки от задълбочено четене ни подсказва първото стихотворение “Плоски треви”, където въпросните треви са хем природа, хем рисунка, хем писменост. Последният ред тук ни погъделичка словесно: “да нарисуваш много, много заек”.
    Второто стихотворение “Про-past” според нас добре описва вътрешната буря, която предизвиква понякога четенето, принуждавайки читателя да затвори книгата, за да избегне пряк сблъсък: “ставам да се поразходя, / да ми мине (демона) и продължавам / както никога / смирено”. Не познаваме философията на Анаксимандър, тъй че някои значения несъмнено ни се изплъзват.
    В третото стихотворение “Припомняне” се запитахме кой говори и каква е причината авторката да не спомене името на поетическия герой (с когото явно се идентифицира), както и да премълчи това на въпросния учител (Сократ?). В този текст обитаваме древна Атина и то призори, “и в устните ни лепне още сок от виното”! В третия параграф се появяват някои синтактични двусмислия, които озадачават (местоимения, “по начин, който той нарежда / и изисква да се подчиняваш”), но всичко е наред, когато стигнем до стих като следния, достоен за Катул: “да знаеш как те мразя, Аристипе / и колко трудно всичко ми понася”! Щеше ни се да има по-малко гадаене кой кой е и повече финост и яснота в мененето на чувства. Но така или иначе, излишно е да казваме, Камелия Спасова стърчи с цял бой над другите публикации на Кръстопът от въпросния период.

    dance_notation

    Упътване за добро държание в обществото: стъпки, отстъпки, реверанси и завъртания.

    Обратно към съдържание на броя.