• Спомням си

    Джо Брейнард

    Джо Брейнард

    Бейнард е художник, написал една книга, с която Америка го помни и заради която го обича. Текстът тук представлява първите двайсетина страници от „Спомням си”. За ориентировка – Брейнард е роден през  1941г. в Арканзас и израства в Оклахома.  Животът, който описва е американският живот от края на 1940-те до 1960-те, но, разбира се, представен с проблясващата чувствителност на момче, което принадлежи на средата си по особен начин. 

    Брейнард по-късно живее в Ню Йорк и се движи сред поетите от Ню Йоркската школа (Франк О’Хара, Джон Ашбъри, Кенет Коук, Барбара Гест).

    Някой критик бе казал за тази книга, че е безкрайна. Тя е поредица от спомени, будеща поредица спомени, въпреки някои от непознатите или вече забравени реалии.

    В послеслова към английското издание Рон Паджет казва следното:

    „ „Спомням си”… е отчасти вдъхновена от стила на Гъртруд Стайн. През лятото на 1969г. Джо четеше Стайн и пишеше първия вариант на „Спомням си”, както сам споменава в писмо до Уолдман: „Все още чета [Стайн] в тоалетната и все още я намирам за много трудна и си мислех колко прекрасно би било, ако можех да я чуя да чете на глас… Тези дни се чувствам страхотно, защото пиша нещо, което се нарича „Спомням си”. Имам чувството, че съм Бог и пиша библията. Искам да кажа, имам чувството, че не аз пиша, а писането става чрез мен. И имам чувството, че докато пиша за себе си, става дума за всички други. Харесва ми. Искам да кажа, чувствам се все едно съм всички. И това е приятно чувство. Няма да трае дълго. Но докато мога, му се наслаждавам.”

    Препоръчваме четене на глас в малка компания.

    Свали txt.

     

    Спомням си

    Спомням си първия път, когато получих писмо с щампа на плика „След пет дни върнете на…“ – помислих, че след пет дни трябва да върна писмото.

    Спомням си с какъв кеф ровех из чекмеджетата на родителите ми, търсейки презервативи. (Марка Peacock.)

    Спомням си времето, когато детският паралич беше най-страшното нещо на света.

    Спомням си розови ризи. И тексаски вратовръзки.

    Спомням си как едно дете ми каза, че онези кисели, подобни на детелини листа, които ядяхме (с жълти цветчета) са толкова кисели, защото кучетата пикаят върху тях. Спомням си, че въпреки това, не престанах да ги ям.

    Спомням си първата рисунка, която помня да съм нарисувал. Представляваше булка с много дълъг шлейф.

    Спомням си първата си цигара. Беше Kent. На един хълм. В Тълса, Оклахома. С Рон Паджет.

    Спомням си първите си ерекции. Бях убеден, че нещо ми има или че страдам от някаква ужасна болест.

    Спомням си единствения път, когато видях майка ми да плаче. Ядях сладкиш с кайсии.Джо Брейнард, колаж.

     

    Спомням си колко плаках на „Южен Тихи океан” (филма) и трите пъти, когато го гледах.

    Спомням си колко вкусна може да бъде чаша вода след купичка сладолед.

    Спомням си как ме наградиха със значка, защото за пет години нито веднъж не пропуснах неделното училище (Методистка църква).

    Спомням си как отивам на парти, на което всеки трябваше да се облече като любима личност – аз бях Мерилин Монро.

    Спомням си едно от първите неща, които си спомням – хладилна кутия. (Не хладилник.)

    Спомням си найлонови пликове с бял маргарин. С малко пакетче оранжев прах. Оранжевият прах се слагаше в плика с маргарин и след това трябваше да стишкаш и да мачкаш, докато маргаринът стане жълт.

    Спомням си колко много заеквах.

    Спомням си колко ми се искаше, докато бях в гимназията, да съм красив и всички да ме харесват.

    Спомням си как, в гимназията, ако се облечеш в зелено или жълто в четвъртък, значи си обратен.

    Спомням си, пак в гимназията, че си тъпках чорап в гащите.

    Спомням си  как реших да стана свещеник. Не си спомням как се отказах.

    Спомням си когато за пръв път гледах телевизия  – Лусил Бол вземаше уроци по балет.

    Лусил Бол.

    Спомням си деня, в който застреляха Джон Кенеди.

    Спомням си, че за петия ми рожден ден най-много исках да ми подарят вечерна рокля от сатен с едно рамо. Желанието ми се сбъдна. На празненството за рождения ми ден бях с нея.

    Спомням си неотдавнашен сън, в който Джон Ашбъри ми казва, че картините от мондрианския ми период са по-добри от картините на самия Мондриан.

    Спомням си сън, който често сънувах и в който мога да летя. (Без самолет.)

    Спомням си много сънища, в които намирам злато и скъпоценности.

    Спомням си едно момченце, което гледах след училище, докато майка му е на работа. Спомням си колко забавно беше да го наказвам, когато не слуша.

    Спомням си сън, който много често сънувах преди, с красива червена и жълта и черна змия сред искряща зелена трева.

    Спомням си Сейнт Луис от времето, когато бях дете. Спомням си студиото за татуировки до автогарата и два огромни лъва пред входа на художествената галерия.

    Спомням си учителя ни по история на САЩ, който все ни заплашваше, че ако не млъкнем, ще скочи през прозореца. (Втори етаж.)

    Спомням си първото си сексуално преживяване в метрото. Някакъв мъж до мен (страх ме беше да го погледна) се беше надървил и си го търкаше в рамото ми. Много се възбудих и когато дойде моята спирка, изхвърчах навън, и бързо се прибрах и се опитах да нарисувам картина с маслени бои, като използвам оная си работа за четка.

    Спомням си първото си сериозно напиване. Бях си боядисал ръцете и лицето със зелена боя за яйца и прекарах нощта във ваната на Пат Паджет. Тогава тя се казваше Пат Мичъл.

    Спомням си още едно ранно сексуално преживяване. В Музея за модерно изкуство. В киното. Не помня филма. Първо нечие коляно се притисна до моето. След това се появи ръка върху бедрото ми. После ръка върху свивката между краката. После ръка в панталона ми. В гащите. Беше много възбуждащо, но не смеех да го погледна.  Той си тръгна преди края на филма и си помислих, че ще ме чака отвън, при плакатите, и се повъртях, но никой не прояви интерес към мен и си тръгнах.

    Спомням си, когато живеех в помещението на магазин на Шеста улица в източната част на Манхатън до един месокомбинат. Един дебел месар, който редовно ядеше в същия ресторант, където ходех и аз, тръгна след мен към вкъщи и ме попита дали може да дойде да разгледа картините ми. Едва влязъл, разкопча окървавените си бели панталони и измъкна навън оная си работа, която беше огромна. Помоли ме да я пипна и аз я пипнах. Колкото и да беше отблъскваща цялата история, бях възбуден, а и не исках да го обидя. Но след това казах, че трябва да излизам и той каза, „Хайде да се видим пак” и аз казах „Не”, но той настоя и в крайна сметка се съгласих.  Беше много дебел и грозен и наистина много отвратителен, тъй че когато трябваше отново да дойде, аз излязох да се поразходя. И кого, мислите, срещнах на улицата, чист, спретнат и нагласен? Беше ми мъчно да му кажа, че не искам да се виждаме повече. Предложи ми пари, но отказах.

    Спомням си учителката по бридж на родителите ми. Беше много дебела мъжкарана (с къса коса) и постоянно пушеше. Гордееше се с факта, че не ѝ се налага да носи кибрит.  Палеше всяка нова цигара от предишната. Живееше в малка къща зад един ресторант и доживя до дълбока старост.

    Спомням си как си играех на „доктор“ в дрешника.

    Спомням си как написах с огромни черни букви „МРАЗЯ ТЕД БЕРИГАН” по цялата бяла стена на стаята ми.

    Спомням си как запратих очилата си в океана, от ферибота до Стейтън Айлънд една тъмна нощ в пристъп на драма и депресия.

    Спомням си как веднъж си издрасках лицето с нокти, за да ме питат хората какво е станало. Казвах им, че ме е одрала котка, но те, естествено, бяха наясно, че ги лъжа.

    Спомням си линолеума на пода в стаята ми в Дейтън, Охайо. Едри бели цветя на тъмно червен фон.

    Спомням си прави рокли.

    Спомням си когато в комикса „Кати Кийн” публикуваха моя идея за рокля, къса отпред и дълга отзад.

    Спомням си дамски сака без яки.

    Спомням си малки кръгли шапки без периферия.Джо Брейнард, Автопортрет.

    Спомням си кръгли карти за игра.

    Спомням си индиански рокли с плисирани поли.

    Спомням си широки дебели вратовръзки със щампи на риби.

    Спомням си първите химикалки. Прекъсваха и на топчето на писеца се събираха малки капки мастило.

    Спомням си кутии с боички в цветовете на дъгата.

    Спомням си леля Клиора, която живееше в Холивуд. Всяка година за Коледа пращаше на двамата с брат ми като общ подарък една книга.

    Спомням си деня, в който Франк О‘Хара умря. Опитах се да нарисувам нещо специално в негова памет. (Нещо хубаво като за него.) Излезе ужасно.

    Спомням си канаста.

    Спомням си „How Much Is That Doggie in the Window?“ на Пати Пейдж.

    Спомням си сандвичи с масло и захар.

    Спомням си Пат Буун и „Love Letters in the Sand”.

    Спомням си Тереза Брюър и „I Don’t Want No Ricochet Romance”.

    Спомням си “The Tennessee Waltz“.

    Спомням си „Sixteen Tons”.

    Спомням си „The Thing”.

    Спомням си „Хит парад” по телевизията.

    Спомням си Дороти Колинс.

    Спомням си зъбите на Дороти Колинс.

    Спомням си как работех в антикварен магазин и продавах всичко на по-ниска цена.

    Спомням си как, докато живеех в Бостън, изчетох един след друг всички романи на Достоевски.

    Спомням си (в Бостън) как просех на улицата, на която бяха всички арт галерии.

    Спомням си как събирах фасове от урните пред Бостънския музей за изящни изкуства.

    Спомням си, че бях решил да късам 48-ма страница от всяка книга, която взимам от Бостънската библиотека, но бързо ми омръзна.

    Спомням си ресторант Bickford’s.

    Спомням си деня, в който Мерилин Монро умря.

    Спомням си как се запознах с Франк О‘Хара. Той вървеше по Второ авеню. Бе студена пролетна вечер, но той беше само по риза, бяла, с навити до лактите ръкави. И сини дънки. И мокасини. Спомням си, че ми се стори много женствен. Много театрален. Декандентски. Спомням си, че веднага го харесах.

    Спомням си червено палто за каране в кабриолет.

    Спомням си как отидох на балет с Едуин Денби, облечен в такова.

    Спомням си, че се научих да играя бридж само за да мога да прекарвам повече време с Франк О‘Хара.

    Спомням си как играехме бридж с Франк О‘Хара. (Предимно си говорехме.)

    Джо Брейнард, колаж.

    “Ако Нанси бе Андре Бретон на 18 месеца.” Колаж.

    Спомням си началната ни учителка по рисуване, г-ца Чик, която така се ядоса на едно хлапе, че изля кофа вода върху главата му.

    Спомням си колекцията си от порцеланови маймунки.

    Спомням си колекцията на брат ми от порцеланови кончета.

    Спомням си, че бях член на юношеския орден на DeMoley. За съжаление не мога да си спомня тайното ръкостискане, за да ви го покажа.

    Спомням си дядо ми, който не вярваше на докторите. Не работеше, защото имаше тумор. По цял ден играеше крибедж. И пишеше стихове. Ноктите на краката му бяха отвратително дълги и грозни. Стараех се да не гледам натам.

    Спомням си Моли, кварталният хахо. Носеше му се славата на обратен. Имаше съвсем малка глава, която започваше от раменете му като на къртица. Никой не го познаваше, но всички знаеха кой е. Винаги се навърташе наоколо.

    Спомням си черен дроб.

    Спомням си Бетина Биър (момиче). Ходехме заедно на танци. Обзалагам се, че беше лесбийка, макар че по онова време подобни неща въобще не ми минаваха през главата. Псуваше много. И майка ѝ ѝ разрешаваше да пие и да пуши. Слагаше си дебел слой сини сенки около очите и имаше бели петна по ръцете.

    Спомням си как веднъж в Тълса взех автобус за центъра и за мен се лепна едно момче, което бегло знаех от училище. Почна да ми задава въпроси от типа на „Падаш ли си по момичета?“ Беше наистина странен и отвратителен. Когато стигнахме центъра (където са магазините), продължи да върви с мен и да ми досажда, докато най-накрая не се съгласих да ида с него до банката, където, каза той, имал да остави нещо в касетката си в трезора. Спомням си, че по това време не знаех какво е „касетка“. Когато влязохме в банката, служител му даде касетката и ни въведе в малка стаичка със златни завеси. Там момчето отвори касетката и извади пистолет. Показа ми го и аз се опитах да се впечатля и после той го прибра обратно и ме попита дали бих си разкопчал панталоните. Отказах. Спомням си, че коленете ми трепереха. След като излязохме от банката му казах, че трябва да отида до един магазин и той каза, че и той трябвало да ходи до там. За да отиде до тоалетната. В мъжката тоалетна на магазина пак се опита нещо (не помня какво) и аз избягах навън и с това историята приключи. Струва ми се доста необичайно дете на 11-12 години да има касетка в банка. С пистолет вътре. Имаше по-голяма сестра, за която казваха, че е „лесна”.

    Спомнам си Либерачи.

    Спомням си мокасините с пискюл на Либерачи.

    Спомням си онези ризи от креп в ярки цветове, толкова тънки, че през тях се вижда.

    Спомням си много първи учебни дни. И чувството за празнота.

    Спомням си стрелките на часовника между три и три и половина.

    Спомням си как момичетата носеха жилетки с копчетата отзад.

    Спомням си как момичетата започнаха да носят по много плисирани фусти. Стана толкова непоносимо (шумно), че директорът трябваше да издаде заповед по колко фусти могат да се носят. Мисля, че беше по три.

    Спомням си тънки златни верижки, от които висеше само една малка перла.

    Спомням си колиетата със синапено семе в стъклено топче.

    Спомням си коси, вързани на опашка.

    Спомням си как момчетата с качулки носеха дънките си смъкнати толкова ниско, че директорът трябваше и за това да издаде заповед. Мисля, че ги ограничи до не повече от четири пръста под пъпа.

    Спомням си вдигнати яки на ризи.

    Спомням си ризите на Пери Комо. Също и пуловерите му.

    Спомням си вдигнат перчем.

    Спомням си прическа  Чероки ( гребен по средата на темето).

    Спомням си панталони, носени без колан.

    Спомням си много неделни следобеди с късен обяд от пържено пиле или говеждо печено.

    Спомням си първата си картина с маслени бои. Представляваше пасище в зелено шартрьоз с малко италианско селце в далечината.

    Спомням си как се пробвах за мажоретка и не ме приеха.

    Спомням си не един септември.

    Джо Брейнард, колаж.

    “Ако Нанси бе пепелник”.

    Спомням си как един ден в час по физическо, когато ме извикаха, не можах да кажа „Тук”. Толкова силно заеквах, че не можех дума да продумам. Наказаха ме с няколко обиколки.

    Спомням си как веднъж, на един покрив в Ню Йорк, момиче с доста конска физиономия се опита да ме съблазни. В интерес на истината ми се вдигна, но тъй като не исках нищо да се случва, ѝ казах, че ме боли глава.

    Спомням си футболист, който носеше много тесни избелели дънки. Спомням си как се опъваха по бедрата му.

    Спомням си как получих призовка за казармата и трябваше да ходя на комисия. Беше рано сутринта. За закуска бях изял само едно яйце и го чувствах като топка в стомаха. След като ни извикаха всички по имена, един мъж се обърна към мен и ми каза да се наредя в друга по-малка група. (Имах много дълга коса, което навремето съвсем не беше нещо обичайно като сега.) Оказа се, че това е групата, която трябва да бъде прегледана и от психолог. (Нямах против, защото сам щях да поискам да ме прегледа.) Докторът ме пита дали съм обратен и аз казах, че съм. Тогава той ме попита какъв сексуален опит имам и аз казах, че нямам никакъв. (Истина беше.) Той ми повярва. Дори не трябваше да се събличам.

    Спомням си едно момче, което ми разказа мръсен виц за краставичка. За пръв път добих някаква представа какво е това „секс“.

    Спомням си, че баща ми имаше навик преди лягане да ми казва „И си дръж ръцете вън от одеялото“. Но го казваше мило.

    Спомням си, че по едно време си представях, че ако направиш нещо лошо, полицията ще дойде и ще те тикне в затвора.

    Спомням си студена тъмна нощ на брега на океана с Франк О‘Хара. В един момент той стана и се затича гол към вълните, изкарах си ангелите.

    Спомням си светкавици.

    Спомням си диви макове в Италия.

    Спомням си когато на всеки три месеца давах кръв срещу пари, в пункта на Второ Авеню.

    Спомням си едно момче, с което се любихме и когато свършихме, той ме попита дали вярвам в Бог.

    Спомням си как си мислех, че всички стари вещи са много ценни.

    Спомням си „Черният красавец“.

    Спомням си, че Бети Грейбъл ми се струваше красива.

    Спомням си времето, когато се смятах за велик художник.

    Спомням си времето, когато исках да съм богат и прочут. (Все още искам!)

    Спомням си как веднъж ме бяха наели да почистя апартамента на един починал старец. Сред вещите му намерих снимка на гол младеж, забодена на вехт мъжки слип. Дълги години старецът беше диригент на хор в местната църква. Нямаше семейство или роднини.

    Спомням си едно момче, което след училище работеше в погребална агенция. Много хубаво танцуваше степ. Един ден ме покани на гости да преспя у тях. Майка му беше разведена и имаше малко вид на разпусната блондинка. Спомням си как тя ни завари да се боричкаме съвсем невинно на двора и изпадна в луда паника. Нахока го и му каза, че това не трябва да се повтаря. Усетих, че нещо не е наред, макар че не разбирах какво. Бяхме на 10-11 години. Повече не ме поканиха у тях. Същото момче, години по-късно, предизвика грандиозен скандал в училище, когато откриха любовно писмо, писано от него до друго момче. Тогава напусна училище и заработи в погребалната агенция на пълен работен ден. След време случайно го срещнах на улицата и той ми заразправя за някаква голяма спалня с много легла, където спели всички служители на агенцията. Каза, че сутрин на всяко легло имало опъната малка бяла палатка. Извиних се, че трябва да тръгвам. Чак няколко часа по-късно се сетих за какви палатки говореше. Сутрешни ерекции.

    Спомням си как работех в закусвалня и колко мразех хората, които си поръчваха млечен шейк с малц.

    Спомням си как работех в голям магазин за дрехи, където рисувах модни илюстрации за реклама във вестници.

    Спомням си походката на Франк О‘Хара. Небрежна и фръцната. С леки полюшвания и чупки. Беше красива походка. Уверена. Сякаш казваше „Не ми пука“ и понякога „Знам, че ме гледаш“.

    Спомням си четири концерта на Алис Ести.

    Спомням си как играх Дядо Коледа в училищна пиеса.

    Спомням си Бевърли, която имаше съвсем мъничко кръстче, татуирано на рамото.

    Спомням си г-н Пийбоди, библиотекарят в началното ми училище.

    Спомням си г-ца Флай, началната ми учителка по природознание.

    Спомням си много бедно момче, което трябваше да износва блузите на сестра си и да идва на училище с тях.

    Спомням си тафта. И как шуми.

    Спомням си колекцията си от брошури за Нова Скотия.

    Спомням си колекцията от стрели на баща ми.

    Спомням си Форда кабриолет от 1949, който имахме по едно време.

    Спомням си „Силата на позитивното мислене“ от Норман Винсънт Пийл.

    Спомням си цветове на мирабилис.

    Спомням си, че се опитвах да си представя как баща ми и майка ми се чукат.

    Спомням си карикатура, на която гола жена позира на художник, а на картината той рисува кифла с мармалад.

    Спомням си как дядо ми, който живееше на село, си топеше царевичния хляб в мътеница. Не беше от разговорчивите.

    Спомням си нужника в двора и накъсани рекламни брошури за тоалетна хартия.

    Спомням си мириса на животни и плискането на очи с леденостудена вода сутрин.

    Спомням си колко тежък ми се струваше царевичният хляб.

    Спомням си рози от крепирана хартия. Стари календари. И кравешки тор.

    Спомням си как в началното училище трябваше да дадеш картичка за Свети Валентин на всички от класа, за да не се окаже, че някой има картичка за теб, а пък ти нямаш за него.

    Спомням си, че стени, боядисани в тъмно зелено, бяха на мода.

    Спомням си как караме през Озарк и не спираме в нито един магазин за сувенири.

    Спомням си как съм стража и нося бяла лента.

    Спомням си комикса „Хейзъл” в „Сатърдей Ивнинг Поуст”.

    Спомням си трихофития. И табелки с имена.

    Спомням си, че постоянно губех едната ръкавица.

    Спомням си мокасини със стотинки в тях.

    Спомням си Dr. Pepper. И Royal Crown Cola.

    Спомням си онези кафяви неща с козина и малки крачета и малки главички и малки опашки.

    Спомням си гел за коса Suave. (Цвят на бледа праскова.)

    Спомням си домашни чехли, карирани фланелени хавлии и Каспър, добрият дух.

    Спомням си мъниста.

    Спомням си партита, на които трябваше да дойдеш с дрехите, в които си получил поканата. Всички лъжеха.

    Спомням си доставчици на мляко. Пощальони. Кърпи за гости. Изтривалки с надпис „Добре дошли”. И представителки на Avon.

    Спомням си лампи, направени с изсъхнали дървета от плажа.

    Спомням си как четох за някаква дама, която се задавила с хапка месо и умряла.

    Спомням си, че стъкленото влакно предлагаше решение на всичко.

    Спомням си как отърквам ръка под масата и напипвам залепени дъвки.

    Спомням си стола, зад който слагах сухите си сополи.

    Спомням си Пъг и Джордж и единствената им дъщеря Норма Джийн, която беше много красива и почина от рак.

    Спомням си Джим и Люси. Джим продаваше застраховки, а Люси беше учителка. Всеки път, когато се виждахме, ни даваха куп сгъваеми ламинирани календари с реклами на застраховки.

    Спомням си къпане събота вечер и комикси неделя сутрин.

    Спомням си сандвичи с шунка, маруля и домат и студен чай през лятото.

    Спомням си картофена салата.

    Спомням си диня със сол.

    Спомням си мрежести вечерни рокли в пастелни цветове, без рамене и дълги до глезените. И карамфили, забодени на къси сака.

    Спомням си коледни песни. И паркинги.

     

    Превод от английски: Слави Тихов
    Редактор: Олга Николова

     

    Обратно към съдържанието на броя.