• Назад към града (пътепис)

    Росен Венциславов

    badh2o11

    death-valley-rossen

    dante11

    Формалната реалност:

    Платон е бавен, но вещае. Встъпителен наблюдател на хаотичната цивилизационна симптоматика. Той/тя, обаче, е толкова добър/добра в структурите, че той/тя предоставя някои насоки за нескончаемия керван на нашата мисъл. По същия начин в планинските райони древните оставяли товарно животно, обикновено магаре, да реши откъде да минава новият път.

    Нима все още не изпозваме тези пътища? Здрав разум.
    Не сме виждали дъжда, но можем да си го представим:  В
                                                                                                    Е

                                                                                                    Р

                                                                                                    Т

                                                                                                    И

                                                                                                    К

                                                                                                    А

                                                                                                    Л

                                                                                                    Е

                                                                                                    Н,   както предците ни.

     

    Разполагаме с (полу)фабрикати за укротяването на света. Носорогът би бил хипопотам със зъби щръкнали навън и по средата. И двамата достатъчно големи, за да поддържат собствените си легенди.

    Гравитацията отново. Теглото само по себе си не е нищо; нищо не е нещо само по себе си. Само чудесата и миражите разделят нещата. Като изключим това, нещата са в процес на постоянно сливане. Точно както гласните и съгласните: а-а-е-а, анатема, нтм… Отворените системи на сливане са временни и пленителни. Те са случаи на несъвместимост вътре в стабилните организации: семейни напрежения, дисбаланс на търсене/предлагане, или чиста зависимост.

    Формата(-идея) е по необходимост безвременна. Тя е затворена и заключена. Закодирана.

    Новите форми, тъй чужди нам и тъй обезпокоителни на пръв поглед, с течение на времето придобиват интересен афинитет към форми с подобна функция от който и да е приятен исторически период.

    Чудесата  и миражите са като възлите на рибна корда; участъци от потока, които временно устояват ставането. В архитектурата, новата форма е изпървом отблъскваща, но ако притежава истинска виталност и е оправдана, тя се превръща в приятел; чисто фантастичното бързо умира. Отново, всички отклонения от логос-а (т.е. патосът или патологията) са по-скоро органични изблици на формата отколкото де-формализации.

    Формата уляга. Възелът или става достатъчно затегнат, тъй че да не разрушава хомогенността на потока, или (още по-добре) бива развързан.

    Пустинята заплашва да не се поддаде на формализация поради относително по-ниската й способност да инкорпорира външни функционални модуси. Сливането е често и несдържано, т.е. отворено и чудотворно. Всички гласни се съкращават до полу-гласни (понякога и до съгласни) заради липсата на акустична среда. Ехтения не се получават. Ат, ат, ат… Формалната реалност е и природа и култура. Сляти.

     dante2

    zabriskie

    crocodile1

    Назад към града – оголени вертикали.

    Градът, който не спи, т.е. не познава хоризонтален покой.
    Всичко е линейна симетрия: работят само двойнствени метафори.
    Баща/майка, горе/долу, uptown/downtown.

    Само един диагонал – ескалатор!
    Метрото е мрежа от хоризонтални асансьори – от ниските покрайнини към високия център.
    Не се наблюдават начало и край – небето приютява мръсния ден и отразява насила електрическата нощ…
    Органичната връзка е система от тактилни екрани, които дават и вземат.
    Културата на динамичното суеверие.
    Суб-обществата повишават интензитета на всяко предположение.
    Всичко е линейна симетрия – обещания/заплахи.

    (в конституцията “reward/ punishment)

    Лиричността е невъзможна. Превъзмогната цялост, илюзия за топлота. Разходката не е безцелна, престъплението не е естетически акт. Откраднатите скъпоценности отдавна не чакат под големия камък в задния двор на къщата от другата страна на моста.
    Нищо не остава там, където бъде оставено.
    Оставено=изгубено=намерено=употребено: спокойният сън е невъзможен: утрото е два пъти по-глупаво от вечерта. Ако въобще ги има…

    Флиртът е сведен до сцепление между гладки повърхности:

    Credit card: body language
    Credit body: card language
    Jargon?

    Семейството  е организирана външност, империя от негативни строежи  и обратно летоброене.

    Назад към града – оголени вертикали.
    През колективния мисловен поток на пешеходците минава предизборен парад. Потокът се залюлява застрашително, разплисква се на изток и запад и парадно се връща в коритото си. Рекламите преобръщат отношението количество/качество чрез примитивни знакови системи. Най-продаваното става най-купувано, а не обратното. Рекламите също не спят: Times Square. Ярки цветове, които могат да засрамят слънцето и да коронясат луната. Клепачът се спуска и върху него окото прожектира пак същия площад. Сънят настъпва, чак когато лентата свърши…

    Назад към града – оголени вертикали.
    Gemeinschaft gegen Gesellschaft. Преди време нещата са били малко по-полегати, по-приемливи и по-разнородни. Съвременните демони са бързи, в крак с общата скорост. Вчерашните архитекти са днешният анахронизъм. Днешният анахронизъм е утрешният класицизъм.

    Ню Йорк, 24 май 2000. 23:08ч.

    dignity

    cisco2

    Прочети “Patria Mia” на Езра Паунд.

    Обратно към съдържанието на броя.