• В интернет да гледаш Хирошиге след Шимборска

    Любомир Терзиев

    Виж цялата стихосбирка “Съответствия” тук. 

     

    Хирошиге, "Големият мост, внезапен порой в Атаке", 1830.

    Работата е че нищо повече не става.
    Облакът не сменя цвят и форма.
    Дъждът не спира нито се усилва.
    Лодката се движи без да се движи.
    Хората на моста вървят точно
    там където са вървели преди.

    Вислава Шимборска
    „Хора на моста”


    Заченати в главата на един
    в черешата от друг вдълбани
    запечатани в цвета  от трети
    те са тук сега
    в световната ми мрежа
    уловени.

    След цялото това изкуство

    мостът си е мост
    с греди като греди,
    човеците са си човеци
    с истински досущ чадъри,
    лодката е лодка
    от дърво като с текстура,
    дъждът набива косо
    ще намокри мишката ми,
    хълмовете са се сгушили отзад
    същински хълмове.

    Шимборска пита
    къде е тука смисълът.
    Защо да е достойно за картина как
    някакви човечета се крият от дъжда
    и гледат да преминат моста
    докато лодкарят си гребе нанякъде?

    Можем да допуснем
    че мостът води оттатък в отвъдното,
    че зад планината има нещо друго,
    че човечетата не отиват вкъщи
    че лодкарят ще достигне
    някакъв вселенски пристан.

    Можем, но ще бъде евтин романтизъм.

    Смисълът комай е другаде.
    Не в загадъчно спрялото време (по Шимборска)
    а във времето което
    хем е време хем не е.
    Не в мисията на човечетата
    а в мравешките им крачета
    на човечета.
    Не в посоката на лодката
    а в трътлестата запетая
    която мъчи да изправи
    удивителна
    и е лодкар с гребло.

    В ръба е смисълът
    между
    каквото там е и природата.

    Хирошиге сякаш казва
    на плеядата художници след себе си:
    „От фотографията лесно ще избягате
    в кубове, в петна, в квадрати, в пръски
    но моя ръб едва ли ще изгладите.”

     

     

    Прочети “Еротика по Фрагонар” на Любомир Терзиев.

    Прочети “Лицето на бездействието” на Красимира Зафирова.

    Обратно към съдържанието на броя.