• Ситно хоро

    Росен Венциславов

     

    То не било ясно слънце, най ми била сама Неда…

    Ясно слънце, но спънато в неблагоприятно сравнение.

                                           Сравнение с Неда, обречена на превъзходство

    и самота.

    Самота или себеприсъствие, отъждествяване на Неда с Неда.

                                  Неда не е нито ясно слънце, нито тънка върба.

                                           Върбата в двора на Неда е самата Неда.

                                                                         Неда е ясно слънце само в очите на малки моми и

    тънка върба само в очите на триста ергени юнаци.

    Юнаци по заслуга, ергени по неволя, триста по инерция.

    Инерцията предполага движение.

    Движенията на момите се заключават в игра по тревица, бране на жълто цвете и

    греене на слънчице.

    Слънчицето е самата Неда.

                                                                                   Неда тихом дума  на момите и на ергените.

    Ергените са се събрали да кършат тънки върби.

    Върбата в Недини равни двори се равнява на Неда.

    Неда тихом дума на момите да се греят на слънчице,

    дорде не е прегорело и дорде не е подухнала върла зима в чужда къща.

    Къщата предполага граждански брак.

    Бракът плаши Неда.

    Неда плаши ергените.

    Ергените трябва хем да кършат, хем да ломят върбата.

    Върбата до време мирише, до време мъзга пуща, до време листата ѝ зеленеят.

    Зеленеят листата на върбата, жълтее челото на слънцето.

    Слънцето е ясно.

    Ясно слънце, но спънато в неблагоприятно сравнение…

    Върба

    Виж пътепис от Росен Венциславов.

    Прочети критическия обзор на Рада Барутска.

    Обратно към съдържанието на броя.