• Лицето на бездействието

    Красимира Зафирова

     

    Как само си седят и не рисуват – нито клонче,
    нито тъмни, тлъсти риби – не бродират
    и не разговарят (само нещо си за перхидрол
    и понякога за обезболяващи хапчета).
    До масата са кацнали и не кълват –
    потапят бавно човки в разноцветни питиета –
    зад гърбовете им някакъв юг се разлива,
    а те се сънуват във вид на крокодили
    под сянката на Анубис. Допускам,
    че всичко е следствие Суецкия, но не съм сигурна
    и отмятам коси, за да правя нещо, а не
    да омотавам масата с неорганичната материя
    на вцепенението. Искам да ги видя
    как вдигат поглед, покривката, ехото
    от звънтящите на подноса чаши и се превръщат
    в равнозначни на мястото и на времето
    тайни енергии, спрели зарад красивото,
    неописуемо красиво лице на бездействието.

     

    (из “Записки върху сняг”, Жанет-45, 2001)

    Прочети “В интернет да гледаш Хирошиге след Шимборска” на Любомир Терзиев.

    Прочети “Сусам” на Джон Ръскин.

    Други стихове на Красимира Зафирова.

    Обратно към съдържанието на броя.