• Башо

    Карл Денис

    Превод от английски: Благовест Петров (изд. Фрост)

     portrait-of-matsuo-basho.jpg!HD
    Кацушика Хокусай “Портрет на Мацуо Башо”

    Башо

    Когато вкусовете ми изглеждат твърде случайни и несвързани,
    За да оформят характер, успокояващо е
    Да мисля за тях като за унаследени от прадедите ми,
    Всеки един от тях предаващ чрез мен древни модулации.

    Нуждата преди вечеря да се отбия до язовира
    Може да указва номадски произход по бащина линия,
    Кръвта на пленник от Скития, който бил продаден
    На семейство в Ломбардия, нуждаещо се от орач.

    Женитбата му с робиня от Картаген
    Обяснява защо морският въздух ухае така познато,
    Защо обичам гледката на варосани къщи по склоновете
    И изрисувани керамични плочки от Тунис или Мароко.

    Да бъдеш изразно средство на мъртвите, които чрез теб говорят,
    Със сигурност е напредък в сравнение с това да бъдеш шоумен,
    Който сменя костюмите си, за да развлича вялата публика,
    Успокояващо е предвид многото мъртъвци, от които да избирам,

    Свободен да следвам таланта си в разказването на истории
    При всеки повод, по маниера на Одисей,
    По целия път назад по линия на майка ми
    До чернобрадия търговец от Смирна.

    Неговите умения ме правят звезда в туристическото бюро,
    Когато съм помолен за идеи, които да направят езерото Ери
    По-бляскаво отколкото е в настоящите брошури,
    Снимките – спиращи дъха, дипляните – по-интригуващи.

    Уменията спрямо туристите също съм наследил,
    Казващи истината гени от древноюдейските пророци,
    Които ме предпазват да нарека нашите чайки специални,
    Толкова музикални, колкото славеите, и толкова необщителни.

    Толкова много предразположения, но няма причина за безпокойство
    За това да ги натъпча и наставя в пълно единство.
    Всеки древен глас настоява да бъде отделно държан,
    Отделен дървесен вид сред непроходимата гора,

    Кедър и бор, дъб, ясен и череша.
    Не е случайно, че съм привлечен от Башо,
    Както седя в двора четящ стихове под канадската ела.
    Ясно е, че кръвта му тече в моите вени,

    Ясно е, че той е мой баща или поне двойник,
    Разменен при раждането в селска болница с недостигащ персонал.
    По какъв друг начин да обясня, че негово стихотворение
    Ми е по-близко, отколкото притчата за седемте чичовци?

    Преглеждам първото хайку от новоизлязъл превод,
    Който тази сутрин купих от Ниагара Букс:
    „Дори в Киото, чувайки зова на кукувицата,
    Тъгувам за Киото.”

     

    Прочети откъс от “Юношеството на човечеството” на Лео Фробений.

    Към съдържанието на броя.