• из “Юношеството на човечеството”

    Картини из живота, заниманията и мисълта на диваците

    Лео Фробений

    Превод от немски: Вера Траянова

    Свали txt.

    frobenius1

    Как са изглеждали първите диваци, които са се изправили пред европейците, и как изглеждат отчасти образованите примитивни народи, вече влезли в допир с европейците – сравнението веднага би ни насочило към разликата във външните им проявления.

    Изначалният див човек в неговото диво великолепие – с величествената украса от пера на главата, с разкошните нанизи от мидени черупки по врата и ръцете, коронован с пищен гребен, с гърди и ръце, покрити с филигранни нарези или набиващи се на очи белези – именно това е човекът в природното му състояние, такъв, какъвто той се е развил според своите независими представи. В това развитие има нещо универсално, което обезсмисля нашите понятия за красота. Дори и аз, който водя двойнствен живот, като от една страна се наслаждавам на собствената си култура, а от друга се отдавам на миналото, потапяйки се в изначалността на дивия живот, трябва да призная, че външният облик на тези чужди и вече залязващи хора ме кара да изпитвам особено уважение към тях. Защото виждам изключителната независимост на човешкия дух в това, колко многобройни и колко безкрайно различни такива хора е имало; защото всички племена са оформили свой отличителен външен вид, добили са дотолкова своеобразна външност, че човек се удивлява на неизчерпаемата палитра от независими преображения.

    Представете си бразилеца с неговата бойна корона от пера, африканеца с железни накити, жителя на Сибир с изкусно обшитите си кожени одеяния – та кой би могъл да ги обърка един с друг?

    При това е сигурно, че който ги познава по-добре, различава и стотиците африкански племена, стотиците американски народи, хилядите азиатци и жители на Океания. И той е способен да ги разпознае според създадената от тях самите форма – имам предвид накитите и облеклата, за разлика от формата на лицето и телосложението, тоест за разлика от естествените, расови белези.

    Ако антропологията, това учение за расите, започва с разделянето на хората по цвят на кожата и тип на черепа, то аз пък тръгвам от наблюдението на тези външни форми, които човекът сам си е придал. И моят първи извод е: аз се възхищавам на това разнообразие на независими форми на човека.

    1901г.

    (Aus den Flegeljahren der Menschheit; Bilder des Lebens, Treibens und Denkens der Wilden)

    forbenius2

    Фробений разказва за Тупай Купа, маори, който бил в Ливърпул ок. 1800г. Като видял портрета си, нарисуван от англичанина Джон Силвестър, Тупай Купа поклатил глава и извикал “Това не съм аз!” Всички присъстващи се опитали да го убедят, че, напротив, портретът много приличал на него. Купа тогава взел молив и хартия и нарисувал себе си така, както той сам се виждал.

     

    Към съдържанието на броя.