• Коледа

    Български тълковен речник с оглед към народните говори

    стъкми Проф. Д-р Стефан Младенов, с донегдешно участие на Проф. А. Т. Балан

    Том I. А-К, София, Държавно книгопечатно предпирятие “Дечо Стефанов”, 1951г.

    Свали rtf.

    кòлед|а ж., ум. -ица, -ка ; стб. колѧда = лат. calendae (januarii) ; рус. обл. колядà ‘бъдни вечер’, коледа : коледуване от къща на къща с песни (и звезда обл. стар.† и в с.-з. Бълг., гр. Видин). : празник Б о ж и ч или рождество Христово на 25. XII. ст. ст. (= 7. I. н. ст.); обл. колада, коледня; божик(ь); К. у българите е най-голем празник, свързан е с най-много старински обичаи и обреди. Едно време всеки българин си закалял за к. свиня, или ако е бил беден, той си купувал малко свинско, та да се облажи. Пазарлъкът на свините понегде ставал на Игнатов ден след църква. Срещу коледа правят бъдни вечер : събират се всички къщни на вечерята, слагат всякакви постни ястия, до 12 на брой ; най-стария прекажда и начупва боговицата. На коледа рано, преди да съвне тръгват коледари из къща в къща да коледуват: казват благословии, пеят песни, всякому наспроти възрастта и работата. Домакините дарят коледарите с разни неща, с колаци, вълна, сирене и др., а коледарите за всяко нещо им казват особена благословия, в красна отмерена реч. Благословиите в разни места биват различни. Ето една благословия от сев. изт. България (Толбухинска, б. Дорбичка ок.):

    Славите ли, славите, дружина, Бога, амин!
    Ела наша слава, мале вишни боже, да поможе,
    що сме се събрали събор табор момци коладници,
    що сме пътя пътували, темни нощи требували,
    мор-калпаци поросили, смином китки погубили,
    черни чизми покаляли, бели димии попръскали,
    бързо конче потрошили, кръстом води заминали,
    доде дойдем на тоз наши стар станенѝк господиник
    до равни му двори, до златни му порти.
    Ние сега рекохме, като идем среди нощи,
    ще го намерим на съня, ще стане,
    та ще го от сън събудим, откривка открием.
    Ний не го намерихме на сънѐ, на спанѐ,
    ами го намерихме в рай божи,
    на злата трапеза, на лична трапеза,
    та си седи, та си пие със всички светци небесни.
    Колкото му поседяхме, повечко му погълчахме,
    столове му потрошихме, възглавнички му покъсахме.
    Ний рекохме, той сега ще се сърди, ще се гневи –
    той не бил сърдит, гневит брат –
    скочи, подскочи като елен третак,
    бос на крак та се всегна в негови коюн джебове,
    та извади китка ключи, та разключи негови чимшир порти,
    та ни въведе, поведе в негови равни двори,
    та ни черпи един вит превит кравай.
    Тоз кравай ‘ко е кръст божи,
    дукато тилица му се яло, през прагом преляло,
    та му двори напълнило, та му порти разковало,
    като свети Иван с дебели ледове,
    като света Богородица с бели медове.
    Славете вий, дружина, бога, амин!
    Тоз кравай сят пресят, вит превит, трит претрит,
    да му даде дядо Господ отнисали, донисали,
    дъщерки му отнисали, синковци му принисали,
    зло гонили, добро стигнали,
    наша майка света Богородица
    по земята бягала, по небето хвъркала,
    та са я стигнали на една вишна могила,
    та ги дари голяма дарба,
    кой брату поломена лъжица,
    пък на нашия стар станеник
    със сърбинското кило, кило и половин.
    Той се е чул и прочул тежък темен болярин,
    та му са дошли три бъклички калеснички-малеснички:
    едната да венчава,
    другата да кръщава,
    третята да прощава,
    избистром, като гората из-листом,
    като мряна риба из дълбини,
    като паун из чаири по ливади,
    като кушиджия със бръз коня,
    като горски говедарин с червени телета,
    като вакъл овчарин с вакли шари агънца,
    като свети Герги със зелени ниви,
    като Стояна с чужда премяна,
    наредена, пременена с черни калцуни,
    бели табани, мулумен пилухсур до петите,
    вити гривни до лактете,
    мулумен [маламен „златен”] пръстен до нектете,
    руса коса връз плещите, та се извива,
    повива в бащини си равни двори,
    себе си не поглежда, че е с чужда премяна,
    ами се на сюрмашките присмива.
    Колкото в синьо небе ясни звезди,
    толкоз берекет в тази къща.
    Славите вий, дружина, бога, амин!

    В друга се нарича:

    Славете и благославяйте, дружина!
    Богу помолим ся!
    Станахме среди нощи, полунощи,
    пътя пътувахме, друма друмовахме,
    че излязохме на висока дяла,
    че дойдохме на тогози брата на къщата.
    Той ядеше и пиеше на позлатена трапеза
    с доброчести синковци и доброчести дъщерки.
    Ний рекохме, ще ни мъмре, ще ни гади,
    а пък той ни не помъмра, не погади,
    нъй се зарадва и обрадва, че си стана,
    та запретна злати скути, бели ръкави,
    че ни дари добра дара,
    добра дара превит кравай,
    на кравая препран месал,
    на месала сребро, злато, кръст дукато.
    Туй дукато ако е медна,
    медна му лъжичка, медна му паничка;
    ако е сребърно, сребро му се ляло и ковало,
    през прага преляло тая година,
    до догодина и до амина.
    Този кравай които са ръце вили и превили,
    да ги всатят от девет села посинковци,
    от десето един у майка,
    та да се уносят и подносят като куковица в листом,
    като вода в бистром,
    като риба в длъбине,
    като сокол в вишине,
    като рогач в стръмно милно усое,
    като цар Костадин по Романя.
    Този месал които са ръце прали и тъкали,
    Господ да ги дари, да ги блажи :
    тъз година булка, до година люлка,
    в люлката момченце като асланче юначе,
    на рамо му криваче,
    на плещи му тулове, с остри стрели набити,
    да тича да гони по високи гори по дълбоки доли,
    лова да лови сърни, кошути, моми чернооки.
    Това житце чиста бяла пшеница нас дарили,
    ние Бога помолили : дал им Господ и прядал им,
    сипал и прясипал кръстци на ница, копни на гумно;
    да са живи, да са здрави,
    лозе копали, нива орали с босилкова копраля,
    всякой да им захваля.
    Тези братя ако имат душманин,
    дор той престъпи прага,
    да си счупи двата крака,
    сън да го обави, да ги не направи,
    сами да покарат, единия вощен, другия лоен,
    и да му израсте опашка от повясмо,
    за да му приляга през пожар да бяга;
    ако му е малко, дор пристъпи прага,
    да му стане върга над носа на чело,
    малка като тиква, да го заслепи,
    да го закьори да не може да види къде да иде.
    Тези повесма да бъдат дълги,
    дълги като орашка копраля, като край извор топола;
    да бъдат семенити, плодовити като дванадесет бръзглея на гнездо;
    да бъдат китни като бряст под гора, като дафин в градина;
    да бъдат чести, гъсти, като дъбрава край село,
    като на дяда Перина брадата;
    да бъдат меки, меки като памук презреял.
    Туй сирене през колкото цедилчици прецедено,
    колкото са капчици във ведричка капнали,
    на тогоз наш брата толкози агнета по двора блякнали,
    по-много яренца врякнали;
    овчици стригани, козици благатни,
    кога минат през поле врясък,
    кога минат през гора трясък;
    попълнили са дълбоки доли, високи гори с овчари, с кехаи,
    доили са, броили са, теглили са,
    че се е паднало кому лъжичка, кому паничка,
    кому злато, кому сребро,
    на тогоз наш брата половина крина бели дукати,
    крина и половина жълти жълтици!

    Изр. Малка коледа или суха коледа : денът преди Божич или к. || Попова коледа: денът преди Богоявление или Водици, 5. (18.) януарий, обл. кръстове. Тогава свещениците ходели да ръсят по къщите, а домакините ги дарявали с наденици, сланина, вълна и под. Изр. На попова коледа: никога. || Ще трае от бъдни вечер до коледа: твърде малко. Да го поживи Господ от бъдни вечер до коледа | клет. || Ще дойде и моя коледа: ще светне и мене пред очите, може и аз да стана нещо. || Умислил се като шипар пред коледа: постигнало го зло, дошло му до главата нещо тежко.

     

    Прочети откъс от “Юношеството на човечеството” на Лео Фробений.

    Прочети стихотворения от е. е. къмингс.

    Към съдържанието на броя.