• Девойка

    Заспала девокя брегу на камену,
    брегу на камену, момку на рамену.
    Майкя си я буди: – Стани, моме, стани,
    слънце йогреяло твойто бело лице.
    – Не буди ме, мале, с либе да поспавам,
    с либе да поспавам, сладко да подумам;
    душа му мерише на пролетен здравец,
    на пролетен здравец, на есенна дуня.

     


     

    Дрямка ми се дреме, мамо, сън ми не дохожда,
    айде, д’идем, мила мамо, двама на седянка.
    Та да видиш, мила мамо, мойто първо либе,
    най-насетне иде, мамо, най-начело сяда,
    дето седне, мила мамо, мястото му светва,
    мястото му светва, мамо, като ясно слънце.
    Облякло ми й бяла риза, като бял трендафил,
    завързало син пещемал, като теменуга.
    Завило ми й пъстър колан, като пъстра змия,
    забрадила червен чумбер, като червен божур.
    Песен пее, мила мамо, като славейченце,
    думи дума, мила мамо, като лястовичка.
    Като ходи, мила мамо, тихън вятър вее,
    като седи, мила мамо, ясно слънце грее.

     

    Прочети есето “Изгрев-залез”.

    Прочети “Момък”.

    Обратно към съдържанието на броя.