• Ромео и Жулиета в стар български вариант

     

    Сношъ мома се армàса,
    сва ношъ, сва ношъ, диванъ чини,
    средъ полуношчъ се разболе ;
    зора зори, душа даде.
    Огре сънце, аберъ пойде,
    аберъ пойде на лудото :
    „Да дой лудо, да дой младо,
    да му дайме сирма риза,
    да ни дàди раонъ пръстенъ”.
    Ка ми дочу лудо младо,
    да ми стана рано, рано,
    да ми тър’на да ми оди,
    да ми оди на момино,
    на момино рамно село.
    Кога дойде до църквата,
    кога пули – шчо да види? –
    киворджии кѝворъ правятъ.
    Де отиде лудо младо,
    де отиде киворджии,
    и му вели и говори :
    „Киворджии, мои братя,
    лепо прайте шаренъ киворъ”.
    Какъ доблѝза до селото,
    Ко’ ти пули – шчо да види ?
    Де я носатъ мàла мома,
    де я носатъ да я копатъ.
    Отговори лудо младо,
    отговори и му вели :
    „Ой ти братя, мили братя,
    двесте нà ви, пушчите я,
    триста нà ви открите я !”
    Се навѐди лудо младо,
    се извàди, да е бàци ;
    си извади фършко ноже,
    да се удри средъ гърдите !
    Тàка умре лудо млàдо !

     


    *се армаса – се сгоди
    * диванъ чини – стоя права да прислужва на годежарите.
    * аберъ, хабер – вест, известие
    * сирма риза – със сребърни и златни нишки
    * раонъ – подарък, който момчето дава на момата при годеж
    * киворъ – ковчег (старогръцката дума κιβώριον означавала цвят на растението египетска водна роза; чаша; гроб)
    * да е баци – да я целуне
    * фършко ноже – остър нож

     

    flower

    Прочети “Изгрев-залез”.

    Обратно към съдържанието на броя.