• Самодиви, Самовили, Вихрушки, Русальки

    Димитър Маринов

    из „Жива Старина” (т.1, 1891г. стр. 21-24)

    Свали txt.
    1. Самодиви, Самовили, Вихрушки, Русальки

    Самодивитѣ, самовилитѣ, вихрушкитѣ и русалјкитѣ сѫ сестри. Народното повѣрие ги прѣдставлява като моми и жени, но много хубавици, русокоси, бѣлолики, чърнооки. Косата имъ е всѣкога расплетена. Тѣхнитѣ жилища сѫ татъкъ нѣгдѣ много далечь, край свѣть; когато се пукне пролѣтъ, от благовецъ самодивитѣ дохождатъ при нась и живѣѭтъ цѣло лѣто до Секновенié, а русалькитѣ живѣѭтъ при насъ само една недѣля, прѣзъ Русалската недѣля.

    Самодивитѣ, самовилитѣ обитаватъ въ рѣкитѣ, изворитѣ, кладенцитѣ, лѣсоветѣ, полетата и усойто.

    Нощемъ, слѣдъ голѣма-вечера, около потайно доба, самодивитѣ излизатъ, та се веселѭтъ. Въ това врѣме тѣ играѭтъ, смѣѭтъ се и свирѭтъ. Хорото имъ става само на опрѣдѣлени мѣста и тамо се събиратъ всичкитѣ самодиви из околностьта. Тия мѣста се наричатъ самодивски ѝгрища. Самодивското ѝгрище се лѣсно познава въ полето; то е крѫгъ голѣмъ отъ угазена и утѫпкана трѣва, а въ срѣдата, гдѣто е стоялъ свирецътъ имъ, има окрѫгло пò голѣмшко пятно отъ тъмно-зелена трѣва, която личи между останѫлата трѣва въ ливадата. Такива ѝгрища не сѫ много, тѣ сѫ много рѣдко : въ всѣкое поле ще се намѣрѭтъ едвамъ едно или двѣ. При самодивскитѣ игрища расте цвѣтьето Росенъ, любимото цвѣтье на самодивитѣ и никнѫтъ гѫбитѣ червенки, най-вкусната за самодивитѣ закуска.
    Нощно врѣме, когато тѣ пѣѭтъ, когато се смѣѭтъ, свирѭтъ и играѭтъ, много е опасно да се доближи човѣкъ до такива самодивски игрища, които се наричатъ още и мѣста òтврътни (отъ думата вратѝка). Ако нѣкой е случайно замръкнѫлъ въ полето и се намѣри близо до такива игрища, той чуе гласоветѣ на самодивитѣ и звуковетѣ на свирката. Ако не би знаилъ, че самодивското игрище е близо и нѣкакъ мине или прѣзъ него, или много близо край него, то такъвъ нѣма да пати добро : или ще полудѣе или ще ограише (оргамà парализация), и ако не се потрудѭтъ домашнитѣ му да го излѣкуватъ ускорѐ, той най-послѣ умира.

    Само овчаретѣ правѭтъ исключение. Било за това, че тѣ веселѭтъ самодивитѣ съ своитѣ медни кавали, за които тѣ умирали; било че, като ходѭтъ по ливагiето и газѭтъ всѣкакви лѣковити билкiи, тѣ ставатъ неприкосновенни за тѣхъ, еле – овчаретѣ нощно врѣме ходѭтъ съ овцитѣ си свободно по польето, свирѭтъ съ своитѣ кавали и газѭтъ навредъ безъ страхъ. Никакъ не се помни, щото нѣкой овчаринъ да е пострадалъ нѣщо отъ самодивитѣ.

    Послѣ играта, като наближи пръви пéтли самодивитѣ ще отидатъ да се окѫпѫтъ, или въ рѣка, или въ кладднецъ. Додѣто трае кѫпаньето самодивитѣ лудешки се веселѭтъ : кикотѭтъ се, смѣѭтъ се, крѣхатъ се като моми, и гласоветѣ имъ се чуватъ по нѣкога пò надалечь. Въ туй врѣме много е опасно било да отидешъ на кладенаца, било да се приближишъ до туй мѣсто: тѣ сѫ много страстни и почнуватъ да викатъ човѣка съ гласъ да тичатъ слѣдъ него, за да го земѫтъ съ себе си. Такъвъ човѣкъ е всѣкога умиралъ.

    Въ всѣкое кладенче, всѣкой изворъ, всѣкоя чешма, всѣкоя рѣка и всѣкой виръ въ рѣката въ потайно доба ще се кѫпѭтъ Самодиви; въ това врѣме изъ кладенецътъ или изворътъ водата ще луѝ поизобилно, за да има доста вода за кѫпанье.

    Отъ много сѫществующи суевѣрия, азъ щѫ съобщѭ само слѣдното.

    Между Мокрешъ и Омерова махла (Борисово) Ломска околия Ломский окрѫгъ, сѫществува изворъ съ много студена бистра и вкусна вода. Водата, казватъ, идяла била отъ планината чрѣзъ подземни канали; за доказателство на това вѣрванье служатъ букòвитѣ листове, които излизали не рѣдко изъ водата. Тоя изворъ носи прѣкоръ „Рѝстинъ кладенецъ,” защото нѣкога при тоя кладенецъ умрѣлъ нѣкой си Ристо отъ самодивитѣ. Водата извира толкова изобилно, щото тя би карала единъ водениченъ камъкъ, за това и казватъ че вода има за единъ водениченъ камъкъ. На тоя изворъ перѫтъ, и лѣтно, и зимно врѣме, женитѣ от селата : Мòкрешь, Душилница, Омерова махла, Вълчедръма и други. Съ водата отъ тоя изворъ Мòкрешченiе поливатъ градинитѣ си, които сѫ расположени пò долу отъ извора.
    Между народа има суеверие, че въ тоя изворъ отъ Блàговец до Секновенiе обитаватъ самодиви; въ потайно доба тия самодиви, па и други самодиви отъ околнитѣ страни дохождатъ та се кѫпѭтъ; въ туй врѣме водата извира пò изобилно и поплàвяла (заливала) градинитѣ.

    Гладинитѣ сѫ наредени на дължъ, и поливаньто става по редъ : всѣкой ще чека да полѣе градината си тогава, когато му дойде реда. За да се полѣѭтъ всичкитѣ градини ще се почне отъ икиндия, па ще трае до голèма вечèра ; слѣдъ това врѣме всѣкой ще си отиде; комуто градината останала непòляна, той дохажда слѣдъ пръви петли, за да ѭ полѣе. Прѣкѫсванието става по тая причина, защоте у потайно доба самодивитѣ излизали та се кѫпали у извора. Който би се случилъ у туй врѣме тамо или же тамо нàблизо, такъвъ или ограисвалъ, или полудѣвалъ.

    За да се подкрѣпи туй суевѣрие, освѣнъ прѣдание-то за Ристо, отъ името на когото останѫло и името на клденеца, има още едно, много пò прѣсно и скорашно прѣдание. Ето го.

    Една вечерь, селенинътъ оть Морешъ, ако съмъ му запомнилъ добрѣ името – Първанъ – като поливалъ градината си по редътъ, закѫснѣлъ малко по вечко, отъ колкото е трѣбвало да стои; не рачилъ да прѣкѫсне поливаньто, защото пакъ на другия день си ималъ друга работа. До едно врѣме поливалъ, и водата вървѣла като всѣкога, обикновенно. На веднъжъ отъ къмъ извора се зачулъ смѣхъ и кикотенье женско; помислилъ си той, че сѫ жени или моми, дошли нà вода. Полсѣ малко чуло се плискание вода и цапанье въ водата, като коги се човѣкъ кѫпе. „По това време жени при извора! – помислилъ си той: „това не е чиста работа.” Градината му била малко пò далечко, но той смѣилъ ни да погледне къмъ извора, ами бързалъ да полѣе и останѫлитѣ още нѣколко тѝрове и да се махне отъ това мѣсто. Водата почнала да тече пò буйно и пò изобилно, и тироветiь и лехитѣ почнѫли да се пѫлнѭтъ пò бръзо. До дѣто осѣти водата стигнѫла до глèженjът му. Било много ясно, и мѣсецътъ свѣтѣлъ; било вѝдело като день. Той поглѣднѫлъ къмъ извора, и що да види! . . . . . всичкитѣ градини били потънѫли въ вода, а при извора кѝсканье, кикотенье, крехòтанье безъ прѣстанка. Той разбралъ каква е работата, това сѫ самодиви. Сега чà се сѣтилъ за прикаскитѣ на баба си. Рѣшилъ се да бѣга от това мѣсто. Бѣга Първанъ и се кръсти, но краката му не щѫтъ, по него кисканье и крехòтанье, и женски гласове го викали да не бѣга, но да отиде при тѣхъ.

    Отъ градината му до селото имало колко два куршума мѣсто, но той извървѣлъ това пространство за единъ часъ. Както и да е еле той стигналъ до дома си, потропалъ да му отворѭтъ. Жена му, като му отворила и го поледнѫла, изровàла (отъ глагола ровем, варекам, ревем – плачѫ) колкото ѭ гласъ дръжало: Първанъ билъ блњдъ, жълтъ, синь и трепералъ на листъ. Той лѣжалъ цѣлъ мѣсецъ и умрѣлъ.
    На другия день цѣлото село повървѣло, ту при Пръвана, ту у градинитѣ. Всички видѣли, че слѣди отъ многото вода имало.

     

    Обратно към съдържанието на броя.