• Сегиз-тогиз

    Олга Николова

    Рубрика за техника на превода

    Най-първият, основополагащ принцип на превода е следният:

    Преводачът трябва да разбере за какво иде реч в оригинала.

    Това може да ви се струва очевидно, но на практика много преводачи се заемат с текстове, които са им съвсем бегло понятни. Също така, разбирането на един текст не се състои в някакъв прост буквален прочит, макар че често и на това ниво куцат нещата. Всъщност в този брой ще се занимаем именно с това ниво на буквален прочит и елементарни познания.

    Ще започна с един фрапиращо лош и незнайно защо почитан превод: “Езра Паунд. Избрани стихотворения” на Николай Кънчев.

    Ето първото стихотворение от тази книжка:

    Дървото

    Неподвижен бях, дърво между дървета,
    знаех истината за нещата дотогава неизвестни,
    истина на Дафнис и на неговия лавър,
    на тази стара двойка пред божествения празник,
    станала липа и дъб в сърцето на гората.
    Но нужни са на боговете ревностни молитвии
    насреща са им тези две сърца открити,
    за да може истинско преображение да стане. …

     

    The Tree

    I stood still and was a tree amid the wood,
    Knowing the truth of things unseen before;
    Of Daphne and the laurel bough
    And that god-feasting couple old
    that grew elm-oak amid the wold.
    ‘Twas not until the gods had been
    Kindly entreated, and been brought within
    Unto the hearth of their heart’s home
    That they might do this wonder thing;
    Nathless I have been a tree amid the wood
    And many a new thing understood
    That was rank folly to my head before.

    Надявам се повечето ни читатели да могат да четат на английски, но във всеки случай, ето буквален превод на това особено стихотворение, което Паунд пише в ранните си години. Стихотворението не е шедьовър. То е важно за Паунд, дотолкова, че да го сложи като първо стихотворение в събраната му ранна поезия; но то е важно предимно защото засяга ключови идеи за преображението и съзерцанието.

    Буквален превод:

    Стоях неподвижен и бях дърво в гората,
    Познавайки истината за неща, невиждани дотогава;
    За Дафне и лавровата клонка
    И за онази гостила боговете двойка стара
    Която израстна в липа-дъб на голия хълм.
    Само след като боговете са
    Учтиво призовани, и поканени вътре
    Край огнището в дома на техните сърца
    Те могат да извършат чудото;
    Все пак аз бях дърво в гората
    И много нови неща разбрах
    Които преди ми се струваха чиста лудост.

    Та за какво иде реч в това стихотворение? Няма нужда да се впускаме в задълбочени тълкувания, но ясно е че става дума за съзерцание, ритуал, прозрение.

    Съзерцание – “стоях неподвижен” в гората и се превърнах в дърво. Разбрах какво е да си Дафне (превърната в лавър, за да избяга настойчивото ухажване на Аполон), или – разбрах за какво се говори в този мит.

    Ритуал – “старата двойка” поканва Юпитер и Хермес и ги гощава. В мита за Филемон и Бавкида, бедната двойка единствена в града приютява преобразените богове. Юпитер унищожава града, а за награда гостоприемната двойка е превърната в липа и дъб насред голия след опустошението хълм. Ритуалът е условие за прозрението. Без да поканиш боговете да седнат край огнището на твоето сърце-дом, чудото е невъзможно.

    Какво е самото прозрение – не се казва. Какво е да бъдеш дърво остава мистерия.

    Това е в общи линии смисъла на това стихотворение.

    Сега да видим къде преводът на Кънчев се проваля на най-буквално ниво:

    1. Дафнис и Дафне са две различни митологични фигури. Как могат да бъдат объркани е загадка за мен. Митът за Дафне е такова съсредоточие в европейската литература, от която черпи Паунд, че да се обърка с почти неизвестния мит за Дафнис е постижение.

    2. От превода на Кънчев не се разбира, че Дафне и клонката и старата двойка са две различни неща.

    3. Няма никакъв божествен празник. Става дума за “гощаващите боговете” Филемон и Бавкида. От тази грешка е ясно, че Кънчев въобще не знае за какъв мит се говори в тези няколко реда.

    4. И именно затова пренебрегва заиграването с думите огнище и сърце (hearth / heart).

    5. И слага липата и дъба в някакво измислено от него “сърце на гората”. Както споменах по-горе, двамата старци се превръщат в дървета на мястото на опустошения град, т.е. на гол хълм, а не в гора, и са един вид жив паметник на гостоприемството, видим отдалече.

    6. С употребата на това “НО” в началото на стих шести (“Но нужни са на боговете ревностни молитвии”) – за радост на нашата Рада Барутска – Кънчев показва, че с Александър Ничев са ходили на една и съща специализация по “Вмъкване на напълно безмислени съюзи във всякакви изречения”.

    6. “Ревностни молитви” и “сърца открити” са сантиментални клишета, които нямат никакво съответствие в оригинала. Паунд не би употребил подобни фрази, освен с насмешка или ирония.

    Грешките на Кънчев не са просто преводаческа волност в името на доброто звучене или на по-ясния смисъл на български. Те са най-прости грешки на неграмотност.

    Нито пък стихотворението на български звучи достатъчно добре, за да се приеме като свободен превод. Преводът на Кънчев е някаква полу-смислена купчина тромави фрази, наподобяваща стихотворение.

     

    За съжаление, положението с абсолютно всички преводи в тази книжка е същото.

    Ето още един пример, взет наслуки.

    Портрет на една жена

    Вие сте за ума ни винаги Саргаското море,
    Лондон не е около вас от двадесет години
    и блестящи параходи ви отнасят към различни
    идеи, слухове, останки от нещата,
    странни късчета познание и скъпоценности без стойност. …

    Преди да видите оригинала и буквалния превод, замислете се какво точно се казва в тези пет реда. За какво става дума? Къде е тази жена? Какво за нея иска да ни каже Паунд? Разбира ли се?

    А сега, ето и английският текст:

    Portrait d’une Femme

    Your mind and you are our Sargasso Sea,
    London has swept about you this score years
    And bright ships left you this or that in fee:
    Ideas, old gossip, oddments of all things,
    Strange spars of knowledge and dimmed wares of price. …

    Буквално:

    Умът ви и вие сте нашето Саргаско море,
    Лондон се излива покрай вас вече двадесет години
    И блестящи кораби ви оставят това и онова за отплата:
    Идеи, стари клюки, дреболийки разни,
    Странни отломъци знание и потъмнели стоки с някаква стойност.

    Като оставим настрана въпроса защо заглавието трябва да се превежда, ако в оригинала е на чужд език и явно е отпратка към нещо, мисля, че можете и сами да видите, че преводът на Кънчев не само е грешен, той казва буквално обратното на това, което се казва на английски!

    Подобни изкънчености се намират във всички преводи от тези “Избрани стихотворения” на Езра Паунд и ако трябваше да дам оценка на тази книга, то тази оценка щеше да клони към минус безкрайност.

    Изводът? За да бъдеш добър преводач, трябва да си преди всичко добър читател.

     

    tumblr_mo47uy9yJC1soj7s4o5_1280

     

     Обратно към съдържанието на броя.