• Из “Епос за Енки и Нинхурсаг” и “Дуйни ми, дуйни, бел ветре”

    (Утту е шумерска богиня на тъкачеството.)

    Богинята Утту нарежда на градинаря:
    Донеси ми краставици, но с дръжките,
    Донеси ми ябълки, но с клоните,
    Донеси ми фурми, но с листата им,
    Донеси ми грозде, но с пръчките
    И той ще ми стане слуга, вързан с повод,
    Енки ще ми стане слуга, вързан с повод…

    Утту, жената красива, на която се чудеха,
    Притича към него, с ръце плесна от радост.

    (Из “Епос за Енки и Нинхурсаг” , ІІІ хил. пр. н. е.)

    Превод: Георги Крумов

     

    Пет хиляди години по-късно, в българския фолклор:

    Във Драма искам да ида,
    там имам либе болничко,
    понуда да му занеса,
    жълта ми дюля с листата,
    бело ми грозде с лозата,
    рудо ми ягне с рогцата…

    Из “Дуйни ми, дуйни, бел ветре”

     

    Съпоставка: Красимира Зафирова

     

    Прочети откъс от “Поезия и знание” на Еме Сезер.

    Прочети “Началото на идеята за отхвърляне на края” на Красимира Зафирова.

    Обратно към съдържанието.