• Ламцадрица

    Рада Барутска

     

    Тъкмо се бяхме скрили под сайванта и с известна печал, гледайки неспирния дъжд, се питахме дали този път да не направим обзор на хубавите неща, намиращи се тук-там като някоя упорита живинка сред блатото – “Раждането на снега” на Златозар Петров, например, или новата книга с проза на Ани Илков – но ето че ни се обадиха от редакцията, където дошло писмо за нас. Уви, дългът зове!

    24-clark-gable
    Слава богу, литературните награди са чудесно средство срещу дъждовната печал. A колко много награди има в иначе тъй малката ни страна! А колко много поети! Нищо чудно, че нашите читатели се чувстват объркани  в това бликащо изобилие.
    Та докато ние се маехме под сайванта, в редакцията се получило следното:

    Уважаема г-жо Барутска,
    Много искам да харесам стихотворението “Разпети петък” на Силвия Чолева, което спечели наскоро Славейковата награда за поезия. Мъча се вече цяла седмица – безуспешно. Четох го в най-различни часове на денонощието, на гладен стомах и на сит, пиян, трезвен – напразно! Вие сте последната ми надежда.
    Поздрави,
    Отчаян поет с желание да харесва и да бъде харесван

    Отзоваваме се веднага и бързаме да успокоим Отчаян Поет: просто ви е липсвал един основен елемент, без който прочита на това стихотворение е невъзможно, а без прочит – non felicitatem, както е казал някой. За да харесате “Разпети петък”, вие трябва да познавате неговия прототип – “Второто пришествие” на Уилям Бътлър Йейтс. Поезията, драги ни Отчаяни Поете, не е за дилетанти! Силвия Чолева, напълно в духа на постмодернизма, който, зли езици твърдят, не съществувал у нас, е пренаписала стихотворението на Йейтс, но осъвременявайки го спрямо нашите очаквания и разбирания за поезията. По същия начин на някакъв друг конкурс тя се явила с подобрена версия на “Musée des beaux arts” на Одън. А какви са тези наши съвременни очаквания? Простота и несвързаност – това са двете необходими условия за всякаква поетическа изява. Всичко от стихотворението на Йейтс, което е било в противоречие с този идеал, е било премахнато. Всяка поезия отразява своята епоха. Така е и с Чолевата и така трябва да бъде.
    Ето, сравнете двете стихотворения и вижте колко възхитително по-просто и несвързано е стихотворението на Силвия Чолева:

    Второто пришествие

    Уилям Бътлър Йейтс

    Развива се, развърта се спиралата –
    соколът вече губи соколаря.
    Оста не стяга. Всичко се разпада.
    Анархия се плисва над земята.
    Плющи кръвта и дето поглед стига,
    обрядът на невинността се дави.
    Не вярват в нищо най-добрите. Злите пък
    са пълни с целеустремена страст.

    Да, явно идва ново Откровение.
    Да, явно идва Второто пришествие.
    Пришествие! Тъкмо да викна, в миг
    пред взора ми Духът на мирозданието
    ражда огромна твар: там, сред пустинята,
    гигант с човешки лик и лъвско тяло,
    с очи свирепи, голи като слънцето,
    размърдва хълбок, а около него
    пустинни птици гневно вият сенки.
    Отново пада мрак. Но вече знам,
    че двайсет века мъртъв сън са сринати
    в суров кошмар от нова детска люлка –
    и кой зъл звяр, дочакал своя час,
    пълзи към Витлеем да се роди?

    (Превод Владимир Трендафилов)

     

    Разпети петък

    Силвия Чолева

    вечерта ти прави подарък добро стихотворение
    началото му
    формата
    после как се
    вплътнява
    засилва болката
    твоя е на финала
    вярваш му
    вдигаш глава
    но през прозореца
    завеса от дъжд
    без небе светът разлюлян
    между лутане и покой
    между гигантско и незабележимо
    между себе си и себе си

    крясъкът на роденото
    ужасеният спазъм за край

    април е влажен зелен
    избухва снарядът му
    разрушава
    и добре че има стихотворение за начало
    о ужасе

    Както е възкликнал не един читател:
    април е влажен
    дъжд
    дъжд
    дъжд
    – о бухал! (или друго животно на някоя интернет страница, привлякла междувременно вниманието му)

     

    По-горе обяснихме, че Чолевото стихотворение е Йейтсовото без сложните образи и въобще без нищо сложно. Някои недоволни читатели се оплакват от несвързаността, която, те твърдят, била имитация, или още по-лошо – възраждане – на модернистката фрагментарност (а ла Елиът и под.). Тези читатели грешат. Модернистката фрагментарност използва други принципи на свързаност – музикални, образни, философски, психологически, дори исторически. Докато в съвременната наша поезия на подобни задълбочавания се гледа с лошо око. Повърхността е всичко. Тук имаме чисто и просто записа на някакви наченки (или последни останки) на смисъл. Силвия Чолева се е опитала да хване несвързаността на самата наша съвременна действителност, да ни даде огледален образ на нашето кухо съвремие, сред което ние седим някъде пред някаква “завеса от дъжд” и сме неспособни да тълкуваме какво виждаме или какво дори ни се случва. В това отношение “Разпети петък” е много успешно стихотворение, модел за младите поети, които г-жа Чолева е тъй добра да насърчава, както се разбра от последвали нейни изказвания. (О съдба! Да последва звън и трагичен смях.)

    rops2-2
    За да улесним разпространението на въплътените в Чолевото стихотворение добродетели и да помогнем и ние, доколкото и както можем на младите поети, си позволихме да съчиним един кратък наръчник за поезия а ла булгар днес:

    Как да ни харесат като поет и да спечелим по някоя награда

    (Ще ни извините, тук се обръщаме директно към младите.)
    И така:

    1. Всичко, което ви минава през главата, е материал за поезия – записвайте си и най-малките детайли от ежедневието. Колкото по-тривиални са нещата, за които пишете, толкова повече хора ще откликнат на тях. Неслучайно по телевизията има толкова реалити и сапунени опери. И не се замисляйте много. Както в живота, в поезията не трябва много да се мисли – губи се спонтанността. Има все още хора, които смятат, че поезията, като другите изкуства, изисква чувствителност, музикалност, красноречие и т.н., все неща, които или имате като дарба, или се придобиват с постоянство и усилие – това е абсолютно губеща нагласа и тези хора, сами ще се убедите, съвсем ще изчезнат. Не бива да им обръщате внимание. Поезията е просто един дневник на душевните ви състояния. Бъдете верни на идеята за себе си, която искате да изградите пред другите.

    2. Сега да поговорим за техническите аспекти. Пишете с прости изречения – това е абсолютно задължително. Отворете която и да е съвременна стихосбирка и ще се убедите, че простото изречение е самата същност на поезията. Най-добре местоимение и глагол или съществително и глагол. Ако се наложи може и наречие, но не много дълго. Прилагателните се приемат без проблем, защото всяко съществително по принцип има нужда от някакво пояснение. (Виж по-горе “април е влажен зелен” – без пояснението “влажен зелен” април би бил абсолютно несъществен! Това ме подсеща – никаква пунктуация. Пунктуацията принадлежи на миналото, а миналото е просто едно сметище, от което още не сме измислили как да се отървем.)

    3. Слагайте по изречение на ред. От време на време по две. За да разнообразите ритъма, не се налага да прибягвате до по-дълги и сложни фрази. Можете просто да отделите подлог на един ред и сказуемо на следващия: стихът от една дума много добре се котира, но разбира се, не прекалявайте, иначе се губи ефектът. Редувайте две прости изречения на ред с едно просто изречение, после няколко съществителни или прилагателни, после пак просто изречение и така нататък . Малко като шишче за скара (отново виж Чолева по-горе).

    4. В някои стихотворения е добре въобще да избегнете изреченията. По-ошлайфаните поети пишат със списъци от съществителни. А, списъкът! тази съвършена стихотворна форма – той трябва да бъде вашата пътеводна звезда. За съжаление, никой още не е успял да избегне напълно предлозите, но сме убедени, че един ден и това ще стане. В един идеален свят, бихме стигнали до поезия не само без синтаксис и с опростена до максимум лексика, но и до поезия без думи въобще! Ето, колегите от “Но поезия” вече работят в тази посока (виж стихотворението “CV”). Във вас ни е надеждата.

    5. Въобще не си правете труда да се опитвате да постигнете някаква мелодичност или ритъм – това са отживелици. Днес се пише в свободен стих. Лесно разбираем и достъпен за всички, свободният стих трябва да се придържа към един единствен принцип: стихотворението накрая да изглежда като стихотворение. Ако редовете например са прекалено дълги тук-там, просто ги разделете – на око. За целта е добре да държите страницата на около три педи разстояние от очите. Ако я държите по-близо, има опасност да започнете да четете и това би ви разсеяло. Някои поети процедират по следния начин: поставят листа със стихотворението на някаква отвесна плоскост (прозорец, пиано, античен скрин, въобще някаква поетична мебел) и излизат от стаята. Изчакват пет минути в коридора и нахълтват обратно с поглед, отправен към листа като стрела към мишена. Елементът на изненада тук много помага да се хванат някои неравности във външния вид на стиха. Но, разбира се, всеки трябва да открие своя начин да редактира творбите си.

    6. Пазете всичките си стихотворения и се опитайте да ги публикувате възможно най-бързо. Животът не е особено дълъг и нямате време за губене. Твърди се, че някои поети отделяли по-добрите от по-неудачните си стихотворения и публикували само неща, които считали за достойни. Това са глупости. Подобна педантична нагласа издава слабохарактерност. Никой досега не е успял да даде определение на добро стихотворение. Ergo, всички стихотворения са добри. Елементарна логика. Освен това, когато публикувате и по-слаби неща, имате шанс повече хора да си кажат “и аз мога да пиша така”, тоест, ще вдъхновявате нови поети, а какво по-хубаво от това! Повече хора ще се идентифицират с вас, повече стихотворения ще имате публикувани, повече ще се чува вашето име – това е пътят към наградата!

    7. Хубаво би било вашата поезия да бъде подплатена с някаква човешка драма. Още Аристотел навремето е казал “човекът естествено се стреми към нещастието на другите”, което нашата епоха доказа най-накрая по неоспорим начин. Нашата епоха също така най-накрая установи, извън всякакво съмнение, че поезията е един вид терапия, както за поета, така и за читателя – затова един ден стихотворенията ще се продават в аптеките! Наред с фармацевтите, ще работят и литературоведи (най-после постоянен доход), които ще могат да ви препоръчат този или онзи автор за болки в корема, настинка, бронхит, сърдечна недостатъчност, дори тетанус. Тъй че е добре вашата биография да съдържа трагични или поне драматични елементи – някаква болест, проблеми с баща / майка, раздяла, насилие. В краен случай, пътувания в чужбина.

    8. Избягвайте да правите отпратки към други произведения, към исторически личности, митологични фигури, въобще към неща, които биха били признак на някаква ерудиция. Придържайте се към ежедневни, дребни теми. Хората не обичат поетите, които им натякват, че не са чели достатъчно. Кой има време да чете днес? А животът така или иначе е пълен с толкова неща – клони, дъжд, дървета с клони, цветя, целувки, прозорци, вечери, листа по клоните, по алеите и по ескалатори, тишина… болка…

    9. За да бъдете истински поет, нужно е да се държите като поет – за радост, от поета вече не се очаква да прекосява страната пеш, да излиза с лодка в буря, да умира от туберкулоза, куршум в челото или на дъното на кладенец, нито пък да пее и рецитира пред много хора, които не биха се посвенили да го освиркат, ако се изложи. Не, сега вие просто трябва да ходите на премиери на книги и да се постараете да се запознаете с колкото се може повече хора “от бранша”, а после да създадете стратегически приятелства с тези, които ще ви помогнат да издавате стихосбирки. Оттам нататък е като със секса – идва от само себе си. Някои постигат невероятна обиграност. Много е важно никога да не изразявате критичност – приема се за проява на лош вкус и липса на обноски. Пък и не се знае – всеки може да се окаже полезен в един момент. А хората обикновено са много приятни като хора, дори и да не пишат добре като вас. Бъдете щедри и насърчавайте, точно както бихте искали да ви насърчават и вас – във всичко и винаги, дори когато правите глупости. На днешно време, изкуството е демократизирано – то не се прави само от “надарени” хора, а от всички. За всеки има място под слънцето. Вече не е модно да се отделят истинските поети от онези, които много искат да бъдат поети. Същото е и в политиката, в поп музиката и в банковото дело. Някой го беше казал много хубаво – ние живеем в симулакрум и всичко е преструвка.

    10. И най-накрая, когато тръгнете да правите стихосбирка, не забравяйте кодовото стихотворение от един ред (максимум два)! То окончателно ще ви обозначи като член на клуба и оттам нататък кариерата на поет ви е в кърпа вързана. Някои поети просто вземат стих от някое стихотворение и го слагат на отделна страница, като му измислят подходящо заглавие. По този начин се създава хубаво съзвучие между стихотворенията, което читателите могат да оценят. Разбира се, това свръхкратко стихотворение трябва да се състои от едно просто изречение и като всички други изречения, които ще изпълват стихотворенията ви, то трябва да е в сегашно време.

    За тържествен завършек, ето творбата, която спечелила София Поетики 2014. Нейният автор Августин Господинов (нищо общо предполагаме с Георги Господинов и “Писма да Гаустин”) дори бе поканен като представител на младата българска поезия по националното радио и телевизия.

    в селото където отиваме
    няма обхват
    и ще трябва да викаме
    там дядо ми е винаги
    пиян и говори за Маркс
    баба ми вари чорби
    бере билки коли зайци
    и пита за името ти
    там можем по цял ден
    да косим трева
    да караме балканчета
    да се храним само
    с джанки и да пием вода
    от чешмата в читалището
    или тази до гробищата

    И така нататък. Както виждате, това наградено стихотворение спазва всички правила и печели! На добър час! Пожелаваме на всеки по награда!

    urn-3 HUAM DDC107697_dynmc

     

    Прочети прекрасния разказ “Робот” на Ги Давенпорт.

    Прочети “Сегиз-тогиз” (критика на превода) на Олга Николова.

    Обратно към съдържанието на броя.