• Поема

    Лудингира

    Свали txt.

    Авторът Лудингира вероятно е действително лице, тъй като го срещаме като поет и при друга творба, в която жали за смъртта на баща си, в чийто образ, обаче, откриваме Думузи, както в песента за майката откриваме Инана.

    Пратенико царски, тръгвай на път, хайде!
    Забързан към Нипур, занеси писмото,
    Потегляй вече, хайде.
    Будна ли е мама или е заспала –
    стъпи на пътеката към дома на жените.
    Докато пътуваш, да не си надникнал
    в писмото-поздрав – предай й го лично.
    Тя е тъй красива, с накити се кичи,
    но ти не я познаваш – ще ти я опиша.
    Нарича се Шат-Ищар, търси я по име.
    Лице, тяло, всичко в нея е красиво.
    Тя обслужва в храма своята богиня.
    Тази участ има още от невръстна.
    В свекърски дом влиза почтително-смело,
    пред господарката богиня застава покорно.
    Умее да се грижи за дома на Инана ,
    изпълнява всичко, всяка дума царска.
    С охота се труди, каквото хване – цъфва.
    Мила е, сърдечна, със живот е пълна.
    Агне, мед и мляко, елей за сърцето.

    Чуй да ти разкажа втория й белег.
    На небего южно майка ми е блясък, сърна в планините,
    Зорница в небето, мараня на пладне.
    Карнеол безценен, топаз на Мархаши,
    съкровище царско, обвито с наслада
    скъп каменен щемпел, бляскав като слънце
    калаена гривна, бронзов-златен пръстен,
    злато и сребро е, обляна в блясък.
    На врата венец цветен, като дъхав накит,
    статуя от алабастър с лазуритен цокъл,
    но с пъргаво тяло, лъхащо чаровност.

    Чуй да ти разкажа третия й белег.
    Небесен дъжд е мама за семената жадни
    жътва изобилна, клас и в есен зреещ,
    радостна градина, пълна със наслади,
    бор, поливан щедро, украсен с плода си
    пролетна овошка, родена във Нинас,
    канал бързоструен, разлял водата в ниви,
    тилмунска фурма сладка, с плодове узрели.

    Чуй да ти разкажа четвъртия й белег.
    Моленията в празник тя изпълва с радост,
    на празника Акитум блести с очи открити,
    с възторг лее звучно молебствия за щедрост,
    мястото за танци със щастие застила,
    любов е тя сърдечна, небивало голяма,
    храна е за пленника, завърнал се в дома си.

    Чуй да ти разкажа петия й белег.
    Майка ми е палма с аромат упоен,
    каляска от бор, чемширена каруца,
    слънчоглед пресован с масло ароматно,
    кичест плод омаен като венец цветен,
    от костта на щраус бурканче, което
    препълнено капе елей ароматен.
    Щом по тези знаци майка ми намериш,
    кажи й: Поздравява те Лудингира, синът ти обичан.


    Превод: Георги Крумов

    (Шумерска и акадска поезия, ст. 195 ,изд. “Народна култура”, 1986г.)

    Името Шат-Ищар е акадско, предполагаемо – ІІ хил. пр. н. е.

     

    Прочети съпоставка между откъси от “Епос за Енки и Нинхурсаг” и “Дуйни ми, дуйни, бел ветре”.

    Прочети “Началото на идеята за отхвърлянето на края” на Красимира Зафирова.

    Обратно към съдържанието на броя.