• из “Речник на независимото знание” (нова рубрика “Податки”)

    събран от Красимира Зафирова

    Делфи

    Твърдят, че в най-стари времена прорицалището принадлежало на Гея, която поставила за прорицателка в него Дафнида, една от нимфите на планината. Сред елините има една поема, наречена “Евмолпия”, приписва се на Музей, сина на Антиофем. В тези стихове се твърди, че прорицалището принадлежало общо на Посейдон и Гея; че Гея лично давала оракулите си, докато Посейдон използвал своя слуга Пиркон да огласява отговорите. Казват, че след това Гея отстъпила своя дял на Темида, а Темида го подарила на Аполон. Най-преобладаващото мнение обаче е, че Фемоноя била първата пророчица на бога и първа запяла в стихове хекзаметър. Боио, местна жена, съчинила химн за делфийците, е казала, че прорицалището е основано от дошли тук хипербореи, Олен и други, и че той първи е пророкувал и първи изпявал оракулите в хекзаметър. Традицията обаче не съобщава за друг мъж пророк, а упоменава само за пророчици. (Павзаний – Описание на Елада, кн. 10 – 5)

    Съществува и друга легенда, според която Аполон имал син Ликорос от нимфата Корикия Разправят също, че Келено била дъщеря на Хиам, сина на Ликорос и че Делфос, от когото произлиза сегашното име на града, бил син на Келено, дъщерята на Хиам, от Аполон. (Павзаний – Описание на Елада, кн. 10 – 6)

    В Делфи се намирал закръглен каменен къс, наричан “омфалос”. През него изричали пророческите слова. (Митологична гемология – 65)

    “Омфалските камъни“ на древните гърци от Делфи и Делос все още се пазят, и така в тях откриваме и още нещо: и двата са покрити с мрежи, изобразяващи решетка от географски дължини и ширини. Каква обаче е била тяхната функция? Гръцката дума „омфалос“ и латинската „umbilicus“ означават „пъп“ и по неизвестни причини тези предмети били „центъра на света“. (Ердоган Ерчиван – “Забранената египтология” (вж. Павзаний – Описание на Елада, кн. 10 – 6)

    Това, което делфийците наричат Омфалос (Пъп) е изработено от бял мрамор и според делфийците е центърът на земята. Пиндар се съгласява с тях в една от одите си. (Павзаний – Описание на Елада, кн. 10 – 16)

    И тъй, каква и чия е била свещената заръка в Делфи, която приканва всеки молител на бога да познае себе си? дали [предписанието] е било пророкувано в полза на всички човешки дела от Фемоноя, или пък от Фанотея, [дъщерята] на Делф? Дали [надписът наистина] е бил посвещение от името на Биант, Талес или Хилон Или пък още преди Хилон [заръката] вече е била изписана върху храма, построен след [първия], направен от пера, и [втория], направен от мед, както разказва Аристотел в За философията? … И все пак, богът може би повелява съзерцаването на себе си да се прави не заради философията, а в името на друго, по-значимо нещо, заради което и самата тя е била възприета… Така [надписът] повелява да съзерцаваме и да узнаем истинските „себе си” не с цел да философстваме, а – станали мъдри – да бъдем щастливи… а придобиването на съвършеното щастие става именно по пътя на мъдростта. (Порфирий – Из „Познай себе си”)

     

    Огледало

    Спри ума си поне за момент –
    всичко става прозрачно и ясно!
    Блуждаещата мисъл полира тухла.
    В тишината ще откриеш огледало.”
    (Хан Шан)

    Така нареченото “черно огледало” се използва както в Америка, така и в Индия, Китай и Египет. В тези черни огледала можело да се видят предстоящи събития. (Ел. Блаватска “Разбулената Изида” – т.1, кн.2, с.360)

    В “Деветките” на неоплатоника Плотин (205-270г.) се казва, че душите на хората виждат своя собствен образ в огледалото на Дионис (Загрей). Там те получават своето начало и натам се стремят, без да се отделят от своя произход и разум. (Ал. Фол “Тракийският Дионис” – с.130)

    При Чаталхьоюк са намерени (при женските погребения) лъскави огледала от големи парчета черен обсидиан във формата на полукълбо, като плоската страна е умело и старателно полирана. (Майкъл Балтър “Богинята и биволът” – с.32)

    Аркадците носят в светилището плода на всички плодни дървета, освен нара. В дясно, на излизане от храма (в Мегалополис) има едно огледало, закрепено в стената. Ако човек погледне в това огледало, той ще види себе си много смътно, ако изобщо се види, но самите статуи на боговете и трона могат да се видят съвсем ясно. (Павзаний – Описание на Елада, кн. 8 – 37)

    Учените доказаха, че мислите са нещото, което свързва и държи заедно това всепроменящо се енергийно поле в “обектите”, които виждаме. Това е светът на Квантовата Физика. Животът буквално е вашето огледало, което ви позволява да изживеете във физически смисъл това, което смятате за своя истина … докато я промените. (http://pozitivnimisli.blogspot.com)

     

    Персефона – Афродита

    В орфическия теогоничен разказ следват известни усложнения. По съвет на Нощта Зевс създава ново поколение богове. Рея,негова сестра в качеството си на съпруга, наричана Деметра, му ражда Персефона (възстановената женска хтоничност), която пък ражда на Зевс Дионис (новото божество с възстановен уранично-хтоничен статус). Зевс му отстъпва престола, но този преродил се Фанес, сега наричан Загрей предизвиква реакцията на хтоничния принцип. Въпреки че Аполон и Куретите са поставени да пазят малкия Дионис, върналите се към живот Титани съблазняват с играчки и разкъсват детето. Аполон отнася останките в Делфи (К 210-11), а Атина спасява и отнася сърцето му на Зевс., който изпепепелява Титаните с мълния и от пепелта се поражда човешкият род. Сърцето е погълнато от Зевс. Така, направо от баща си, се ражда третият Дионис. Според един извор, Дионис е създаден и трети път от Рея, която събрала и оживила неговите останки (точно както прави Изида – л.мн.). (Б. Богданов “Орфей и древната…” – с.38)

    Персефона е стара идентификация на Великата богиня от времето на нелитературния орфизъм. Епитът „рогатата” (keroessa), не бива, обаче, да се изравнява пряко с „рогатия Загрей”. (Ал. Фол „Химните на Орфей” – с.75)

    В периболоса на Великите богини (в Мегалополис) има също светилище на Афродита. Пред входа стоят древни дървени статуи на Хера, Аполон и Музите, донесени, както разправят, от Трапезунт. Статуите в храма също са творби на Дамофон, дървен Хермес и дървена Афродита с ръце, лице и стъпала от камък. Прозвището Маханатис (Изобретателката), дадено на богинята е, по мое мнение, твърде подходящо; защото твърде много са изобретенията, и твърде разнообразни са формите на реч, изобретени от хората поради Афродита и нейните деяния. мистериите на Великите богини в Мегалополис и обредите са подражание на тези в Елевзин. В дясно от храма на Великите богини има и светилище на Коре – статуята е от камък, висока около осем стъпки; целият пиедестал е покрит с ленти. Жени могат да влизат в това светилище по всяко време, но мъже влизат в него само веднъж всяка година. (Павзаний – Описание на Елада, кн. 8 – 31)

    В светилището на Афродита в Сикион, в което влиза само девицата-надзирателка, която, след като е била определена, не може да влиза в сношение с мъж, и девица, наречена Лутрофора (Носителка на възлиянието), която изпълнява своята служба в продължение на една година. От всички останали се изисква да гледат богинята от входа и да се молят от това място. Статуята, която представя богинята седнала, е направена от сикионеца Канах, който също така е изработил и Аполон в Дидима за милетците, и Аполон Исменийски за тиванците. Направена е от злато и слонова кост, на главата си има полос (свод), в едната си ръка държи цвят на мак, а в другата ябълка. (Павзаний – Описание на Елада, кн. 2 – 10)

    В Орфеевите химни Афродита е наречена „многохимнова”, т.е. „многославена”. Тя е назована „майка на Необходимостта”, „властваща над трите Мойри”, „създаваща всички неща на Небето и Земята”, „на свещения Вакх си паредър”, „майка на еросите” (плътския и доктриналния. В този смисъл тя е равнопоставена на Вакх. (Ал. Фол „Химните на Орфей” – с.112)

     

    Фалос

    Членът… е символ на словото и образоваността, тъй като подобно на Словото е най-творческата и съзидателна сила на този свят. Веднъж, като посетих в Аркадия, в Килена родната пещера на Хермес, видях, че свещената статуя на бога не е нищо друго, освен един гол член. Символизира още охолство и благосъстояние. Уподобява се на тайните планове. – (Артемидор “Съногадания” – І – 45)

    Обожествили са козела, също както разправят, че елините са започнали да почитат Приап, заради детеродния му орган; това животно има изключително силен стремеж към съвкупление, а те смятат, че е подходящо да се почита тази част от тялото, която отговаря за раждането, тъй като тя е основната причина за живота. Като цяло не само египтяните, но и не малко от другите народи смятат за свещен мъжкия орган, тъй като е причина за раждането на живите същества; жреците в Египет пък, които са приели жречеството от бащите си, първо биват посветени в мистериите на този бог. Твърдят, че пановете и сатирите по същата причина се почитат сред хората и затова повечето слагат в светилищата си техни изображения с изправен член и подобни на козли (това животно се смята отдавна за най-дейно в съвкупленията); по този начин хората им отдават благодарност за собственото си многобройно поколение. (Диодор – кн. І – 88)

    Истинското значение на фалическия култ е свалянето на божествената природа до човечеството с надеждата, че то ще се издигне до божествената природа. Един процес, който е в основата на фройдистката терапия. (Дайън Форчън “Мистичната Кабала” – с.286)

    Празникът на Либер в Рим по-скоро бил селски празник. Fasti Caeretani казват, че Liberalia бил в чест на Liber и неговия женски корелат Libera, а св. Августин, който следва Варон, твърди, че Liber имал власт над семето на мъжете (virorumsem i nibus), а Libera – над това на жените, и че на този ден с шествие и неприлични песни на каруца из околността бил разкарван фалос, който после бил ескортиран до град Лавиний Там Liber бил честван цял месец, след като фалосът бил занасян на форума, където почтена и уважавана матрона трябвало да положи венец върху статуя на бога, изобразен в неприличен вид (Марта Ивайлова “Римските земеделски празници”)

    Хелиос в Орфеевите химни е наречен „ромбои”, вместо „куклои” (буколои – л.мн.), където Хелиос е видян да се хвърля напред в движение по „безкрайния ромб”. „Ромб” е изрядното терминологично уточнение за „фалос” и позволява визията за впусналото се във вечен фалически вихър Слънце. (Ал. Фол„Химните на Орфей” – с.48)

     

    Праистория

    glozel

    Цивилизацията Глозел е известна на ортодоксалните френски археолози, които като цяло я смятат за грандиозен фалшификат. В британското списание „ Нейчър” (257:355, 1975) се е появила статия със заглавие „ Аферата Глозел” на археолога Е. Т. Хол. За първите находки било съобщено през 1924 г. от един местен селянин на име Емил Фраден, който и досега е жив и здрав и живее във фермата си в Глозел – изолирано село, южно от френския град Виши. Сред тях има глинени таблички с надписи на неизвестен език, керамични и други изделия със или без надписи, керамични фалически символи и изображения на животни върху кости или речни камъчета. Никой от тези предмети нямал археологически аналози. Днес като цяло се смята, че находките от Глозел са фалшификати. Станало обаче така, че термолуминесцентния анализ ясно показал, че керамиката изобщо не е съвременна, а е изработена някъде през галско – римския период. ( ahf-fossils.blogspot.com/2010/…/blog-post_405.htm)

    Първият археологически обект в Югоизточна Европа, който разкрива всички фази в развитието на неолитната култура е открит в региона на Казанлък. Това е селищна могила (6-5 хилядолетие пр. Хр.) на древно селище, просъществувало и през медно-каменната и първата половина на бронзовата епоха (3 хилядолетие пр. Хр.) При разкопките са разграничени 17 строителни нива, между които не е установено прекъсване. Отделните селища са били с размери 40 на 50 м. Жилищата са строени от дървени колове, които били забивани в земята на разстояние до двайсетина сантиметра. Между коловете са нареждали прътове, които се измазвали с глина примесена със слама. Жилищата не можело да издържат повече от едно поколение и били затрупвани с пласт от водонепропусклива глина, а върху подравнения терен се изграждали новите жилища от следващото селище. В продължение на няколко хиляди години от натрупаните едно върху друго селища се образувала селищната могила. Заедно с домашния инвентар се срещат и култови предмети – триъгълни масички с шахматна украса, идоли на човешки фигури изработени от глина и мрамор. Голямо е разнообразието на предмети използвани като накити, изработени от мрамор, глина, кост, зъби на глиган и мидени черупки, Друга селищна могила, датираща от петото хилядолетие, от периода на медно-каменната епоха е открита край днешното селище Черганово в местността “Ливадето”. (tourism.kazanlak.bg/1-1-1.html)

     guennol-lionessЛъвицата от колекцията Гуенол – III хил. пр. н. е.

    Прочети “Символът на архаичното” на Ги Давенпорт.

    Обратно към съдържанието на броя.