• из „Любовта в природата“

    Юлиус Комарек

     

    Свали txt.

    Природата е заложила в любовта дълбок жизнен импулс, нещо абсолютно вечно, което не е запазен периметър за спорове между кабинетните философи. Любовта е толкова сложен и обширен проблем, че едва ли е възможно пълното му изясняване. Физиката и химията, чрез които успешно бяха разкрити някои от загадъчните процеси в живите същества, засега са безпомощни. Всичко, което живите организми вършат през любовния период, всички странни склонности и влечения, които проявяват тогава, са толкова сложни, че физиката и химията не могат да ги изяснят. Ето защо ще се опитаме да получим поне някаква обща представа за тези явления в природата, като постъпим почти по същия начин, по който децата опознават света.

    Да предположим, че ни е провървяло и сме се озовали заедно с някое красиво момиче сред китна поляна. Да предположим също, че не сме романтици или поети, за да се опияняваме само от лицето, дълбоките очи и стройното тяло на девойката, а намираме достатъчно време да се огледаме и наоколо. Ще открием, че всичко живо не само в нас, но и около нас се намира под знака на любовта, често толкова странна, че едва ли бихме повярвали в съществуването ѝ, ако не сме се уверили със собствените си очи. Ще видим как мъжкият паяк стеснително се приближава към своята избраница и я наблюдава с ужас, какъвто сигурно са изпитвали някогашните рицари, изправени пред змея, пазещ тяхната любима. Той добре знае, че милата му е страшен убиец и че ако не е в настроение, ще го изяде като муха. Ще видим как зайците бягат в редица един след друг, като първият от тях непременно е женски – той привлича като магнит мъжките. Привечер над гората ще се понесе любовният зов на мъжката гургулица, в отговор на който женската ще долети като омагьосана. …

    Това обаче са само външни прояви на голямата любов, чиято истинска същност щеше да остане скрита за нас, ако не съществуваха онези белобради учени, които, сами отхвърлили съблазните на живота, хладнокръвно анализират злощастния първороден грях и всичко, произлязло от него. Самият аз решително се присъединявам към тях. 

    Едва ли има нещо по-интересно в природата от любовта и нейните обреди и обичаи. Тя е интересна най-вече поради онези прилични и неприлични начини, чрез които се изразява при отделните животни и които са напълно различни за всеки животински вид. Любовта между животните е твърде любопитна поради сложните прояви и чувства, които наричаме брачни. Най-интересен от всичко е може би фактът, че първичната същност на любовта винаги и навсякъде е еднаква, затова майките и бабите са прави като смятат младежките увлечения за нещо преходно, за един лишен от особено значение увод към родителските задължения, които те с основание определят като най-важни.

    Все пак задачата на любовта не е толкова елементарна, защото тя бушува навред из природата и само част от нея, често нищожна, води до майчинство.

    В природата тези две явления – любовта и майчинството, са отделени едно от друго, като любовта никога не се принася в жертва на практическата цел – майчинството. …. По-късно, когато надзърнем в истинската същност на любовта, ще видим, че природата е поставила цялата си пъстрота, цялото многообразие във външния вид и всички прекрасни форми на тялото в услуга само на измамната любов, а към вярната родителска обич и възпитанието на поколението се е отнесла като мащеха. …

    Вече казах, че неправилно сме свикнали да гледаме на любовта и нейните прояви като на част от грижите на природата за поколението. Грижите за поколението са напълно отделени от подготовката за сватбуване. …

    Да разгледаме някои животни, които са ни по-близки от насекомите, да речем, елена и кошутата. През цялата година индивидите от двата пола се отбягват и не се срещат. Кошутите се грижат за отглежданего на малките, а елените пасат усамотени. Когато обаче половите им клетки започват да узряват, животните стават неспокойни: у елените се появява влечение към кошутите, а кошутите се събират на познатите места, където предишната година са сватбували. Влечението на елена нараства все повече и макар че през цялата година е ням, сега той започва да реве, да души по земята и да търси следите на любовно настроените кошути. Най-сетне ги намира и тогава бива обхванат от истински любовен пристъп: почти не се храни и не спи, страхува се за своята избраница, пази я ревниво и жестоко се бие със съперниците си. Той е влюбен до уши, и то не само в една, а често в много кошути едновременно. Сърцето на елена е толкова широко, че понякога той обича с еднаква сила дори тридесет кошути, ревнува всяка от тях и се бие за нея. Колко щастлива, достойна за завиждане е съдбата на елена!

    Нито един елен не възнамерява да създаде семейство и изобщо не се интересува от целта на любовното опиянение – оплождането и създаването на поколение. Еленът иска само да осъществи физическа връзка с женската и в това отношение е като всяко друго влюбено същество, на което и през ум не му минава въпросът за семейството и за потомството. През размножителния период половите му клетки изпълняват задачата си задкулисно, те са скрити в тялото му като огнен бич, който изопва нервите му и напряга мускулите му до краен предел.

    Откъде се взема това натрупване на енергия, характерно за размножителния период, което е подобно на красив, но ненужен на пръв поглед подарък? …

    Надявам се, че вече добре разбирате мислите ми. Любовта заема най-важно място в живота на живите същества. На нея природата е посветила всичко най-прекрасно, което притежава. Майчинството е просто изнурително, не особено приятно последствие. Може би твърдението ми ще се посрещне със силни упреци, защото т. нар. държавници от стар тип и служещите им моралисти, гледат на света през призмата на популацията. Те не се интересуват от поезията и устрема на любовта, а винаги и навсякъде виждат само поколения, превръщащи се в самоотвержени работници или войници; те желаят жените да бъдат само майки, а не изящни любовници.

    Природата обаче не е като тях, нейните възгледи са еретични. Тя не е превърнала любовта в скучен физиологичен инстинкт като инстинкта, който принуждава живите същества да изпразват храносмилателните си органи, а е заела противоположна позиция. Природата е могла да видоизмени зачеването и да го превърне в желязна необходимост; срещата между половете е могла да заприлича на обяд във вегетариански ресторант, без радост и веселие. Тя е могла просто да зачеркне многоцветната и радостна любов от списъка на земните удоволствия и да я замени с голия акт на зачеването, който в такъв случай нямаше да бъде свързан с нервна възбуда и най-хубавото в живота. Природата е могла да насочи цялото си внимание към отглеждането на малките, за да не загива нито едно от тях, за да се увеличава постоянно броят на живите същества. Изглежда обаче тя не си е поставила такава цел, а е направила всичко обратно, сякаш напук на моралистите и почитателите на възходящите статистики за раждаемостта.

    Честно казано, законите и правилата, които пораждат и направляват любовното състояние и проявите му в тялото, засега са твърде слабо проучени. Известни са ни отговорите само на най-елементарните въпроси. Донякъде познаваме инстинктивните прояви на низшите животни, при които нервната система ръководи единствено процесите в организма и няма самостойно място, а следователно и никаква възможност за абстрактни и независими действия. Щом нервната система започне да играе по-самостоятелна роля в тялото на живите същества и мозъкът заработи прекалено независимо, нашите догадки за основните закономерности, чрез които инстинктите ръководят любовта,се озовават в задънена улица.

    По един основен въпрос вероятно ще бъдем принудени да си наложим мълчание: защо точно любовта предизвиква в тялото толкова силни чувства на удоволствие и радост, усещания, каквито не се получават при задоволяването на нито една физическа потребност. Колкото и да напрягаме мозъка си, отговорът ни няма да надхвърли предположенията, създадени по образец на човешките любовни чувства и изопачени според схващанията на хората за животните, в чийто истински душевен мир и любовни усещания не можем да проникнем напълно. Въпреки това, не искам да кажа, че трябва да отминаваме със затворени очи тези интересни проблеми и да се правим, че не ги забелязваме , само защото не познаваме източника на любовното щастие. Насладата от любовта е най-силната сексуална примамка и е печално, че знаем за нея не повече от поетите или създателите на сладникави романи за сантиментални дами.

    El_Quitasol_(Goya)-2Франсиско Гоя, “Слънчобран”, 1777г.

     

    “Любовта в природата“ , изд. „Земиздат”, 1982. Превод Панайот Спиров.

     

    Прочети “Дъно нема” на Олга Николова.

    Прочети Първо послание на Свети апостол Павла до коринтяни.

    Обратно към съдържанието на броя.