• Ламцадрица

    Рада Барутска

    Въпреки царящото празнично настроение в последните дни, че дори седмици, ще признаем на читателите, че сериозно сме се умърлушили напоследък, опитвайки се всячески да избегнем един ужасен въпрос, а той ни гризе ли гризе отвътре като катеричка гръдта на спартанец. И никакъв еликсир на забравата и небитието не помага! Сигурно и насред Стикс, той би кънтял из празния ни вече череп, рикоширайки като стъклено топче из кухината, до неотдавна хранилище на цъкащ весел мозък. А сигурно и в отвъдното… колко жестока би била съдбата!

    Какъв въпрос? – бихте попитали с оправдано безпокойство. Ами такъв: за какво ни е изобщо поезия? Натъртете тука всяка дума.

    – Ах, и ти ли, Барутска, – поглежда ме с укор целият редакторски екип, събрал се онзи ден за новия брой, чашките им с кафе, застинали във въздуха.

    Смръщените ни вежди, по чиито чупки явно се е промъкнало изражение на вина, предизвикват член на екипа да отсече:

    – Коледа е, да бъдем щедри, да подходим с любов!

    Както например са подходили членовете на журито за тазгодишната (2014) награда “Иван Николов”. Прекрасно е да си член на каквото и да било, но несъмнено е още по-прекрасно да си член на жури, което избира най-добър поет на годината. Явно в опиянение от членството и обзето от предколедно умиление, журито е решило да бъде щедро – и да раздаде подаръци на колкото се може повече поети! Ще си признаем обаче, че списъкът с номинираните стихосбирки ни се стори тягостно дълъг, тъй че ще се съсредоточим върху спечелилите и най-вече върху истинската загадка тази година: Катерина Стойкова-Клемър, която спечели една втора от четири пети от наградата, ще рече… е, изчислете сами или ако имате петокласници вкъщи, които учат дроби и невинните им мозъци вече са разбрали как се дели чрез умножение, дайте им задачка.

    Така или иначе, според многоуважаваното жури, Катерина Стойкова-Клемър е една втора от четири пети най-добра поетеса за 2014та година. Тъй като вече не сме петокласници, ние смятаме, че трябва да вдигнем математическото ниво: ако диференцираме функцията на частта от наградата, получена от г-жа Ст.-Кл., която е превърната в константа от многопочитаното жури – две пети за онези без петокласници наоколо – първата производна изразява с много по-голяма точност стойността на Стойкова-Клемъровия поетически талант.

    y (x) = 1/2 * 4/5

    С помощта на тази функция можем да установим стойността и на други заслуги на г-жа Ст.-Кл. в полето на българската и световна литература, като например антологията с българска поезия на английски “Сезонът на нежния глад”, която съдържа 197 стихотворения, “подбрани така, че да звучат адекватно и на английски език” и чрез които 32 български поети “шестват… в САЩ”, както въодушевено отбелязва някакъв наш литературен сайт. Даваме точните цифри, за да улесним читателите в изчисленията. Ние много се радваме, че ако не друго, нашите поети са подбрани така, че да звучат “адекватно” в Америка, което, предвид българския нрав и ширещата се неадекватност в нашата поезия, трябва да е било истинско постижение. За повече не бихме посмели и да си мечтаем!

    Изкушените да напишат гневно писмо до редакцията (след като са диференцирали горната функция) молим най-смирено да не се вълнуват излишно – и ние ръкопляскаме с всички останали и сияем от благодарност за всяко усилие, целящо да покаже на света, че и ние българите, като всички други човеци, тачим посредствените неща, защото именно те ни правят най-обикновени, неразличими хорица – от Пекин до Сан Франциско, и от Хелзинки до Лима. Което ни напомня всъщност, че на някакъв друг сайт (или беше вестник “Култура”?), поезията в същата тази антология беше похвалена като неразличима от американската, като изключим екзотичните български имена – лесно разрешим проблем! Тази неразличимост намираме за много окуражаваща, и не само защото нашите поети така добре се вписват в американската традиция – иска ни се да загърмим хвалебствено с конфети над облите им стихотворящи главици! Но кой не си мечтае за онова идеално бъдеще, в което всички поезии на света ще бъдат една и хората ще живеят във вечен мир, братство и любов?

    beatlemania2

     

    Бихте могли да ни упрекнете, че се залисваме с тази антология, а пък всъщност би трябвало да почетем стихосбирката “Така наказва Бог” – нали за нея г-жа Ст.-Кл. е получила тази една втора от четири пети награда? Но тази стихосбирка е толкова мършава мисловно и бездарна поетически, че ние сериозно се съмняваме тя да е причина за каквато и да било част от награда, дори и журито да е взело решението си в пристъп на алтруистичен математически екстаз. Както възмъдро отбелязва самата уж-поетеса, прозряла природния закон, според който действат нашите литературни среди:

    всяко следствие
    си има причина.

    Друга причина.

    Ще цитираме и едно друго стихотворение, което ни се стори обезоръжаващо в онова си свое качество, съчетание на наивност и умствен недоимък, с което никой здравомислещ човек не би излязъл да се пъчи – простете, да се “срамува” публично:

    Срамуваш се,
    ако не можеш,

    ако си беден,
    ако не си

    обичан
    достатъчно,

    ако не си
    първи, ако не си

    оценен
    достатъчно,

    ако нямаш важни
    приятели

    или нито един
    предан враг,

    който да те направи
    влиятелен.

    Кой си ти?
    Живееш ли?

    Мда. Какъв е смисълът на живота? Кой номер обувки носиш? Има ли живот на Марс? Жабите спят ли? Той обича ли ме? Защо небето е синьо? Това са все важни въпроси.

    И о, бездънна яма на самолюбието – как трудно е да се танцува по твоя ръб и колко лесно се пада!

    Членовете на агитката на г-жа Ст.-Кл. да си отдъхнат: последното възклицание бе породено от внезапно изникналия в съзнанието ни образ на вездесъщия г-н Милен Русков, който напоследък ни преследва от всички екрани.

    Междувременно ако г-жа Ст.-Кл. е намерила споменатите важни приятели и врагове, които правят хората “влиятелни”, коленопреклонно я молим да ни свърже с тях и ако е възможно да ни каже каква е цената, духовна или материална, за техните услуги. А, и дали е нужно да сме живи, за да се сдобием с влияние, а ако не – какво да правим с него от другата страна на огледалото.

    Защо ли е толкова трудно на съвременните поети да си дават сметка какво казват буквално? Mистерията на нашето литературно безхаберие.

    sheep

    Другият поет спечелил една втора от четири пети награда “Иван Николов”, т.е. една втора от четири пети и две десети по-малко отколкото заслужава – за хората с проблеми с дробите ще го кажем в прав текст: единственият заслужаващ да спечели наградата – е Васил Балев със “Стихотворения”. Г-н Балев пише с похвалния стремеж да се освободи от “всяка претенция за художественост”, макар че в стиховете му, някои добри, други не чак толкова, все още има типично поетическо маниерничене, най-видимо в самата тематика на неговата поезия с нейната меланхолична интроспекция сред дървета с клони, облаци, сняг и сънища. Все пак имаме сериозни надежди за поет, който е написал:

    Единствено чрез думите на мъртвите
    се вмествам в настоящето – превръщам се
    в съвременник на себе си.

    Или е предал толкова точно тази особена житейска тревожност (пренебрегвайки предвидимото накълцване на стиховете):

    Гледаш
    храстите храстите храстите вън
    но безпокойството

    не стихва съвсем

    сякаш яйце
    се вари на котлона
    за да поддържа идеята
    че си жив

    сякаш такси с включен брояч
    те чака долу…

    Стига г-н Балев да успее да излезе съвсем от ролята на Поет, който възпява Луната, Самотата, Вечното Търсене и ах, обеците ти любима, полюшващи се като сьомги срещу течението на моята Любов, и тъй нататък до биологично, поетически, метафизично и всячески съществуващите и по неясни причини изключително важни за всички Поети Листа! по клоните на Дървета-та!, както и естествено – Смъртта, която не се нуждае от удивителна. Или може би все пак – Смъртта! с реверанс, завъртане и щракване с пръсти. И развята шапка на отдалечаване. Успех, г-н Балев, в преодоляването на вековните клишета.

     

    Белослава Димитрова и Албена Тодорова пък получили по една десета признание от журито, съответно за “Дивата природа” и “Стихотворения”. Едната десета им се давала като поощрение, нещо като пощипване по бузките и математически сдържано, но благосклонно поплясване, придружено от лелеяната за всеки поет вълшебна думичка: “Браво.” Ние също искаме да ги поощрим – Белослава Димитрова да отиде да погледне наистина някой жерав, преди да рече да пише за жерави, метафорично и буквално казано, а Албена Тодорова да не издава повече дневниците си, въобще нищо да не издава, никога, дори животът ѝ да стане по-интересен и да има и други неща, за които да иска да разказва, освен стари шоколади в хладилник, птички на двора и чаши за кафе. Ние разбираме, че когато човек пътува, той може да се почувства самотен и да му се прииска да пропише, ей така за да си прави компания и сам да си се харесва, да си разказва шегички, да си прави комплименти, да се оплаква, да се прави на зрял и мъдър, да показва колко е чувствителен и после да застива в очакване (“А, какво ще кажеш – поезия, а!” – “Страхотна си!”). Препоръчваме обаче като по-здравословно Албена Тодорова да се обърне към своите колеги пътуващи псевдо-поети – Владислав Христов, Оля Стоянова, Амелия Личева и още много, много други – с които биха могли да организират клуб “Поезията на сгъвките на чадъра”. Там те биха могли сгъват и разгъват чадъри, да отварят и затварят хладилници, да пускат гущерчета по пода,  да се взират в четки за зъби или в почерка си, докато разбира се въздишат и ахкат от възторг или болка, както подобава на всяка чувствителна за поезията душа! При редовните си срещи, биха могли да си разказват вицове под надслов “наблюдения от последните дни”, като например:

    любовниците сядат един срещу друг
    гаджетата – един до друг
    a съпрузите така, че да не си пречат

    И понеже всички ще ги е страх, че другите няма да ги харесат, всички ще се смеят, когато трябва, и ще ръкопляскат винаги – ще си бъдат един на друг идеалната публика, а ние ще можем спокойно да забравим, че съществуват, и няма повече да ни се налага да обясняваме, че подобни хитри пелтечения не могат да имат никакви претенции към българската поезия, а ако имат, то това e израз на болни илюзии или чиста глупост.

    Сега ще ни извините – чака ни игра на стъклени топчета.

     

     

    Прочети Стихове и кратки прози на Светозар Георгиев ghostdog.

    Прочети “Невярната съпруга” на Федерико Гарсия Лорка.

    Обратно към съдържанието на броя.