• Невярната съпруга

    Федерико Гарсия Лорка

    Hieronymus_Bosch_038

    Аз я отведох на реката;
    бях сигурен, че е девойка,
    ала тя имала си мъж.

    Бе през нощта на свети Яков
    и с дълги уговорки стана.
    Фенерите се загасиха
    и се разпалиха щурците.
    Чак при последната ограда
    допрях гърдите ѝ заспали
    и се отвориха те мигом
    подобно люлякови гранки.
    Колосаната нейна фуста
    във моите уши пращеше
    безспир като парче коприна,
    раздирано от десет ножа.
    Дърветата с върхари тъмни
    израстваха пред нас грамадни
    и лаеше отвъд реката
    с далечни псета кръгозорът.
    Щом минахме безмълвно двама
    къпини, тръни и тръстики,
    коравият ѝ кок изрови
    във тинята една трапчинка.
    Аз смъкнах мойта вратовръзка.
    Тя смъкна горната си дреха.
    Аз – ремъка с пистолета.
    Тя – своите четири корсета.
    Такава гладка кожа нямат
    ни охлювът, ни кринът нежен
    и не гори с подобен блясък
    дори кристалът под луната.
    Под мен в уплаха като риби
    изплъзваха ѝ се бедрата,
    ту пламнали като жарава,
    ту като сняг и лед студени.
    По най-добрия друм безумно
    през тая тъмна нощ препусках,
    седефена кобила яхнал
    без никаква юзда и стреме.
    Аз като мъж не ще повторя
    това, което тя ми каза,
    защото моят ясен разум
    ме учи предпазлив да бъда.
    Изцапана от кал и ласки,
    аз я отведох от реката.
    А кремовете с дълги саби
    се биеха със злия вятър.
    Държах се както подобава
    на всеки циганин достоен.
    Дарих я на раздяла щедро
    с красива кошница от слама
    и не склоних да я залюбя,
    защото имаше си мъж,
    а каза ми, че е девойка,
    кога я водех към реката.

     

    Превод Атанас Далчев и Александър Муратов.

     

    Прочети Стихове и кратки прози на Светозар Георгиев. 

    Прочети “Елегия XX” на Секст Проперций. 

    Обратно към съдържанието на броя.