• Самовъзхвала на невъзмутимостта

    Хорхе Луис Борхес

     

    ПИСАНИЯ от светлина нападат мрака, по-чудесни
    от метеорити.
    Въздигащият се неузнаваем град укрепва над полето.
    В живота си и в свойта смърт уверен, аз гледам
    честолюбците и ми се иска да ги разбера.
    Денят им е тъй стръвен, както ласото във въздуха.
    Нощта им е затихване на яростта в желязото,
    готово да нападне.
    Говорят за човечност.
    За мен човечност е да чувствам, че сме гласовете на
    една и съща бедност.
    Говорят за родина.
    Родината ми е сърдечен ритъм на китара, няколко
    портрета и една старинна сабя,
    молитвата забележима на върбака в свечеряванията.
    Полека времето ме изживява.
    По-тих от сянката си, блъсканицата пресичам на
    надменната им алчност.
    Те са насъщни, изключителни,
    заслужилите утрешния ден.
    А мойто име е един и всеки.
    Минавам бавно като някой, който идва от така далече,
    че и не се надява да пристигне.

     

    (“За Ада и за Рая”, изд. “Народна култура”, 1989г. Превод: Рада Панчовска)

    jorge-luis-borges

     

    Към интервю с Борхес.

    Към “Ламцадрица” на Рада Барутска.

    Обратно към съдържанието на броя.