• Апокалипсис

    Карл Краус

    Свали txt.

    0т 1899 до 1936 (годината на неговата смърт) Карл Краус издава вестник “Факел”, който списва почти изцяло сам. “Острият ум на Краус – във формата на полемики, сатири и афоризми – се превръща в инструмент на гражданско и културно просвещение”.*
    Негова е сентецията “От две злини, не избирам нито едната.” – бел. ред. 

     

    (Отворено писмо до публиката)

    На тогози, който победи, ще дам
    да яде от дървото на живота,
    което е всред 
    рай Божий 

    [Откровение на Йоан Богослов]

     

     

    На 1 април 1909г, според всички човешки предвиждания „Факел“ ще преустанови излизането си. Свършека на света, обаче, предричам в деня, когато ще се открие въздухоплаванетоman-flying

    Евентуалното забавяне на двете събития по външни причини с нищо няма да промени правото ми да ги предскажа, а също така и убеждението ми, че и двете се коренят в едно и също феноменално зло: в трескавия прогрес на човешката глупост.

    Моя собствена религия си е да вярвам, че манометърът показва 99.  Отвсякъде нахлуват изпарения от отходната яма на световния мозък, културата не успява да си поеме дъх и накрая мъртвото човечество лежи сред творенията си, за изобретяването на които му беше нужна толкова много духовна енергия, че не му остана такава, за да ги употреби.

    Бяхме достатъчно сложни да построим машината, но сме твърде примитивни да я накараме да ни служи. Пуснахме световния транспорт да се движи по теснолинейките на мозъка.

    Но що да видим, природата се възпротиви срещу опитите за злоупотреба с едно ново измерение за целите на цивилизаторската низост и даде на пионерите на антикултурата да разберат, че съществуват не само машини, а и урагани! „И свален биде големият змей, който лъсти всичката Вселена; свален биде на земята…“ Не бе достатъчно силен да отстои мястото си на небето. Въздухът позволява да бъде отровен, но не и „завоюван“. Михаил се бореше със змея, а немският Михел го гледаше. [Името Михел се използва като нарицателно за честен, но аполитичен, неангажиран немски дребен буржоа – бел. пр.] Засега природата победи. Но като по-умна, тя ще отстъпи и ще предостави на подкопаното човечество триумфа да загине при сбъдването на любимата му мечта. До пускането в действие на въздухоплаването хаосът ще почака – но след това ще се върне! Пуснатите преди сто години въздушни балони бяха за вечни времена оправдани от поетическото въображение, което направи от тях един Жан Паул [Жан Паул Фридрих Рихтер (1763-1825) немски романист, застъпващ позициите на дребнобуржоазния демократизъм – бел. пр.] ; но няма да се намери такъв мозък, който би могъл да превърне  впечатленията в образи, когато едно общество от мошеници достигне високата си цел и когато парвенюто бъде мярката за всички неща. Това е метафизическа хлапашка игра: но змеят, който те пускат да се издигне, ще оживее. Ще бъде възможно да се плюе отгоре върху обществения строй и това неизбежно ще му навреди, ако не му беше предопределена още по-лоша мисия.

    Природата ни предупреждава да се опомним и да видим живота, който държи само на външното. Космическо негодувание се шири навред, летен сняг и зимна жега протестират срещу материализма, който превръща битието в прокрустово ложе, болестите на душата лекува като болки в корема и се опитва да обезобрази облика на природата навсякъде, където забележи нейните проявления: в природата, у жената и у художника. Един свят, който би понесъл гибелта си, ако беше възможно тя да му бъде представена кинематографично, не може да бъде уплашен с необясними неща. Но нашего брата, без много да му мисли, приема земетресението за протест срещу сигурността на съществуващия ред и нито за миг не се съмнява във възможността прекалената човешка глупост да разгневи стихиите.

    Трагизмът на падналото човечество, което е още по-малко пригодно за живот в цивилизацията, отколкото една девица за публичен дом, и което се утешава със своята моралност, че се е отървало от сифилиса, този трагизъм на човечеството се задълбочава от непрестанното му нежелание за душевно обновление. Тялото му е смазано с етика, а мозъкът му е черна кутия, натъпкана с печатарско мастило. От пресата, която е отровила мозъка на костите му, то иска да избяга в горите, но гори не намира. Където някога исполински дървета издигаха в небето благодарността на земята, сега се трупат камари от неделни издания. Нима не е било предвидено, че един голям вестник за едно-единствено издание се нуждае от хартиена маса, за чието производство трябва да бъдат отсечени десет хиляди дървета на височина двайсет метра? Допълнителният тираж става по-бързо от допълнителното залесяване. Горко ни, ако се стигне дотам и дърветата да пускат дневно по два подлистника, вместо листа! „И от дима излязоха скакалци по земята; и даде им се власт, както имат власт скорпиите земни… и лицата им бяха като человечески лица… И рече им се да не повредят тревата на земята, нито някой злак, нито някое дърво, но тъкмо човеците, които нямат печата Божий на челата си.“ Но те повредиха человеците, а не пощадиха дърветата.

    Човечеството, обаче, изведнъж осъзнава, че кислородът му се отнема от напредъка, и хуква към спорта. Но спортът е заварено дете на прогреса, той на своя глава допринася за оглупяването на фамилията. Няма спасение! Ако щат да играят тенис на бунището на живота, мръсният въздух все повече наближава и свистенето на всички фабрики не заглушава неговото, както не го заглушават и звуците на симфоничните концерти, където търсят убежище съвсем изоставените.

    Междувременно политиците изпълняват дълга си. Те са мъченици на професията си. Чух, че Австрия била анексирала Босна. И защо не? Всичко трябва да е събрано на едно място, когато всичко свършва. И все пак, това обединяване е доста рисковано начинание – в Америка, където и без това често ни бъркат, пак ще пишат по вестниците, че Босна била анексирала Австрия. Само разтурянето на нашата държава, за което в последно време толкова много се говори и което ще се извърши поотделно, защото останалите части на света не искат да загинат в такава компания, би могло да тури край на празните приказки.  Далновидна политика е обаче да се създава бъркотия на Балканите. Там се намират резервите за пораждане на всеобщ хаос. А домашните дървеници вече се мобилизират против европейската култура.

    Задача на религията е да утеши човечеството, което върви към бесилката, задача на политиката – да направи живота му непоносим, задача на хуманността – да съкрати пътя до бесилката и  същевременно да отрови предсмъртната трапеза.

    01-fernhout_66_900-2

    (из “Кутията на Пандора”, изд. “Народна култура”, 1993. Превод Ана Димова)

     

    Към “Ламцадрица” на Рада Барутска.

    Към “Самовъзхвала на невъзмутимостта” на Хорхе Луис Борхес.

    Обратно към съдържанието на броя.