• Ново писмо от Понта

    Кирил Василев

    cocteau-testament-of-orpheus-01-2

    Паметникът стърчи чужд
    сред тежка декорация от изкормени сгради
    в които циганите са устроили своите биваци

    думата изгнание е неразбираема за мършавите им деца
    играещи футбол в сянката на каменни лъвове

    оглозгани отломъци изхвърлени на брега
    след поредната опустошителна буря на историята
    по тези земи

    безкрайно предградие на несъществуващ град
    където правото и красотата на геометрията
    нямат значение
    защото обитателите са твърде много
    и няма време

    ледени и огнени епохи се редуват толкова бързо
    че приготовленията срещу леда се превръщат в гориво
    за огъня

    ти гледаш към хоризонта спокоен
    жалбите ти пресушиха страданието
    и се превърнаха в още една поетическа форма
    безкрайните полета с царевица зад гърба ти
    са нещо като прашна скърцаща слава

    вълните достигат брега и умират в краката ти
    за да оставят място на следващите
    нови и все пак същите
    като варварите които се снимат пред бронза
    правим каквото можем
    слушаме високо музика в колите си
    за да заглушим баналния въпрос
    един гол мъж с плавници се хили на кръстовището
    и учтиво ни кани да продължим нататък

    чета твоите елегии и съм ти благодарен
    за този неподвижен начин да следвам времето
    до следващото замръзване на реката
    до следващото нападение на историята

    цветът на царевицата гори в паметта ми
    и отново мисля за това безкрайно плато
    заравящо езиците и племената
    за зашеметените народи обсебени от миналото
    защото знаят че нямат бъдеще

    стихиен живот укрит в праха
    в едно изтощително състезание да се свърши зле
    навсякъде сърцераздирателна музика
    женски глас който тегли някаква тъмна нишка

    да се обича и ражда в праха
    докато скърцат листата на царевицата

    колко свобода мога да дам на унищожението
    признавайки че това е друг начин да бъдем
    не-аз и не-ти и не-ние

    ти знаеше че вселената не трепва
    от виковете на жертвите но вярваше
    че славата на поета е недосегаема
    накрая изостави и това и просто изчезна
    в степта

     

    (“Провинции”, изд. “Смол Стейшънс Прес”, 2014г.)

     

    Към “Под светлините на червения фенер на ул. “Сердика” №19″ на Philip P. Stanil.

    Към “Наблюдения върху греха, страданието, надеждата и верния път” на Франц Кафка.

    Обратно към съдържанието на броя.