• Лесовете и техното изсичание

    Ангел Пюскюлиев

    Свали txt.

    Източник: Медицинско списание на варненското медицинско дружество (01. 10. 1887г.)

    rppc-39

    В Вашингтонския Конгрес, в секцията по Климатологията и медицинската демография, профессора Eugenio Fazio от Неапол, един от подпредседателите на тая секция е представил един твърде интересен мемоар за климатерическото и здравословно влияние на лесовете, ние правим от него следующето извлечение :

    “Человека в дивото си състояние, също както другите животни, се намери в непосредственно сношение с природата, и следователно биде подчинен под прямото влияние на разните вънкашни деятяли – по които се съобразяваше съществуванието му. Животните поглъщаха кислорода, който се намираше свободен в атмосферата и когото испаряванието на растенията подновяваше безпрестанно, а пак съвременно растенията си усвояваха въглеродната кислота която животните испущаха. Растения и животни така черпяха на земята, и чрез това непрестанно разменявание, един силен и як живот.

    “Една разнообразна и твърде плодородна Флора (растителност), разспространяваше, според географическите ширини и височини, “богатата си животворна мантия”, която като уреждаше правилното распределение на сияющата топлина на влагата и на електромагнетизма, явления, които изобилно преготовляваха климатерическите и месологически (1) условия на едно богато и разнообразно животно царство. Палеонтологията потвърди тесната свързка, която съединяваше растителността с животните, както през дългия период който предшедствувал появяванието на человека връх земята, тъй също и през тоя в когото человека е бил още в диво състояние.

    “Откакто человека се освободи от природните спънки, напусна дивия живот, встъпи в мъчния и безграничния път на усъвършенствуванието своята порода, което усъвършенствувание през непрестанни усилия, требаше да го искара на образования живот.

    “Той требаше по напред да се обезпечи от свирепите зверове, които населяваха лесовете, да се предпази от своите неприятели, да отвори едно широко поле за земледелие и исхранвание добитъка.

    “В тия нови условия на дружественния живот человека требаше да се обезпечи и от неприятностите на климата, да се снабди с средства за отопление, за помещение, за пренасяние от едно на друго место, и да си създаде необходимите индустрии. Между нуждите на това постепенно развивание на образованието, се наложи и нуждата за опустошаванието на лесовете, така щото се уголиха широки пространства от земната повърхност и се лишиха от тия метеорологически, климатерически и здравословни фактори.

    “Свещенното почитание, което Друидите в Галия и Шотландия, Асирийците, Гърците, Римляните и Германците отдаваха на лесовете, не е било само едно изявление от поетическо чувство, но е било верното изражение на това тънко съзнавание, което първите образовани народи получили от явленията и законите на природата.

    “В Италия, първите изсичания знаменуват епохата на разврата през империята, когато волята на по силния имаше сила на закон, и пратисненина (шийретина) потънал в богатства, уползотворяваше за своя сметка така изсечените земи, които, по казванието на Плина, причинили изгубванието на Италия; и от това време насам захвана вече да се говори за маларията (блатната треска). То е било християнството, прибавя Плин, което е изнасилило святостта на лесовете, и е отворило път за разработвание на земите. Днес не само в стария свет Европа и Азия оплакват грешките на прадедите си, които грешки сегашните им потомци не са поправили, но и в новия свет, слепата топора на земледелеца и съсипителния огън на преселеника са съборили и обърнали на пепел, в растояние на неколко години, големи пространства от девственни лесове !

    II.

    “Днес всичките Климатологисти съгласно приемат, че лесовете имат климатерическо значение, – в това че те уредяват сияющата топлина, влагата, електромагнетизма, теченията и чистината на въздуха. 

    “От една страна дървета, чрез клонищата си, въспират слънчевите лучи, намаляват натрупванието на всичката топлина връх земната повърхност, – а от друга страна припятствуват на испущанието и изгубванието на съсредоточената слънчевна топлина. При всичко ако климатите на лесовете да са по-хладни, но те биват изложени на по-слави променения на температурата, – климатите на не гористите места преставляват съвсем крайни годишни или дневни изменения : голем студ и задушителна топлина в тия места се случват. Така щото гористия климат представлява повече еднообразие по среднето измервание на дневната и на годишната температура.

    “Вследствие на умеренното греение на слънцето, понижава се температурата на лесовете и се препятствува на испарението на водата, която се намира в земята, под дебелата сенка на лесовете се намира относително един степен повечко влага. И действително теченията на въздуха, претварен с водни пари като прониква в такава една среда, по-хладна, на лесовете отчасти се сгъстява и спира.

    “Тия отношения биват постоянни през всичката година в лесовете на които листите непадат и са зелени, но пак в лесовете на които листите падат, тия отношения се ограничават според траянието на листите.”

    “От горе казаното призлиза, че за да се смегчат студените климати, – особенно тия на влажните долини – явни источници на треска (malaria). – Окастрянието на лесовете е едно от най-полезните средства за очистванието на въздуха. В топлите климати, и в сухите места напротив требва да се запазват лесовете и да се посаждат нови тамо гдето ги нема, и това служи не само да се умегчава въздуха, но и да се предизвиква сгъстяването на водните пари и на дъждовете, без които никаква растителност не би имало. Кой не знае че разните страни на Персия, на Месопотамия, на Идумея, некогаш са били твърде цветущи чрез земеделието и пасбищата си, а днес са останали голи, неплодородни и негостоприемни пустини, от както са били унищожени лесовете, че днес в Каролина, в Алабама жатвите от година на година захващат да намаляват. Може да се каже същото и за много пространни места в Италия, които са останали необработени, защото са неспособни да произвеждат. А напротив, в долния Египет, гдето невалеше никога дъжд след посаждението на пространни лесове, е захванало често да вали дъжд и растителността успева.

    main-Rocks-and-Ferns-RUSKIN-L12.2_1134_73-RUSKIN-J-Study-of-Rocks-and-Ferns-Crossmount-Perthshire

    “Преплитанието корените на дървета с тия на смреките, папратта, Вълчешните растения (лаври, кашкари, черници и пр.) въздържат растителната пръст връх надвесените стръвнини на планините и уреждат распределението на водите ; така водите се вцеждат полегка легка, съединяват се в обширни подземни кухини на скалите, и от ново извират и поддъжат реките. Напротив, водите като падат изобилно връх планините които немат никаква растителност, като не срещат никакво препятствия стичат се на силни порои по пукнатините на стръвнините и отвличат повърхностния слой на земята, обливат с голема сила долините и полените. Един път опустошителний порой като си отворил път, секий ден задига една част от пръстта и най-сетне си издълбава малко по малко широки и дълбоки урви, гдето се образуват порои, които влекат големи камъни ; и като продължават така разрушителното си дело, образуват в долините насипи и издълбани от пороя долове. Купища разрушени скали льокя които ги е слепявал, отвличат се от тинявня порой и опустошават още повече тия пространства които са останали неплодородни. А от друга страна реките, стават много по големи, не могат да се съберат в коритото си, разливат се, обземат полените, наводняват градове, съсипват здания, с една реч, причиняват сиромашия и смърт. От друга страна, водите като не се събират в кухините, които се намират под планините, нема от де да се черпят изворите, от които много пресъхват за всекоги ; така обема на водите в реките, на които коритото от части е било испълнено с калта която се натрупала, значително е намален. Много от тия реки, като Ебра, Гвадалквивир, Мансанарес, Тибр и други в Европа, са намалили и не може вече по тех кораби да плуват.

    Boussignoult указва на едно уединено Езеро в Венезуела, на което водата е била бистра и повърхността като огледало, но щом изсекли лесовете, които са го окружавали, то се размътило, и отпосле щом порастнали лесовете на около то се избистрило.

    Лесовете които покриват полите на планините и възвишените равнини намаляват буйните ветрове, щото в долините и в полените ветровете остават по умеренни. Чрез несмисленното и твърде пространно изсичание на лесовете, много от по умеренните климати изедин път са станали серт (корави) и некои растения вече не могат да ръстат. И мнозина мислят че зимите в Швейция в сегашните времена са по жестоки отколкото преди постепенното изсичание на лесовете. Дървета беха силата на Алпите, и сега тия великолепни огради като се опустошават постепенно и непрестанно и като техното разорение се ускорява от съсипителната топора, то не е далеч може би епохата в която горещите южни ветрове ще изгоряват сеидбите в долините на Горна Италия, между които вече се забелезва едно възвишение на температурата и едни сухи времена. – Централните Алпи само имат достаточно гориста и тревиста растителност която запазва земята, дето естественно падат по често дъждове, и редко се случават бури.

    “Лесовете имат едно влияние връх (плювио-метрията) периодическото валение на дъждовете и връх атмосферическата илектрика. По причините които ние изяснихме, лесовете привличат облаците и полегка попиват водната пара която се намира в атмосферата. За това вали повече дъжд връх една земя дето има лесове от колкото в една страна неработна и камънлива в която твърде често се случават силни бури. Лесовете като предизвикват по чести дъждове, пречистват атмосферата от Илектричеството ; за това Arago е сравнявал дървета с паратонерите [гръмоотводи]. Becquerel като е означавал връх хартата точките дето веялиците с градушка се случават, забелезал е че въобще в гористите места не пада градушка.

    “До като опустошаванието на горите не беше надминало една известна граница, следствията се ограничаваха за ония местности дето беха изсечени ; но, от както опустошението на лесовете стана почти общо, то ест от както то удари всичките страни на северното полушарие повредите станаха големи и страшно се распространиха. Человека, като съблича тия страни от техната растителна покривка, състава си отрицателен фактор, който е способен да причини метеорологически растройства, и следователно от голема важност климатерически и здравословни растройства. И действително с очите си виждаме че се следват двете времена на годината (лето и зима) без да има както по преди двете средни и преходни времена (пролет и есен). Днес се преминава от крайна горещина в краен студ с една нечута бързина, и това причинява твърде голема злина на человеческия организъм, който неможе да противостои на два силни и протиположни неприятели. Днес, се преминава от най голема суша в поройни дъждове, в най гъсти мъгли, в преливен снег, и всичко това опустошава горките полета.

    “Според Д-ра Walikof влиянието на лесовете не се ограничава само в естественните им предели, но се простира и около тех, по положението им, по миризмите на дървета които ги съставляват, и по техното направление. От това се следва че человек като изсече лесовете на некои места и посади на други, положително изменява една климатерическа среда.

    “Освен това, едно твърде пространно изсичание на лесовете дава причина на твърде важни здравословни и икономически случки. И действително, грубите променения на атмосферата, както крайните топлини които следват подир силния студ, големата бързина и чрезмерната сухина, силните течения на въздуха, и проч. всички са били причина на простудявания и многобройни болести. Тъй също, и ненадейните атмосферически спадания, като действуват с безмерно илектрическо напрягание, стават една силна причина на нерво-органически раздражнения. И какво ще кажем тогава за повъркванията които стават в разменението на газовете, които требаше да станат в установеното равновесие от природата? Не само се произвожда кислород който е намалял, но и тия кислород които се поражда, и които се нарича озон, притежава толкова укиселителни свойства, щото вероятно той и силно препятствува на паразитния живот. Колкото за икономическите загуби достатъчно е да се разгледат регистрите на разните администрации в Италия, страна която първа оплаква злините които са я налетели след изсичанието в кратко едно време на лесовете в Алпите и Апенините за добивание работна земя! Според един твърдескорошен документ публикуван от Директора на статистиката изсечение пространства били спрямо не изсечените, както 1 : 6,9 ! … Нема година през която некоя страна от Италия да не е опустошена от наводнения, които поставят в опасност съществуванието на земледелческото население, и тежи връх биланца на държавата. В минутата когато пишим тия редове (28 май 1887) в Европа е станало едно твърде бързо намалявание на температурата, придружена с снег, градушка, гъсти мъгли, с поройни дъждове и наводнения. Една телеграмма от Унгария известява : “Между Гросс-Варадино, Карлсбург и Темессер, всичката страна е наводнена. В Гросс-Варадино, в низките места на града, водата е облела до 2-я етаж на къщите, съсипала много къщи и заринала много свет ; железниците не работят ; 80 села са унищожени ; сеидбите са изгубени, с тех заедно и едно големо количество добитък е загинал ; станали са жертва много хора, сиромашията е ужасна !”

    “В южните провинции безсъвестното опустошение на лесовете, което е станало тъй бързо и слепишката, особенно когато се построявало 3,240 километра железенъ път, било е главната причина за появяванието на трески от тридест години на сам, в едни страни, които некогаш са били най-здрави.

    “Така икономическите, и здравословните злини и загуби от които се жаловат било администрациите на държавата, било частни хора, са безбройни и твърде големи, и те са следствие изсичанието на горите !

    “Друго едно следствие от изсичанието на лесовете е изгубванието на некои видове животни и много птици, които се храняли от безбройните рояци малки насекоми, които изобилствуват в природата, така щото тия паразите нема кой да ги истребва и те нападат зърната, крехките растения (младоците), тъй също корите и листите на дървета, пъпките, цветята и плодовете.

    “Има страни в Италия, дето некогаш обрширни земи покрити с лозя и плодородни дървета развиваха честити и плодовити растения ; днес тия страни, малко от гъсенците и от безбройните паразите, малко от променливостта на времето са останали пусти и оголели полета.

    “Не е нужно да споменем че с унищожаванието на лесовете, един от главните елементи за съществуванието, дървото, скоро се исчерпва; малко по малко пазбищата ще пострадят, тъй щото и исхранванието на добитъка, които се храни с желъд; много от низките места стават неплодородни вследствия честите насипи от пороите; и, не само течението на малките и големите реки не ще спомагат, било за напояванието полета, било за плуванието, било за домашните потреби, но още ще са лишат от техната помощ много индустрии, които намират в водата една голема и евтина вдигателна сила, най сетне, не ще се сбъркам ако утвърдя че бюджета на държавите ще бъде за всегда компрометиран от безбройните загуби, които причинява изсичанието на лесовете.

    “Господа, като представям на вашето разледвание мислите, които погоре изложих, обичам да вервам че ние ще можем да се съгласим връх следующите заключения, които проистичат според мене, от тия същите мисли:

    “1. Лесовете имат една неоспорима и главна климатерическа и здравословна важност.”

    “2. Аритметическото напредвание на злините които са последвали от бързото и несмисленно изсичвание на лесовете, от които злини днес всички се оплакваме, това напредвание не ще закъснее и ще вземе непоправими геометрически размери, ако не се вземат бързи и енергически мерки.

    “3. Секцията на Климатологията и Демографията от IX-й международний медицинский конгрес, изявява желание щото всичките образовани държави да се съгласят и спрат така слепото разсипвание на лесовете, и да побързат с посажданието на нови лесове.

    “С такива средства само ще се даде едно практическо разрешение на тая аксиома на икономистите: Образованието като тури крак в една страна, опустошава лесовете; а като достигне на зрелостта си, то ги въстановява.”

    tp01

    Горе изложените мисли дават ни повод да искажем неколко думи по месологическите отношения на некои местности в България, и особенно на Варна. Тоя град е поставен в приморския край на долината, на която другия край се свършва към Каспичанското поле, по тая долина е направен железния път, по нея текат реките от Девне и Правадия, и образуват много блатисти места и близо до града Варна се събират и съставляват две големи блата, едното до Гебедже и другото се намира от към юго-западната страна на града, источници на треската, която е владеющата болест в града Варна. От към северната страна се намират височините, на които връх полите от към южната страна са посадени лозята, а връхните равнини на тия височини са тоже разработени земи, само тук там се срещат останки от изсечени лесове, повечето от дъбови дървета, намират се и такива шумици, на които сечението ако се забранеше, то в растояние на неколко години и към северната страна на града ще има такива лесове, каквито се намират отаташната страна на блатото.

    Всичките води с които  града е снабден идат от тия височини. Те са малко или много варовити, тежки за миение, и кога вали дъжд почти всичките се размъщат, било от правото размесвание на дъждовната вода, било от процежданието. А напротив водите от источниците, които се намират оттатък блатото са много по-добри, легки и всякога бистри. Причината на такава една голема разлика неможе да се отдаде исключително на почвата, защото тя последнята малко или по-право неразличва от тая на левий брег на блатото; така щото единственната причина за такава голема разлика между качеството на водите, произхожда от това че местата, които се намират оттатък блатото, са гористи, а от към другата страна са голи разработени земи. Прочее нетребва никакво двоумие, требва да се вземат строги мерки и да се запрети сечението на останалите дъбови шумици, та с годините града Варна ще има и от към северната страна великолепни лесове, които не само ще служат за да умегчават климата, но в същото време ще се подобри и водата, която пият гражданите. А от към юго-западната страна, от която идат блатните испарения (миязми), отдавна още требаше да се постави една спасителна ограда между блатото и града, и да се избави населението от треските, на които процента за смъртоността в града Варна е доста значителен, особенно в тия части, които се намират по-близо до блатото. Такава една ограда не само ще бъде полезна но още ще украси града ; тя не ще костова много скъпо, посажданието на лесовете не е толкова мъчно, стига да има само малко воля. За да покажем до колко такава една ограда от лесове ще бъде полезна, първо, ние ще напомним че когато се построи железницата в началото служащите при Варненската гара са страдали ужасно от треска, но сега откакто са порастнали посадените дървета около гарата, те наредко заболеват от треска. Друг пример, до самото блато покрай железнопътната линия се намира селцето Инджи-кьой, но между него и блатото има един лес, а по нататък, много по-надалеко от блатото и даже по-нависоко место има друго едно село Кара-гюр. В първото село малцина хора сме срещали да боледуват от треска, но в Кара-гюр трескато лови и децата които сучат. Всичката тая противоположност произлиза от това, че в първото селце има лес, а в другото нема подобно нещо, и то е прямо-изложено на миязмите, та ако не се земат мерки да се посадят лесове около това село то ние от сега можем да предскажем, че то ще запустее. Ако не се лъжем отсъствието на лесовете се осеща и в Добричската околия, тамо и в други подобни места, често се случава прегоряванието на сеидбите от известния топъл ветър, което прегорявание никак не се случава в гористите места. Също и град Шумен се нуждае още от лесове, пред града има пространно поле, дето само ония части, които са към подножието на горите са плодородни, а тия, които се падат към пътя за Каспечан, дето нема никакви лесове, са повечето голи полени дето и тревата едвам расте. Посеванието на лесове в тая страна би изменило съвершенно условията на земледелието, на скотоводството, и най сетне на самия климат. Ако не се лъжем същета нужда се осеща и за голите полени, които са в Руссенско.

    Нека прочее се внуши на населението, че лесовете не служат само за да сечем от тех дърва за горение и материал за строение. Най главната и най важната техна рол е по климатерическо и здравословно отношение. За това нека нашия селенин захване малко да пощадява дървата, нека той си преустрои жилището по обмисленно, по игиенически, нека намали малко обема на огнищата си и каминя, та да не изгорява една кола дърва за една нощ, което и така не стопля стаята му. Нека и гражданите престанат да опустошават лесовете, които са близо до градовете, или в крайна нужда, ако едни изсичат нека се съобразяват по правилата за сечението на горите, но да се погрижат също и за посеванието на нови лесове, защото инак те се излагат на по големи злини, от които още повече ще пострада потомството им.

    Д-р Пюскюллиев

     


    (1) Месологията отъ (μέςος) среда и (λòγος) речъ, отвлечената наука на средите, на която игиената, аклиматацията и опитомаванието животните са конкретните и съотносителни науки; с други думи месологията е наука на средите, наука на отношенията които свързват съществата с средата в която те се намират.

     

    Прочети “Ламцадрица” на Рада Барутска. 

    Прочети “Какво е науката?” на Ричард Файнман. 

    Обратно към съдържанието на броя.