• Общи принципи на обучението по естествознание

    Луи Агаси

    Луи Агаси е един от великолепните учени на 19-ти век, зоолог, биолог, геолог, основоположник на науката за ледниците. От една единствена люспа е могъл да възстанови изцяло рибата, на която люспата е принадлежала. Ето неговите препоръки за това, как да изучаваме природата.

     

    Доклад за курс, проведен от Луи Агаси на о. Пеникийз, публикуван в сп. „Трибуна на популярната наука”, Бостън, 1874г.

    Общи принципи на обучението – методи за преподаване на знания за природата

    Никога не се опитвайте да преподавате нещо, което вие самите не познавате – и то не само познавате, но познавате добре… Ако училищният съвет настоява да преподавате най-различни предмети, твърдо им откажете. Несправедливо бреме е както за учителя, така и за ученика, да се изисква от учителя да преподава предмет, който не познава. Тази тъй нужна реформа вече се провежда в колежите и се надявам да продължи. Това ще допринесе за подобряването на нашата образователна система много повече от всички други реформи.

    Огромна грешка е да се смята, че всеки може да преподава основите на една наука. Това е всъщност най-трудната за преподаване част и тя изисква най-зрелите и подготвени учители. Не можем да се надяваме на голям напредък, докато хората не бъдат убедени, че не всеки може да научи всичко и че от учителите не може да се очаква да овладеят всички области на човешкото познание. Нима очаквате от големите световни художници да бъдат специалисти по древни езици или пък математици? По същия начин не бива да очаквате, че учителят може да се усъвършенства във всички области на науката. Поназнайването на нещо е една от най-големите беди на нашето време. Учителят трябва да познава едно нещо добре.

    Избирайте най-обикновени неща за онагледяване на уроците, така че ученикът да не може да излезе дори на разходка, без да се сблъска с нещо, за което не е чувал вече в час. Учете децата да наблюдават. Никога не им преподавайте знания за природата, без да им предоставите екземпляри за наблюдение. Най-често срещани насекоми, като светулки или щурци, ще ви свършат работа. Дайте на учениците да ги държат и нека да виждат и посочват това, за което им разказвате.

    През 1847г. изнесох лекция в Милтън, Масачузетс, и настоях всеки да донесе по един скакалец и да го държи и гледа по време на лекцията. По онова време това беше новост. Помогнете ми да го превърна в универсален метод из цялата страна. Нека учениците свикнат да носят сами своите екземпляри. Накарайте ги да отидат до поточето ей там или до каменната стена, за да намерят своите учебници, за които нищо не им се налага да плащат. Някои екземпляри трудно се съхраняват и е деликатна задача да привикнете децата да се отнасят внимателно с тях. Колкото по-рано започне този тип обучение, толкова по-добре. Авторът на „Анатомия на европейския майски бръмбар” се въздържал от всякакви стимуланти в продължение на седмици преди да започне своите изследвания, за да има пълен контрол над мускулите си.

    Изучаването на природата е пряко общуване с Най-висшия ум. Когато сядате да се занимавате с естествознание, трябва да имате намерението да се отдадете на мисълта. За едно надарено с интелект същество е недостойно просто да си играе с делата на Създателя. Дори за материалистите този свят е творение на висша сила. Лабораторията по естествознание е светилище, в което нищо долно не бива да бъде допускано. По-скоро бих търпял непристойни неща в църква, отколкото в научна лаборатория.

    Разказвайте на учениците за екземплярите и ги накарайте да видят техните най-отличителни и впечатляващи черти. Когато прибавите екземпляр към колекцията, задължително разберете какъв е и запишете всичко, що се отнася до него. Това важи за всеки екземпляр. Има вероятност да откриете нещо непознато досега. Изграждайте колекцията си грижливо и я съхранявайте добре – нека екземплярите разказват историята на животинския свят. Във всяка учебна стая трябва да има малък музей; пет-шест радиалносиметрични животни, петдесетина миди, стотина насекоми, няколко риби, влечуги, птици и бозайници биха били достатъчни, за да се справите добре. Дьо Кандол, един от нашите най-учени ботанисти, казва, че може да преподаде всичката ботаника, която знае, с помощта на десетина растения. По-добре е учениците да изучат само няколко форми, но да ги изучат добре, отколкото да се запознаят със стотици видове още първата година; по-добре е като резултат от първата година учениците ви да познават десетина екземпляра, отколкото да имате 2000 долара, за да купите голяма колекция.

    Когато изграждате колекцията, непременно записвайте мястото, откъдето всеки екземпляр е взет. По този начин ще вършите услуга на науката като помагате за изучаването на разпространението на животните. Един екземпляр, за който не знаем откъде е дошъл, няма научна стойност. Всеки екземпляр в Музея по сравнителна зоология е автентичен и внимателно са записани мястото, от което е дошъл, датата, дарителя и т.н.

    Първото и най-важно нещо, което трябва да се определи при един нов екземпляр, е не името му, а отличителните му характеристики. Можем да изучим устройството на радиалносиметричните животни, можем да различим типа, от един екземпляр или от друг, или от повече. Не е нужно да се запознаем с голям брой екземпляри, за да изучаваме многообразието.

    FossilWaspФосил на оса (изчезнал вид), на ок. 30 000 000 години. 

     

    Най-добрите книги – напътствия за избора на книги за обучение

    Намерението ми не е да ви откъсна изцяло от книгите, а да ви възпра, да не се хвърляте да четете хилядите книги по естествознание без никаква стойност, написани набързо, предимно с цел печалба, от хора, които не знаят нищо или почти нищо по предмета. Ако успея да ви науча да различавате стойностното от лишеното от всякаква стойност в книгите, това би било голям успех за мен. Не всяко изложение на фактите е правилно. Нищо не мога да кажа против нечие убеждение в непогрешимостта на вярата му, но мога много да кажа против убеждението в непогрешимостта на науката. Най-добрите книги за изучаване са монографии, написани от хора, които са посветили живота си на изследването на отделен клон в науката. Вземете медузите например. Те са добре изследвани; но най-ценната литература върху медузите е на други езици. На английски има една добра книга от Д-р Алмънс и една прекрасна монография върху голооките медузи от Едуард Форбс.

    Имаме нужда от точно такива книги, които да бъдат достъпни на учениците. В тази страна няма една библиотека, в която ученикът с познания по предмета, да може да отиде, сигурен, че ще намери каквото му трябва. Разбира се, не говоря за празнотата в библиотеките по отношение на книги по история или обща литература. Хората са щедри, но те не съзнават тази липса и затова досега тя не е била запълнена. Разчитам на вашата помощ при създаването на библиотеки. Най-вече на вас можем да разчитаме за подобрение в тази насока. Във Вашингтон имаме хубава библиотека, тази на Конгреса, но в нейния научен отдел има пълна колекция единствено на научна периодика. Там се съдържат доклади за размените между научните общности от цял свят. Във Филаделфия има добра библиотека по зоология, много ценна сбирка на книги за птиците, но непълноценна във всички други отношения. Бостънското общество има добра смесена колекция. Нашата музейна библиотека в Кеймбридж има добра колекция от книги върху фосилите [Агаси преподава по това време в университета Харвард, който се намира в гр. Кеймбридж]. Но никъде не разполагаме с пълна научна библиотека и само пет-шест от тези, които имат такива претенции, стават за нещо. Издават се хиляди учебници без никаква стойност, които са компилации или съкратени – на две, на три – по-добри книги, но учебниците, съдържащи оригинални изследвания се броят на пръсти. Губим си времето. Свикнали сме да получаваме информация втора-ръка. Мисля, че е голям проблем, че имаме толкова отделни библиотеки, вместо няколко центъра, където научните книги, независимо колко са скъпи – а научните книги са скъпи и не ви препоръчвам да се опитвате да си създадете собствена библиотека вкъщи – да бъдат достъпни за консултация на околните училища. Няма нужда от много такива центрове. За цяла Нова Англия един би бил достатъчен. …

    Превод от английски Олга Николова.

     

    Прочети “Близнаците” на Оливър Сакс.

    Прочети “Инфра-тънкото” на Марсел Дюшан. 

    Прочети “Ламцадрица” на Рада Барутска. 

    Към съдържанието на броя.