• Две кратки прози

    Светозар Георгиев – ghostdog

    21290469953_a278f91c1c_z

    ЗАД ГЪРБА НА НОЩТА ПИРОНИ В НЕБЕТО КОВАТ

    може би там даже самолети не летят
    или само един минава за да подчертае
    че самолети не летят
    и когато ги гледаш отдолу звездите
    всяка е върха на пирон
    забит със замах отгоре през небето
    и стои в капака да боде
    може би даже не са и златни пирони
    или само единият пирон е златен
    над африка този който е
    и когато гледаш звездите отдолу
    все си викам
    ти за мен си мислиш
    отварям само едното си око все едно че спя за да разбера
    ти за мен ли си мислиш
    или само в африка става така
    светлините на звездите стават на пирони
    и целувките на самолети
    а аз съм толкова далече, че даже на нощта ѝ излизам в гръб
    и е страхотно студено
    това е много интересно да съм толкова далеч
    да открия острова ти под звездите
    по светлините и миризмата на канела
    по цвета на дюлите и хладината на стъпалата
    ще си мисля
    че ти
    си мислиш
    за мен
    а всъшност гледаме звездите отдолу и си мислим за глупости
    като как например самолети не летят целувки не коват
    пирони в небето отгоре
    ужасно далече зад гърба на нощта да съм. а ти да си мислиш…

     

    21278628474_8f14d51a42_z

     

    JUST A PERFECT DAY… КОРЕКЦИЯ

    Нежните лъчи на сутрешното слънце нахлуха в малката кухничка на Гагарини и се спряха върху тялото на старши лейтенант Комаров, който спеше на пода, завит с лекьосана и прогорена покривка за маса. Старши лейтенантът тихичко примляскваше в съня си и вяло показваше среден пръст на невидим опонент. До мивката, облечен само в размъкнати чорапи и слипове, капитан Гагарин гонеше с пръст последната краставичка в буркана и псуваше през зъби с явно удоволствие.

    – Свине пияни мръсни, ненапили се нерези такива! – Вера Гагарина нахлу в кухнята с платнена пазарска чанта и се зае да руши уютната атмосфера. Носът на грубичкото й ботушче се вряза немилостиво в ребрата на Комаров, като изтръгна от него тихо стенание.

    – Какво има, слънчице? – капитан Гагарин натъпка последната краставичка в устата си и я схруска сред ореол от слюнка и солен сок, който красиво проблесна на слънцето. – Какво има, красавице моя ненагледна? – продължи Гагарин и се опита да прегърне другарката си в живота, за което беше награден с юмрук в ухото.

    – Марш да се облечеш, козел с козел!

    – Аз съм облечен бе, мило. Ето чорапите, дето мислех, че съм ги загубил.

    – Вдигай Комаров от тука и се разкарайте от кухнята!

    Старши лейтенантът, вече поразбуден от ритника, се опита да стане, но не можа, защото се беше оплел в покривката и вместо това реши да действа по-адекватно:

    – Служа на Съветския съюз! – кресна той и отново се отпусна на пода.

     

     

    Прочети “Отпред-надзад” на Весо Паралията.

    Обратно към съдържанието на броя.