• Поема за най-големия човек – Стефчо (Иванов)

    Иван Стефанов

    Настоящата поема ни бе изпратена със следната бележка:
    “Уважаема редакция,
    наскоро небезизвестният вам Стефан Иванов публикува на профила си във Фейсбук поема за “най-малкия българин”, която бе посрещната с голям възторг от литературната общност. Тази поема ме вдъхнови да напиша ответна поема, един вид огледало, което с удоволствие бих подал на горепосочения автор. Вашето независимо и дръзко списание ми се струва най-подходящото място за тази цел. Надявам се, че ще приемете текста за публикация. Уверявам ви, че няма животни пострадали при написването му и всички прилики с действителни лица са неслучайни.
    Верен ваш,
    Иван Стефанов”
    Поема за най-големия човек – Стефчо

     

    най-големият човек Стефчо е лесно забележим
    с пулс на замръзнала жаба е
    за него дните са секунди
    затова е мимолетен
    и защитава правата на жените – но без силикон
    клъмбуца се като желе, затова пък
    кучешки говори и мислите на валяка чете
    щом поиска ръката на приятелката си
    представа нямаме какво се случва
    а би могъл да е да беше
    поне че щеше
    но не би

    има фейсбук
    пише статуси на воля
    по своята клавиатура той не скача
    и никога да не е бил, динамичен пак остава
    по всяка сметка нула
    нуждата му е голяма
    оная работа
    каквото и да мисли
    за никого значение няма

    най-големият човек Стефчо е супер изтънчен
    една крафт бира
    го изстрелва към небето
    той плува елегантно в чаша чай
    и е най-скорошният някакъв си на земята
    камък върху камък не е сложил
    съпричастен е обаче на света
    е, отвъд своята китайска стена – на екрана
    на плажа всяко лято
    по пясъка тича, размахва ръце
    невидими пеперуди да гони
    бидейки поет

    най-големият човек Стефчо гали масата
    така гласува така протестира
    за гняв не може и да иде реч
    бидейки поет
    той не знае на баба си песните
    какво остава за две и двеста
    денонощно вади железни аргументи
    за да си дойде на думата – то пък една дума

    най-големият човек Стефчо е тазсутрешна роса
    е прецъфтели домашни чехли
    е спасител в интернет
    е цял живот гладувал, сълзи ронил зад
    трогателен перчем
    е от честен по-честен и преструвката е неговият занаят
    е ходи разправяй че знаеш няма значение какво
    е още по-голям от пет пари не струва
    умрял е приживе
    никога не е пламтял, за да не гасне
    той гледа да се мине
    обича да е на течение
    защото иска да лети като капчица от кихащ нос

    най-големият човек Стефчо не се пали лесно
    и трудно замръзва
    водещ сред онези е
    които се излъчват, по телевизията дори,
    като 100 % свежест от поетичен концентрат
    защото цял живот безкористно се е пробутвал
    защото с хъс залепял е ухо до пълна каца зеле
    но ни чул, ни видял, ни лук мирисал
    света вода ненапита
    т.е.
    сиреч
    взрян е в кефа на другия
    той е мамина душица печена тиква не иска
    подскача вместо да се кланя – зад престола
    и в това си занимание
    предпочита да е на прожектора под светлината
    бабанко не е и баба си и дядо си не би продал
    кола не би си купил и жена не би оставил с пеленаче
    в крайна сметка той е най-доброто,
    казва си, което би могло да им се случи

    най-големият човек Стефчо съседката хич не поглежда
    чисти си редовно зъбите, четка се
    със зъбата усмивка си припомня
    как найлонова торбичка лети
    и въпреки всичко при него остава
    побутва очила и подсмърча
    иска да си купи хубавичък лаптоп
    якенце втора ръка от Ню Йорк
    домашна лютеница и трюфели
    би добавил в пазарската количка
    и на колело би се возил
    тротоара би прескочил – право в храстите
    дори с финес
    хората, ах, те го забелязват
    кой ръка, не, крак му подава
    и никой там не му го иска хляба

    най-големият човек Стефчо излиза навън
    пътува в чужбина
    знае каквото знае
    с удоволствие си дава парите
    изкачва планини и влиза в музеи
    знае каквото знае и дупчи си билетчето в градския
    транспорт
    за него барок е дума, която трябва на всяка цена
    да се каже, за да… барак и барака, ахаха
    браво брат, бароково словесно изящество
    тъй рече най-големият човек Стефчо
    и се почеса дето не го сърби

    той и тази година данъците си плати
    ама имало едни пари дето нали нещо
    чул някъде от някого някой друг
    не той, той си плаща всичко
    защото футбола е за глупаци и тениса така
    и той не спортува
    хърбав е, не пуши, не пие и други работи не
    няма жив бял косъм и
    светло, ехе – ехти на празно, в неговата душа е
    на полицай орден не би закачил
    но себе си безпрепятствено би наградил

    най-големият човек Стефчо е поет
    нобелист под прикритие
    написал най-великата поема с главно П
    продава кухи приказки за половин похвала
    и разказва колко тъп бил българинът
    когото тъкмо измислил като
    биологичен вид с генетично модифицирани
    извадки от жълти вестници
    нали поетът това онова нещо като Бог е
    със сигурност астрономията не е закрил
    защото още не я е открил

    най-големият човек Стефчо се подиграва
    сочи с пръст всичките маскари
    и си мърда пръста по клавиатурата най-вече
    всеки ден ругае собственика на лотарията
    купува талони за поетични награди
    и ги търка с крехка нежна безгранична надежда
    той никога няма да порасне
    някога ще спечели
    защото с постоянство участва
    и ще има рецензия
    неочаквано за късогледите и късоумните
    времето ще каже щрак
    но всички ще забравим
    ***
    и вътрешностите на това черногледо джудже
    стъпило на гробовете на истински колоси
    ще се излеят в нещо като стихове
    и ще му шепнат “о, лечителю”
    и то ще пърха сред своите клакьори
    с новите си дълги перести крайници
    над петънцето
    от нищожната духовна територия
    която за бившия най-голям човек Стефчо
    е било вселената.

     

    626px-StillLifeWithASkull
    Филип дьо Шампан, “Vanitas”, 1671г. 

     

    Прочети “Ламцадрица” на Рада Барутска.

    Обратно към съдържанието на броя.