• Зевс за лебеда и Леда

    Любомир Терзиев

    michelangelo-leda
    Микеланджело, “Леда и лебедът” (1520г.)

     

    Първо се ядосах.
    Все пак съм бог.

    Как така ще ме рисува лебед с тази Леда?
    Ако беше ме повикал, Микеланджело,
    щях да се престоря на каквото си реша
    и да ти кажа.
    Моята Леда не че изглеждаше
    като по-късните поп икони
    но с повече извивки някак беше надарена
    (виж девойките от гръцката урна
    която после ще възпее късният езичник Кийтс).

    Лека полека разбрах.
    Понякога и боговете мислят.

    Защо ще ме пита?
    Откакто Христос ме измести
    аз съм гръмовержец поразен от мълния
    и най-много да послужа
    на някой ренесансов художник
    да възроди идеала за човека
    от античността
    и прочее бълвоч.

    Защо пък тялото, си рекох, да е пред идеята?!
    Микеланджело е прав:
    лебедът на който се престорих е безполов
    (женствена шия с мъжки генезис)
    и така по еднаквост се вписва
    в хармонична прегръдка
    с безполова Леда
    (жена с мускулатурата на мъж).

    Повече си падам по онази Леда
    от рисунката на Рафаело
    и от мадоните му
    няма как да се откажа
    но признавам
    Микелеанджело прокарва
    имиджа ми в бъдещето
    след изчерпаната революция:
    политически коректен лебед
    позамазва образа на бика мачист.

     

    Прочети Песен 13 на Катул. 

    Обратно към съдържанието на броя.