• Какво ме движи

    Б. Р. 

    * * *

    Аз съм  –  стъпка  след  стъпка –

    аритмична  пътека,

    като  тайна  оплетен

    в коренища  и вени.

    И съм диря лисича,

    и се вия полека  –

    от  глава до пети  съм

    обрасъл в зелено.

    Или  мащерков  мирис  съм,

    лудо порасъл

    под  влажните ноздри

    на  гладно  сърне.

    Аз съм всъщност високо

    кръжене на  ястреб

    със затворен  във себе си

    кръг от небе.

     

    * * *

    Да  улавяш  как тънко светлеят

    снопчетата  трева  по  хълма,

    на душата ми в ниското пеене

    да се вслушваш,  когато стъмва;

    и  когато  нещата  порастват

    мълчаливи  край  нашия огън  –

    до света се докосвай

    ласкаво,

    светът е място  особено.

    29108-large

    Какво  ме  движи

    Силата  на  минутите

    отвътре  светещи,

    почти прозрачен,

    когато тръгвам

    след  нощ  на  обич

    в  планинско  селище

    или  на  птица

    в  окото  кръгло,

    или  на  облак,

    напомнящ  млякото,

    когато  кипва

    над  огън бавен,

    след  дълъг  разговор

    и  път  с приятели,

    силата на дома им

    странна;

    силата на нещата

    вградена в ритъма

    на дъждовете тъмни

    и на спокойните,

    силата от която

    сега мъчително

    и с коси стъпки

    танцува конят ми…

     

    Обратно към съдържанието на броя.

    Прочети “Планината е в нас” на Джон Мюър.