• Птичка на микрофона

    Жан-Клод Роше

    Настоящият текст е транскрипция на предаването “Птичка на микрофона, или сонорната вселена на Жан-Клод Роше”, 8 февруари 2015г. Радио France Culture.

    WA_RS_RUD_201-a-L

    До птиците човек може да стигне по най-различни пътища. Имам приятели, които започнаха да се интересуват от тях, защото бяха техници. А записването на песните е – или по-скоро беше – голямо предизвикателство. Сега с дигиталните технологии вече не е толкова трудно, но преди тридесет-четиридесет години беше голямо предизвикателство да се направи добър запис на птица. Та тези мои приятели се захванаха със звукозаписи заради самото предизвикателство.  И веднъж след като откриха птиците, се запалиха.

    От друга страна, може да си, да речем, учен. Трябва да класифицираш песните на птиците. В такъв случай, просто записваш две минути от песента на поен дрозд, лепваш етикет на записа и си доволен.

    Аз обаче работя по малко по-различен начин. Когато срещна някой поен дрозд, за мен той не е просто поен дрозд, Turdus musicus, на чиято песен слагаш етикет и я пъхаш в чекмеджето. За мен пойният дрозд е индивид, едно уникално същество, което има свой собствен глас, свои напеви – всеки дрозд има различна песен. Срещата с него е среща с индивидуално същество. И това същество е музикант, което е вълнуващо за мен. Ако даден дрозд пее хубаво – защото има дроздове, които пеят  хубаво и има такива, които въобще не могат да пеят – ако този дрозд пее хубаво, ще запиша песента му в продължение на час, два часа дори, опитвайки се да събера целия му репертоар, да узная всичко, което той може да ми каже. А после може дори да му пусна собствената му песен, което ще го възбуди, тъй като ще си помисли, че има друг мъжкар на територията му и тогава ще запее ариите, които пази само за редки случаи. Така ще изпее целия си репертоар. Тъй че аз се занимавам не с някакво научно наименование, а с живо същество, което е музикант. И това всъщност е истинска среща, жива среща.

    А тя е и среща с мястото. На всяко място на земята, всяка планина, във всяка долина можем да чуем концерт, който е уникален, защото се осъществява не само от присъщите на мястото видове птици, но и от образуващото се ехо и от типа растителност. В зависимост от растителността се получават много чудни ефекти на ехото. Преди време правих записи в единствената многовековна гора, запазена в Полша – Беловежката гора. В нея има много големи дървета. Стволовете им са с диаметър повече от метър, наредени в близост едни до други, те образуват един вид стени. Звукът е точно като в катедрала! Тази гора е единствената на света с такъв звук. Да бъдеш в нея е абсолютно удивително, не само заради птиците, различни от нашите тук, но и заради съвършено своеобразния ѝ звук.

     

    Audio clip: Adobe Flash Player (version 9 or above) is required to play this audio clip. Download the latest version here. You also need to have JavaScript enabled in your browser.

    – Можем ли да говорим за песни при птиците или става дума предимно за издаване на звуци?

    – Това беше големият въпрос, който много вълнуваше учените преди 40 години – дали птицата е музикант или не, дали създава музика. Отговорът, даден тогава, беше: не, птицата не е музикант. Хора като Бюснел яростно отричаха, че птицата създава музика. След това бяха направени изследвания в Англия, Америка и другаде. Бяха направени и изследвания с компютри. В компютъра вкарахме всякакви видове музика и всякакви шумове. Компютърът може да различи музиката от шума, защото шумът представлява случайно съчетани звуци, докато в музиката има мелодия, хармоници, дисонанс, интервали, височина на тоновете, ритми, тоналности. Ако пуснем на компютъра крясъка на патица, той казва, че е шум, но за песента на славей, казва, че е музика. Защо? Защото става дума за тонове, които са организирани във времето, в музикална скала. Те не са като нашите тонове, но принципът е същият. Има тематични контрасти, организация, има мелодично и ритмично творчество, които са очевидни. Сега това виждане се приема от всички. Но когато преди 40 години казвах, че птиците създават музика, ме смятаха за луд.

    – След като се установи, че песента на птиците е наистина песен, значи говорим за песента като биологично явление…

    – Песента на птицата е вид общуване; музиката също впрочем. Един човек, сам на пътя през нощта, който пее с цяло гърло, пее, защото го е страх. Той пее песен, но защо? Защото го е страх. Птиците, по-голямата част от птиците пеят, за да защитават територията си и за да привличат женската си – това е ясно. Не важи за всички видове, но за по-голямата част от тях. Има няколко изключения, например присмехулникът в Америка. Според изследванията  присмехулникът започва да пее, когато стане на четири седмици, и не престава да пее до смъртта си, без прекъсване. Той имитира, имитира всичко, което чува. Може да имитира сто-двеста други вида птици около себе си, може да имитира мотоциклет, сирена на пожарникарска кола, всичко – забавлява се с това и така пее през целия си живот, както през периода на размножаване, така и през останалото време. А дори и папагалът, който е сам в клетка и няма да се размножава, защото целият му живот минава в клетка в някакъв апартамент в Париж – той прекарва времето си в имитации и песни. С други думи, не може да се каже, че целта на песента е само размножаването, въпреки че нейната главна, съществена роля е именно тази. Но защо е така? Защото птицата е едно малко същество, често кафяво или сиво, с тегло от петдесетина грама. В природата то трудно се вижда. Как може да защитава територията си, как може да привлече партньорката си и да поддържа връзка с нея, ако не пее? Дори и два дни няма да оцелее, ако няма вокална връзка между него и женската, ако между двамата няма тези териториални сигнали, които са песните. Не би могло да живее, не би могло да се размножава. Ние, очевидно, сме големи, носим ярки цветове, имаме големи коли и т.н. Виждаме се помежду си, видими сме. Но две орехчета в гората? Те не могат да се видят едно друго, дори и да са на десетина метра, тъй че им се налага постоянно да поддържат звукова връзка. Колкото по-малка е птичката, толкова по-важна е тази звукова връзка. Когато орли прелитат, например, всички ги виждат, всички се страхуват от тях. Птиците се спират и ако минава лешояд. Тези големи птици нямат нужда да пеят. Виждаме ги, защото размахът на крилете им е два метра, те са страховити. На малкото орехче обаче му се налага да пее.

    В еволюцията на животните е имало различни примитивни птици. Например, преди 100-150 милиона години е съществувал тъй-нареченият археоптерикс, който е всъщност динозавър – и е ревял като динозавър. От този археоптерикс сме стигнали до славея – с деликатните му фрази, с фино разработения му тембър, с тези чисти мелодии. Пред нас се очертава еволюционният път, който води от динозавъра до славея. Този път е видим във всички семейства птици, тъй като птиците на възраст 50-60 милиона години, или 80 милиона години, като чайките и чаплите, издават крясъци, ето така, грра – неблагозвучни, не много приятни. Някои гларуси издават мяукащи звуци, които са красиви, но си остават много примитивни. От друга страна, всички врабчови, едно младо семейство птици на 10 милиона години – дроздовете, славеите, косовете, всички тези птички, косифите в Африка, орехчетата в Амазония, най-хубавите певци на света, които създават уникална музика – тези птички са на по 4-5 милиона години, не повече. Те идват на края на еволюционния процес.

    Естествено, трябва да отбележим, че тези птици имат език. Те издават крясъци на тревога, имат звуци, с които сигнализират, че искат да ядат, да се съвкупляват и т.н. С една дума имат език, съставен от викове, в зависимост от видовете – от 5 звука до 60 или 80 при гарваните и синигерите. Това е груба форма на език. Но освен него имаме песните. При песните има интересна еволюция – при много от видовете мъжките, които пеят добре, имат повече шанс да се размножат. Ако песента на мъжкия е изградена от много разнообразни мотиви, ако гласът му е ясен и силен, това привлича повече женски. С други думи, естественият подбор се осъществява в посока на по-сложната и по-красива песен. Но при самата песен… Да вземем един кос, който пее – тидидии и т.н. – това не е дума. Тук нямаме езиково общуване. Докато при сигнала за тревога, когато косът изкрясква и излита, защото го е страх, имаме много конкретно значение. При песента няма фрази с думи. Тя е израз на птицата, може би израз на нейното щастие, кой знае – във всеки случай израз на териториално притежание и на това, дали има или търси партньорка.

    Audio clip: Adobe Flash Player (version 9 or above) is required to play this audio clip. Download the latest version here. You also need to have JavaScript enabled in your browser.

    – Концертът на птиците наистина ли е концерт? Птиците пеят ли заедно или всяка пее за себе си?

    – Тук има доза субективност. Ние имаме чувството, че е концерт… Срещал съм хора, които са убедени в това. Веднъж един овчар се свърза с мен: „Трябва да дойдете в моя край! Това е истински концерт, има си и диригент горе на едно дърво; той ръководи пеенето” и т.н. Всъщност научно погледнато, всяка птица пее единствено за женските и мъжките от своя вид – на мъжките, за да ги предупреди, а на женската, за да я ухажва и поддържа връзка с нея. Тъй че може да се каже, че този концерт се състои от индивидуалните песни на всеки отделен вид, който в крайна сметка не се интересуват от другите. Много е хубаво в един концерт, когато има високи тоналности, например трели на поен дрозд, славей, червеношийка – и когато мине черна врана и издаде няколко ниски тона. Получава се контраст в тембъра. Но черната врана ще изграчи независимо дали славеите са там или не. Славеят ще пее все така красиво, независимо дали червеношийката е била изядена от котката предишната вечер. От научна гледна точка не можем да кажем, че птиците правят „междувидов” концерт. Има птици – като белоглавия дрозд в Китай, който живее на групи и прави концерт на групи. Направо могат да ви спукат тъпанчетата, пеят по 8-10 заедно. Всъщност не е никак красиво, не е музика. Тези птици определено пеят в концерт, но те са от един вид. Ако попаднем на колония чайки във Великобритания, можем да чуем стотици чайки да надават крясъци заедно – те правят концерт. Но ако става дума за концерт между видовете – такова нещо няма. Всеки се занимава със своите си, пее своята малка мелодия, надава своите викове. Резултатът на нас ни звучи като концерт, но не е.

    Audio clip: Adobe Flash Player (version 9 or above) is required to play this audio clip. Download the latest version here. You also need to have JavaScript enabled in your browser.

     

    Ето един хубав пример на пойния дрозд, който пее много хубаво в Гърция и много зле във Франция. Човек може да си помисли, че този във Франция не се е научил да пее.

    Френски дрозд:

    Audio clip: Adobe Flash Player (version 9 or above) is required to play this audio clip. Download the latest version here. You also need to have JavaScript enabled in your browser.

    Гръцки дрозд:

    Audio clip: Adobe Flash Player (version 9 or above) is required to play this audio clip. Download the latest version here. You also need to have JavaScript enabled in your browser.

    – Птиците композират ли песните си, както ние композираме музика?

    – Птиците са толкова различни, колкото са оперенията и силуетите им. Да вземем една обикновена птица, черния кос например, който създава фрази. Косът има набор от теми и композира музикални фрази. Ето така:

    Audio clip: Adobe Flash Player (version 9 or above) is required to play this audio clip. Download the latest version here. You also need to have JavaScript enabled in your browser.

    Три-четири секунди, после спира, и после пак започва.
    Или да вземем славея, който има много по-дълги фрази, но композира по съвсем различен начин. Славеят разполага с петнадесетина късчета фрази, като например онова типично кресчендо – тудудуду. Но всеки път ги изнася в различен ред, сякаш бърка в някаква кутийка и ги вади наслуки, както му скимне. Изпява малките късчета наведнъж, като една дълга фраза.

    Полската чучулига пък кръжи в небето и пее без да спира в продължение на 5, 10, 20 минути, половин час без да спира, сменяйки непрекъснато мотивите си. Повтаря ги от време на време, но ги сменя постоянно.

    Тъй че има всякакви начини на композиране, всичко, което можете да си представите. Има птици с просто невероятни контрасти в тембъра. Сещам се за един африкански косиф, който записах в Найроби, в градините на музея. Издаваше дрезгави звуци – човек би си помислил, че е сойка – а фразата след това беше със съвършена чистота. Той композираше, създавайки контрасти в тембъра, като художник, който слага черно до ярки цветове. От друга страна, птици като чинката имат един вид основен припев, сякаш имат само една свирка. Звукът е винаги един и същ. Всички варианти съществуват – не може да се каже, че има само един начин на композиране. Дори сред представителите на един и същи вид, има всичко.

    Някои птици използват песните на другите птици. Представете си, че си строя къща, като руша съседните къщи и си вземам тухли от тях. Птици като блатното шаварче създават песни, състоящи се от мънички имитации, споени заедно, но изнесени в друг ритъм, в ритъма на вида. Тук имаме един вид пресъздаване на музиката. Шаварчето всъщност заема от други птици ноти, мотиви, но на много малки парчета, и ги нарежда едно след друго. В песенната фраза на едно шаварче може да чуете две секудни кос, три секунди синигер, три секунди поен дрозд, грак на гарван и т.н. Но от всички тези фрагменти то създава нещо, което е в неговия си ритъм. После има други птици, които въобще не имитират, а си създават собствени мотиви. Скорците също имитират. Освен това използват потропвания с човката и един невероятен хълцащ звук. Те имитират по гарите шума на локомотиви, мотори, машини, имитират безспир всичко около себе си. Сещам се и за една друга птица, една червеноглава сврачка. Тъкмо се бях върнал от Египет, където бях слушал тамошните птици: чагра, бюлбюл и т.н. През май месец в градината ми се появи тази червеноглава сврачка и в нейната песен можех да чуя всичките песни на птиците, които бях чул в Египет – 7-8 различни вида. Всъщност проверих в справочниците и се оказа, че някои видове сврачки идват от Египет и гнездят в южна Франция. И ето, тази сврачка разказваше за своето пътешествие. Беше свикнала зимата да пее нещата, които чува около себе си, и сега, докато пееше в моята градина, понеже току-що се бях върнал от същата страна като нея, можех да разпозная какво пее.

    villa-di-lidia

    Има птици, които наистина пеят на два гласа. Нарича се дуо, когато две птици просто издават звуци заедно, а дует е когато песните им са напълно синхронизирани. … Много от африканските птици пеят в дует, пойните дроздове пеят в дует. Навсякъде, където има гъста джунгла, в тропическите зони, има птици, които пеят в дует – по този начин те се разпознават като двойки. Когато се срещат за пръв път, те се упражняват няколко седмици, за да усъвършенстват дуетите си. В началото не са добре синхронизирани, а накрая, когато двойката вече се е формирала, дуетите им са абсолютно съвършени. Например при птиците бубу, женската изпява търъръ, а мъжкият отговоря туруру.  Абсолютно съвършено е синхронизирана фразата. Търъръ – туруру. Всяка от двете птици може да изпее цялата фраза сама. Обикновено изпява само половината, и когато едната започне фразата, другата я довършва. Това е звуковата връзка между двете птици, песенната им връзка като двойка в една природна среда, в която е почти невъзможно да се видят.

    birds-fountain-pompeii

     

    Това е песента на полска чучулига – ще я чуем на нормални обороти, както я чуваме над полето сутрин, призори, когато чучулигата се издига, за да посрещне слънцето. Този запис е на 76 оборота.

    Audio clip: Adobe Flash Player (version 9 or above) is required to play this audio clip. Download the latest version here. You also need to have JavaScript enabled in your browser.

    Когато я слушаме така, ни се струва, че песента е писклива, на висок тон. Чуваме различни мотиви. Но ще видите, че голяма част от тази песен ни убягва.

    Сега ще чуем същия запис на четири пъти по-бавни обороти, тоест на 19 см в секунда.

    Audio clip: Adobe Flash Player (version 9 or above) is required to play this audio clip. Download the latest version here. You also need to have JavaScript enabled in your browser.

    Чувате – има мотиви, които напълно са ни убягнали първия път. Не сме могли да ги чуем, защото песента е прекалено бърза за нашето ухо.

    Ще го спра сега и ще го пусна отново, още по-бавно, на 9.5 оборота на другия магнетофон.

    – Полската чучулига е тази, която пее много рано сутрин, преди изгрев слънце, нали?

    – Да, издига се към слънцето. Пее еднакво добре в Алпите, в полетата на Нормандия, в Прованс. Тази чучулига пее хубаво навсякъде.

    – Пее докато се издига или докато се се снишава?

    – Докато кръжи. Пее, докато се издига и после пее, кръжейки. След десетина-двадесет минути слиза. Ето записа на още по-бавни обороти.

    Audio clip: Adobe Flash Player (version 9 or above) is required to play this audio clip. Download the latest version here. You also need to have JavaScript enabled in your browser.

    Дори така, осем пъти по-бавно, има трели, които са толкова бързи, че едвам ги улавяме. Това са неща, които напълно ни убягват при нормална скорост. И тук чуваме, че тя пее много точни, фини мотиви, музикални мотиви, и че ги повтаря с удоволствие, изпитва удоволствие да ги повтори два-три-четири пъти, след което подхваща друг мотив. Рано сутрин полската чучулига може да пее така в продължение на часове, като непрекъснато подновява мотивите си. Понякога има стотина мотиви в репертоара си и песента ѝ е наистина изключителна. И всяка чучулига има своя собствена песен. Тоест, има общи мотиви със съседната чучулига, но има мотиви, които я характеризират само нея, и които несъмнено позволяват на женската да разпознава своя партньор. Има песен обща за целия вид, която е типична, има общи мотиви с другите чучулиги в местността, и в същото време има мотиви, които са напълно индивидуални, нейни си, които позволяват да бъде разпозната, нещо като личната ѝ карта.

    Чучулигата е птица с телесна температура 43 градуса. Нейното психологическо време е много по-бързо от нашето, а следователно и биологическото ѝ време е много по-бързо. Сърцето ѝ бие много по-бързо и т.н. Тя живее в едно различно измерение на времето, живее в свят, различен от нашия. В този свят времето тече много по-бързо, то е много по-кратко всъщност. Затова тя успява да издаде 400 звука в секунда, докато ние не можем да чуем дори 40. При 40 звука в секунда ние вече не можем да различим звуците въобще. Тя обитава един друг свят.

    1958-The-Bouquet-of-Roses-on-the-Window-53-x-51-in-reduced

     

    Птицата е много различно устроена от нас. Първо, тя е устроена да лети. Тоест, има много добре развити гръден кош и гръдни мускули, и много голям капацитет на белите дробове. А това улеснява пеенето. И с просто око се вижда, че земният червей не е създаден да пее. Чисто морфологически той няма тези способности. Птицата, от друга страна, има нужния белодробен капацитет. Защото да издаваш звуци и да пееш означава да трансформираш дъха си. Така че, птицата има капацитета да лети и да пее едновременно. На второ място, птицата няма гласни струни като нас; тя има сиринкс, един вид свирка, разделена на две части, две разклонения. И притежава способността да издава един звук с единия сиринкс, с десния например, а с левия – друг. Това е все едно да мога да пея „Зайченцето бяло” и „Тихо се сипе първият сняг” едновременно.  Много птици могат да издават два основни звука едновременно. Освен това, те имат навика да модулират хармониците; тоест, с единия сиринкс могат да издават четен или нечетен хармоничен тон, а с другия да издава тон без хармоници, много чист. Птиците имат тази абсолютно фантастична способност да модулират звуци, от най-чистия звук без хармоници до белия звук. Например сойката издава крясък, който е като натискането на всички клавиши едновременно. Това е звук, който няма височина; той се разполага по всички честоти, мултичестотен е. Често сигналите за тревога са мултичестотни, защото бидейки сигнал за тревога, чиято цел е да предупреди за някаква опасност, дори някои честоти да бъдат абсорбирани от растенията, от преграда, от стена, все пак част от тях винаги ще преминат.

    [Мелодия на двоянка, наричана още “сиринкс”, добавена от редакторите.]

    Audio clip: Adobe Flash Player (version 9 or above) is required to play this audio clip. Download the latest version here. You also need to have JavaScript enabled in your browser.

    Можем да кажем, че има сходство между човека, който е започнал да прави музика и птицата, която също е музикант. Има същото сходство и по отношение на танците. Един англичанин беше изследвал това. Загубих книгата му, заех я на някого, който не ми я върна после. Този англичанин беше посетил много места, за да наблюдава танците на примитивни народи. И той беше забелязал, че танците носят имената на птици и че често местните хора се закичват с пера на съответната птица в косите, на гърба, на глезените, и имитират нейния танц. В Южна Америка има индианци, които танцуват танца на казоара, в Австралия има бушмени, които танцуват танца на жерава. Теорията на този англичанин е, че птицата е учителят по музика на човека, но също и учителят му по танци. Вярно е, че птицата е много различна по интелигентност от човека. Човекът е много по-близо до кучето по интелигентност, или до големите маймуни, които са дори способни да научат език. Но по отношение на художеството, на музиката, има сходство, доближаване на човека и птицата. И всеки от двамата е способен да оцени музиката, създадена от другия. Някои птици покрай блоковете в Париж повтарят мелодиите на песни по радиото, използват ги в своите песни. Веднъж в южна Африка, докато търсех косив в една гора, си свирках мелодията на „Le pont de la riviere kwai”, тала-лала-ла-ла. Една птичка идваше и повтаряше тала-лала, и толкова добре го правеше, че после, когато слушах записа, не можех да различа дали аз свирукам или тя. Тя пееше с абсолютно същия тембър на гласа. Много е необикновена тази способност на някои птици да имитират.

    Песента на сирли (папунякова чучулига):

    Audio clip: Adobe Flash Player (version 9 or above) is required to play this audio clip. Download the latest version here. You also need to have JavaScript enabled in your browser.

    Това се случи в Сахара. Колата ми беше затънала в пясъка, много далеч от селото. Запасът ми от вода беше свършил. Бях в опасност, истинска смъртна опасност. Започнах да копая отчаяно пясъка с ръце, за да измъкна колата – нямах дори лопата. И в този момент, една папунякова чучулига (сирли) започна да пее точно до мен. Песента ѝ беше като арабска мелопея (тъжна монотонна песен), много, много красива песен, много чиста, която се състои от две фрази. Тя започна да пее на четвъртинки ноти, да прави музика – приличаше на иранска музика. Ето така – таааа-та-та-та-та, много красиво, много чисто. После спря, скочи на друг камък и изпя едно канте, по-ниско – таа-лала-лаа. После се впусна в арии, слезна и пак тала-лала-ла за завършек на песента. Беше един вид танц. На мен ми се струваше като танц на смъртта. Това врабче беше до мен. Предишните дни се бях опитвал да го запиша и винаги ми бягаше, а ето че сега беше тук! Исках да го замеря с камък, не можех да понеса, че пее сега, докато аз бях на прага на смъртта.

    geocentricite-terre-centre-univers-carte-02

    Обратно към съдържанието на броя.

    Прочети “Какво ме движи” на Б. Р.