• Прометей говори (откъс от Есхил)

    в превод на Александър Балабанов

    В първия брой на списание “Прометей” (1937г.), редакторите поместват следната бележка:

    За да си спомнят нашите читатели това, което трябва да се знае за Прометея, ние даваме някои извадки из трагедията на Есхила “Прометей”, гдето е казано почти всичко, което трябва да се знае.

    Преводът на Ал. Балабанов е дословен, и през него ясно може да се види наивността на целия разказ. Но когато ние – ние сегашните – съдим за тая наивност, нека никога да не забравяме, че тя е присъща на самата вяра на древните за Прометея. …

    По заповед на Зевса Сила довлича Прометея в Кавказките планини. Той трябва да бъде прикован на висок скалист връх от Ефеста. Власт заповядва на Ефеста, бог на огъня и обяснява, защо е това наказание.

    prometheus

    ВЛАСТ

    … Във железа тогоз немирника!

    На тез скалисти върхове го прикови!

    Че той открадна твоето отличие – огъня –

    Вседелен – и на човеците го подари!

    Такъв злодей наказват боговете

    Така. Веднага ще да се научи той

    Пред Зевсовата мощ да се прекланя –

    И да отлюби туй човеколюбие…

     

    ПРОМЕТЕЙ ГОВОРИ

    На трона на баща си щом се кàчи Зевс,

    Властта раздèли между боговете

    По ред. – И управлението – пак на тях.

    А за човешкий клети род – ни дума.

    Той бил решил всецел да го премахне

    И ново поколение да създаде…

    Не се застъпи никой за човека.

    И дръзнах само аз. Спасих от Ада

    Човешкий род.

    Затуй се аз превивам днес

    Ей под таквиз тегла безмерни. Тежки

    За страждущи, за зрителите пък тъга.

    Над человеческия род се аз смилих –

    За мене нигде милост! Чудно натъкмен,

    Вися тук, зрелище за срам на Зевса.

    . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

    И смъртний участта си не предвижда веч.

    . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .. . . . . . . . . . . . . .

    Вселих в душата му надежди слепи.

    Но исках аз,

    Желаях – и тъй престъпих, не отричам.

    Теглата на човешкий род връх себе взех.

    Но чуйте, що сторѝх за всички смъртни :

    Без ум си бяха – и ум им дадох.

    Разказвам туй, но не да укорявам

    Човека, а само да покажа вам

    Какво добро съм им направил.

    Те имаха очи, но бяха си слепци,

    С уши, но глухи бяха. И заспали,

    Прекарваха живота си без цел, без ред,

    Заблẏдени в мъгла. Ни къщи светли

    От камък знаеха да си градят, нито

    От дърводелство имаха понятие.

    А в дупки се заравяха във тъмнина,

    Като в мравуняк същ. И ни на зима,

    На цветиста пролет, ни на летни дни,

    Кога настъпва знаеха те краят.

    А всичко вършеха тъй безразсъдно :

    Догде не бях им казал аз небесни светила,

    Кога изгряват и кога захождат.

    Да смятат и да пишат ги научих : дарих

    Им памет, майката на всички музи –

    Добитък впрегнах първи аз в ярема.

    Научих ги да яздят и товарят,

    Че тежки труд  да не измъчва само тях.

    Аз първи заюздих конете на кола,

    И с туй се днес гордее всеки дом богат.

    И кораб платнокрил им първом аз

    Пострòих. Ей такива добрини от мен

    Човешкий род видя! Сега пък аз не знам

    От мъките си как да се избавя.

    . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

     

    Безпомощен бе против болестта напред

    Човешкий род. Не знаеше лекарства,

    Ни питни, ни за мазане, гинеше си тъй,

    Научих го да прави билки: с тях сега

    От всяка болест се спасява бърже.

    От мен узна той и да отгадава

    И сънища и тъмний на съдбата глас,

    И знамения, що на път се случват,

    И кривоклюнни птици в техния етаж –

    Що значат от ляво и от дясно –

    Вражда, приятелство или другарство.

    . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

    И най-подир накратко всичко разбери:

    От Прометея всичките изкуства.

    . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

    И нека се въздига Зевс надмедний,

    Ще падне той. Ще се ожени – и тъй

    На прах ще стане неговото царство.

    И клетвите на падналия му баща

    Ще му се струпат всички на главата.

    И само аз от боговете, само аз

    Открил бих нему заговора. Зная

    И мога аз. А нека той сега вилней

    Със гръм и мълния от небесния си трон.

    Надменно. Пак ще падне той с позор.

    И нигде няма да намери избавление.

    Един ужасен и непобедим чудак

    Противник Зевсу ще излезне нявга.

    От гръм гласът му ще по-ще да гърми,

    От молня огънът му по-ще да гори.

    И Посейдоновий тризъбец страшен

    Сломи ще тоз юнак във морски дълбини,

    Тогаз в беди си Зевс ще да познае,

    Какво е цар, какво е роб да бъдеш.

    . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

    (НА ХЕРМЕС)

    Я как се пери той с големи думи!

    Познава се – при боговете е слуга

    Зелени сте, о, нови господари,

    И в яка кула мислите се вие там;

    Но аз самичък не видях ли двама веч

    Как паднаха. И третий скоро със позор

    Ще рухне. Да не мислиш пък, че страх

    От боговете нови имам? Никак не,

    Я си върви по пътя, що си минал веч:

    Не ще намериш ти каквото търсиш.

     

    ХЕРМЕС

    Напразно значи съм говорил всичко аз,

    Сърдце ти никакви молби не трогват.

    Кат млад жребец, несвикнал на юзди,

    Желязото гризеш и риташ само.

    Но твоето упорство е напразно.

    Надменност всякога е немощ гнила,

    И не спасение тя носи, а беди!

    И чакай ти сега да видиш, как в море

    От мъки неизбежни ще потънеш,

    Като не слушаш мене… С гръм и мълний Зевс

    Тоз диви връх ще първом да събори;

    И мрачна бездна ще погълне връх и теб.

    След много, много векове в подземни

    Терзания тъй ще излезнеш пак на ден.

    Тогаз пък Зевсовото псе крилато,

    Орелът стръвен, кръволочен, гост незван

    Весден от твоя дроб ще ръфа стръвно

    Големи, черни мръвки и ще лочи кръв.

    (Превод от 1898г.)

     

    сп. “Прометей”, год. I , кн. I и II, април 1937г.

    Обратно към съдържанието на броя.

    Прочети “Писмо да майстора-зидар” на Гай Давенпорт.