• На пато (нова рубрика!)

    Весо Паралията

    Въпреки че профилът на Весо Паралията бе свален от Фейсбук (дело на завистливи душици, несъмнено), с удоволствие съобщаваме на читателите ни, че той прие да води  рубрика “На пато” в нашето списание. В този брой – Весо чете Марин Бодаков!

    maskmosaic

    Свидетели

    Има некои ‘ора, кои мож‘ да си седа два саата и отгоре, без да им мигне окото – и ни чуя, ни ая. Я‘ и Мите не сме таквия. Ние седнеме ли, ‘се  нещо че свръшиме – я че опра‘име политиката, я книга че прочетиме, я че се напиьеме. Надка библьотекарката ногу ни се радуе. Вика: „Покрай вас и я‘ дръпнах напред. Поезията, дека ич я не разбирах, почнах да я сфащам.“

    – Що има да ю сфащаш! – изпиня се Мите. – Он, сал Весо тражи под воло теле, инак си е проста работа.

    Тука не издръжах и се намешах.

    – Не е толку проста. Сега че ти дадем пример, Наде. Ако сакаш да кажеш, дека дено ти е ‘ногу убав, оти си оратиш с нас, нема да речеш „Мите и Весо са пичове“, кое си е баш истината, а че го заврътиш малку, че кажеш:

    Я съм полегнала у тревата
    и си мислим, дека чеше да е страшно,
    ако ветъро не беше довеял и тия двата,
    Весо и Мите, мъжье от класа.

    – Каква трева, бе Весо? –кикоти се Надка – Жабуняк у мивката на Боре може, ама трева…. Апа и барем да бех полегнала.

    – Те това, Наде, требе да го сфанеш: у поезията ‘сичко мож‘ да кажеш, оти немаш свидетели.

    – Е, как да нема! – подрипуе Мите. – Ние що сме? Я подръжуем Надка – трева нема и това е. Стихотворението не е верно.

    – Тука нема, ама по-натамо има – опитуем се да ги ограмотим я.

    – Ама ние не сме по-натамо, а по-насамо – дръжи си на просточата Мите.

    – Мож‘ да сте и овамо, ама кога пишете требе да се отпущите и да излезнете от калта на пато, требе да мож да зацепите през ливадите. Те, па че ви дадем пример:

    Щом пътува(м)
    настанявам се в някой особен израз
    на преведена от нея книга,
    някой по-труден.
    Плащам наема с долните дрехи
    и очаквам спокойствие.

    – Абе, ти ептен му отпущи крайо – пули се Мите срещу мене. – Глей па сега що измисли! Сега и трева нема. Загуби секи образ и подобие. Наде, кажи му да се успокои.

    – Весо, мани ги тия стихотвореня – сговара ме библьотекарката и подбутнуе чашата къде мене – санким, пини си, не се мачи.

    – Кажи му да не измислюе повече, оти че си увреди чернио дроб – подсказуе Мите на Надка, като ка, ако ми го каже на мене, че му се олюпи боята.

    – Те сега се виде колку сте прости – не мо‘ете да напра‘ите разлика между Весо и М. Бодаков. Усещам дека нема да издръжим длъго у това обкръжение.

    – Добре де, ако тоя Батаков си нема друга работа, оти требе ти да му приякнуеш? Остай го да праи що знае. – клепче ситно-ситно Мите.

    – Я му не приякнуем, а се опитуем да го разберем.

    – Весо, ти веруеш на секи. Тоя Батаков…

    – Бодаков, молим ви се.

    – Ако, де – нема да го пишем у вересиите, та ютре да стане грешка – маа с ръка Мите. – Погледни що ти казуе: улезнал у некаква книга и там останал дибидюс. Апа и чисто сам! И що? Мъка е това, а он чека да се успокои. Ама как че се успокои сам гол маж? Кажи, Наде, ти си се у книги – соблачиш ли се, ка ти стане чоглаво или излазиш, да дънеш малко?

    – Излазим, та зер – усминуе се Надка.

    – Излазите, оти сал това ви у акъло – да не изпущите некой сеир. Сакам да ви кажем, дека не са сите като вас. Его, човеко мисли за сосем други работи:

    Когато със запъване
    употреби думата „красота“ в изречение
    се изчерви.
    Ножицата ѝ, с прочувствени криле, обикаля все по-дълбоко
    момчешкия ми нокът.
    (Въпросът е от коя страна на тигъра вече сме аз и ти –
    отвън или отвътре…)

    – Има ли го на снимка тоя Батаков?

    – Оти?

    – Да му фръщим един шамар, да се усвести. И па нека си реже ноктите. Я не знам, нема ли тоя човек жена, макья, нема ли кой да му каже, дека говори глупости. Начи, нема лошо да си режеш ноктите, оно и да се баняш требе, ама мани не ми записуй тия работи у книга, като ка си се бил при Страцин или си стапил на Луната. Апа седнал и да се пита от коя стрън на тигъро стои. Я че му кажем – от вънкашната страна е, ама ногу отвънка, толку отвънка, та нема додека. Тоя човек е толку тигър, колко я съм ат.

    – А-а, ти си си ногу убав – вика Надка.

    – Мож да не съм убав, ама не съм и бозава писарушка.

    Бех решил още да им четим, ама рекох да не префрълям нога връз нога, кога още не са ме поканьили да седнем. Това, поезията си е тежка работа, требе да се почива и требе ногу да се мези.