• По повод една нова книга за живота в Рим

    Петко Войников

    Целта на положителната критика е да събуди желание у вас да прочетете книгата. Ето образец на добра критика, която и след век работи. – бел. ред.

    Rom-Villa-Livia
    Фреска от вилата на Ливия, Рим.

     

    сп. “Прометей”, год. IV, кн. III, декември 1939г.

    Мнозина смятат, че при днешния напредък на науката, при тъй изчерпателните изследвания на учените в различните области на човешкото познание, – говорим предимно за “хуманитарното”, тъй нареченото спекулативно познание, – има смисъл да се работи само в тия научни области, които са останали до сега по-малко проучени. Слушали сме у нас да се препоръчва на млади хора, желаещи да се посветят например на историята и филологията (споменаваме тия клонове от знанието, понеже те повече ни интересуват!), да изберат за своя специалност ония области, от своята наука, “върху които има тепърва да се работи”. Безспорно, тия благонамерени практични съвети не са необмислени и случайни. Все пак, те свидетелствуват за известни материалистични подбуди и са указание за не особено голямо доверие в качествата и способностите на този, за когото те са предназначени. Защото това търсене на “новото” и неизвестното в науката не е породено толкова от естествения човешки стремеж към “непознати хоризонти”, колкото от желание за постигане на по-лесни, по-бързи, по-“евтини” успехи. Идеалистичното влечение към чистата наука, обаче, не признава такива съображения. То овладява издън душа родения, истинския човек на науката и не държи сметка нито за неговата професия, нито за тръните на неговия труден път. Едно действително дарование не може да се смущава от обстоятелството, че науката, която го привлича, е вече “изчерпана” и че нищо ново ценно не може да даде този, който ѝ се посвети. Слава Богу, истинският талант и днес и утре ще успее да извлече труд със стойност дори и от най-дълго и всестранно проучения проблем. Такива мисли ни навева най-новата книга на големия френски учен специалист по римска история, Жером Каркопино: “Ежедневният живот на Рим през разцвета на империята” (La vie quotidienne à Rome à l’apogée de l’Empire). Сюжетът, както се вижда, е от твърде отдавна изложен на вниманието на тия, които е вълнувало желанието да опознаят колкото се може по-всестранно древния свят. Ежедневният живот в императорския Рим – ето една тема, която не е могла да отблъсне нито поради липса на интерес, нито поради своята незначителност. Напротив, предметът е колкото любопитен, толкова и важен за пълното познание на една епоха и нейните дейци, чийто духовен и обществен живот е в основата на цялата съвременна европейска цивилизация. Частният живот на римляните е бил обект на проучване още от началото на миналия век (говорим за научно отношение към въпроса!) и на него са посветени трудове станали класически. След проучванията в тая област на Дезорби, Маркварт и особено на Фридлендер, всеки би бил наклонен да мисли, че вече не би имало какво да се каже по тия въпроси, когато изведнъж прочитането книгата на Каркопино му дава, ако не толкова нови положителни познания от фактическо естество, то едно ново чувство, един нов поглед, едно ново отношение към интимния живот на тъй познатите “на глед” съвременници на Августа, Тиберия и Траяна. Трудът на Каркопино не е и особено изчерпателен, нито обширен. Но който го е прочел, не може да не добие една ясна, поразителна представа за римския частен живот през “класическия” период на императорската епоха и да не си обясни много неща, за които е знаел може би от по-рано, но които преди му са били повече или по-малко непонятни, или пък които сега му се виждат тъй естествени, като колумбовото яйце, но които не се е сещал да вижда в тая им светлина. Каркопино пише едновременно популярно, сир. разбрано, дори и за неспециалиста, и при все това чувствувате навсякъде дълбочината на неговото знание и се виждате безсилен да отхвърлите току-тъй и най-парадоксалните му твърдения в истинността на които той ви убеждава с желязна логика и с необикновено проникновение в същността на фактите. Подобно някой голям виртуоз, който свири с природното си умение някое познато парче за пред широката публика, Каркопино предава и най-обикновените неща така, че навсякъде се чувствува “ex ungue leonem”.

    Това ни дава повод за една по-обща мисъл : не преценяваме ли често погрешно научните трудове единствено под впечатлението на внушителната външност? Колкото и да е банално и всепознато противопоставянето на количество и качество, все не можем да се отърсим винаги от обаянието на дебелия том, натъпкан с факти, таблици, цифри, цитати, референции, алинеи и критични апарати, но често лишен от душа, от духовен поглед, от проницателност и съобразителност. А историята е, струва ни се, науката, нуждаеща се най-много от житейски опит, от верен поглед върху човешката психика, от благоразумие в преценките и от прозорливост.

    carcopino

    Обратно към съдържанието на броя.

    Прочети и чуй “Птичка на микрофона” с Жан-Клод Роше.