• Песен 14 (Напаст за нашето време)

    Гай Валерий Катул

    Ако не беше ми по-свиден от очите,
    най-възхитителен Калве,
    щях да те мразя със злостта на Ватиний
    зарад този подарък!
    И какво съм направил и казал,
    та ти тъй коварно ме срина с цяла купчина поети?
    Дано боговете да струпат безкрайни беди
    върху тоя довереник твой,
    който ти е изпратил такъв славен набор от негодяи.
    Ако това обаче, както аз предполагам,
    е литераторът Сула и той ти е връчил
    този дар, тая новост, то няма да се тревожа –
    ще съм щастлив и доволен,
    защото работата ти все още крета.
    О, богове, отвратителна и ужасна книжка!
    Ти, несъмнено, я пращаш на твоя Катул
    за да се мъчи той непрестанно и да умре
    по време на Сатурналиите – най-добрите от дните!
    Не обаче, хитрецо, няма да ти се размине!
    Защото като стане светло
    при книжниците ще изтичам,
    ще събера от рафтовете Касий и Акин, Суфен –
    цялата им отровна колекция
    и тя ще бъде мойта разплата.
    А междувременно, сбогом, изчезнете оттук –
    там, откъдето сте се довлекли,
    напаст за нашето време – най-бездарни поети!

    13076602_901861363270256_388121627289013963_n

     

    Превод по подсрочник Чинко Велков. 

     

    Прочети “От критиката се изисква една гола истина” на Христо Ботев.

    Обратно към съдържанието на броя.