• Увод към “Романският дух”

    Езра Паунд

    Опит да се опише донякъде чара на пред-ренесансовата литература на латинска Европа

    Това не е филоложки труд. Само от любезност някой би могъл да нарече тази книга сравнително литературоведско изследване.

    Мен ме интересува поезията. Опитал съм се да разгледам дадени сили, елементи или качества, които са имали влияние върху средновековната литература на романските езици и които, вярвам, оказват въздействието си и днес.

    Историята на едно изкуство е история на високите му постижения, а не на провалите или на посредствеността. Ученият историк би ни показал шедьоврите, заедно с техните причини и взаимовръзки. Изучаването на литературата е един вид култ към героите. То е по-фина форма или, ако щете, перверзия на тази древна религия.

    Нагазил съм с доста непохватна крачка из блатото на филологията, но се надявам да дойде онзи ден, в който любителят на поезията ще може да изучава самата поезия – дори поезията на съвсем затънтени места и времена – без да му се налага да влачи дрипите на морфологията, епиграфията, privatleben и сродните тям удоволствия на археологическия или „научен” ум. Не защитавам в никакъв случай повърхностността. Но смятам, че човек има толкова право да изучава поезията и само поезията на даден период, колкото и да изучава антикварните предмети, фонетиката или палеографията на периода, а накрая на целия този труд  да се окаже неспособен да различи стилистична тънкост от банален израз.

    Има доста науки, свързани с изучаването на литературата. В литературата обаче има Изкуство, което не е, и никога няма да бъде, наука.

    Изкуството е един вид флуид, който се движи над или отвъд умовете на хората.

    След като наруших един от каноните на модерната проза с това метафизично обобщение, защо да не наруша и друг – с едно пищно метафорично сравнение?

    Изкуството или всяко едно изкуство е като река. От време на време коритото влияе на потока, но той общо взето е независим от него. Цветът на водата се определя от състава на дъното и на бреговете, където тя е минала или минава. Неподвижните неща се оглеждат о повърхността ѝ, но самото движение принадлежи на реката. Ученият се занимава с всички тези неща, а артистът с течението на водата.

    Пуква се зората над Йерусалим, докато нощта преваля над Стълбовете на Херкулес. Всички векове са съвременни. В Мароко, да речем, е преди новата ера. В Русия е Средновековието. Бъдещето съмва вече в някои умове. Това важи с особена сила за литературата, където действителното време е различно от привидното и където отдавна мъртви поети са съвременници на внуците ни, докато мнозина наши съвременници пребивават в лоното Авраамово или в някое друго още по-подходящо вместилище.

    Нуждаем се от литературна критика, която на една теглилка да мери Теокрит и Йейтс  и която безжалостно да осъжда тъпотата както при мъртвите, така и при живите писатели, критика способна да възхвали красотата, без да ѝ се налага да се консултира с алманаха.

    Изкуството е радостна работа. Неговата веселост предхожда дори и Уистлър; и, а пропо, ми се ще съвсем сериозно да апелирам за повече веселие, за онази лекота, която подхожда на изкуството в неговото изучаване.

    Доброто изкуство никога не отегчава. Искам да кажа, че работата на артиста е да прогонва скуката; на писателя – да облекчава, да освежава, да съживява ума на читателя на подходящи интервали – чрез някоя форма на възторг, чрез някакво великолепие на мисълта, чрез образ на чиста красота, чрез светкавично проблясване на изказа. Смехът, и особено смехът на ума, не е в никакъв случай нисша форма на възторг. Доброто изкуство започва от там – от бягството от тъпотата и досадата.

    Целта на тази книга е да поучава. Стремежът ѝ е да поучава безболезнено.

    Не съм се опитвал да бъда изчерпателен. „Grundriss von Grüber” покрива общо взето същия период и не успява да бъде изчерпателен в много отношения. Обема 21 000 страници голям формат. Този възхитителен труд с удоволствие бих препоръчал на всеки, който има непреодолима слабост към изчерпателността. Тъй като, дори да пропуска много факти, отнасящи се до средновековната литература, книгата съдържа отпратки към стотици творби, с които жаждата на съвестния читател може донякъде да бъде утолена.

    Що се отнася до моята подготовка или липса на такава за написването на подобен труд: Пътнам споменава, че според ранните правила на Парижкия университет, професорите полагали следната клетва: „Заклевам се, че ще чета и ще прочета във времето, предвидено от закона, книгите или откъсите от книги, възложени ми за моите лекции.”(1) Този закон, за разлика от средния историк на литературата, аз съм спазил. Поне най-различните допуснати от мен грешки и неточности са си мои.

    Книгата се занимава с онези средновековни творби, които все още биха представлявали интерес за хора, които не са археолози, както и за съвременния читател неспециалист. Критиката ми се изразява по-скоро в подбор, отколкото в изложени мнения. Някои части са в строгия смисъл на думата оригинално изследване. Навсякъде в книгата критическите ми твърдения се основават на непосредствено познаване на самите текстове, а не на коментарите върху тях.

    dorothy-shakespear-initials0001

     

    (1) Това означавало между четири и шест книги за Докторите по Право и Медицина. Обикновено всеки професор изнасял лекции върху една книга. – бел. ав.

    Превод от английски Олга Николова. 

     

    Прочети “Три стихотворения” на Невена Стоянова.

    Обратно към съдържанието на броя.