• Знаеш ли ти кои сме? (За стихотворението за Райна Княгиня)

    Любен Каравелов

    apollo

    Повтаряме пак, че от нашите цариградски вѣстници българският народ има толкова полза, колкото от козел млѣко. – “А попитайте ни, има ли кой да пише, ще да каже г. Славейков. Попитайте “Читалище” има ли то в редакцията си други статии, освѣн сказската на г. Оджакова и рѣчьта на г. Шишкова?” Ние са съглашаваме с г. Славейкова, че е тѣшко нѣщо когато нѣма кой да пише и когато редакцията нѣма готови барем десетина статии; но и това никак не дава право г-ну Найденовъ да печата глупости, да са подиграва с публиката и да са смѣе на народът в очите. Науката, господине Славейков, не е играчка; а журналистиката не е конска торба: или тя трѣба да бъде такава, каквато трѣба да е, или съвсѣм да я нѣма. Хората, мой брайно, не са говѣда, нито папагале, за да им говорите думи без мисли. Нели ни е срам барем от чужденците. Доле маската, г. Славейков, доле маската! Доста сме лъгале народът; доста сме са шегувале с това, щото би трѣбало да е свѣто за синца ни; доста сме си играле с науката и образованието. Ние казахме веднаш, че г. г. Оджаков и Найденов са голѣми шарлатане, и сега, в тая съща минута, пак повтаряме думите си. Честните хора никога не лъжат, и ако не са достойни да говорат сказски или да издават вѣстници, то тие отиват и стават говѣдаре; а пословицата казва: “по-добре добар кърпач, нежели глупав кадия”…. Но почѣкайте малко. В тази минута, когато ние мислѣхме да продължиме своята статия, донесоха и четвъртият брой от “Читалище.” – “А може това наше “Читалище” да са е пооправило барем колко-годе, си помислихме, – ако сам г. Славейков има смѣлост да го защитава и да ни разсказва за неговите обстоятелства. Дайте “Читалището!” С разтрѣперано сърце разгърнахме тоя велеучен вѣстник и прочетохме:

    Сълзи рониш ти горѣщи,
    Княгиньо ле Райно!
    Жалбите си и несрѣщи (?)
    Какви са, незнайно!
    Сълзитѣ ти по лицето,
    Княгиньо ле Райно!
    Тъгите ти на сърцето
    Какви са незнайно,
    Два вѣтрове силно вѣят,
    Въздухът люлѣят;
    Черни облаци тъмнѣят,
    Нѣщо ми милѣят? и пр. (глед. стр. 176).

    Кажете ни сега кой е крив, че г. В. Хр. Р-вов пише глупави тричолии? Хайде да прочетеме тая пѣсен отдолу нагоре и да видиме имали барем наопаки смисъл.

    Нѣщо ми милѣят
    Черни облаци тъмнѣят,
    Въздухът люлѣят;
    Два вѣтрове силно вѣят,
    Какви са незнайно,
    Тъгите ти на сърцето
    Княгиньо ле Райно!
    Сълзитѣ ти по лицето,
    Какви са, незнайно!
    Жалбите си и несрѣщи (?)
    Княгиньо ле Райно!
    Сълзи рониш ти горѣщи…

    Ние мислиме, че читателите ни пак нищо нѣма да разберат, ако и да турат точки, запѣтаи и двоеточия дѣто и да пожелаят, защото стихотворението никак не губи своята глупост. Хайдете сега да прочетеме в проза това стихотворение и да видиме нѣма ли барем в такав случай какав-годе смисъл. “Горѣщи, Райно, несрѣщи, незнайно, лицето, Райно, сърцето, незнайно, вѣят, люлѣят, тъмнѣят, милѣят.” – Ех, Райно, Райно! ако би ти излѣзла от гробът, то щеше да найдеш голѣм напредок в нашата книжевност!

    (в. “Свобода” II, 26, 10 дек. 1871г.)

     

    Прочети “Литературното поле не е бална зала” на Нешо Бончев.

    Обратно към съдържанието на броя.