• Друго благовещение

    Златомир Златанов

    158.2000##S

    Кой ще мисли сега вместо мен, кой ще усеща?
    Прекратих наблюдение и
    над един амбициозен проект,
    прекратих нездравословното бдение
    в този стих.
    Между тенденция и стерилност
    изопаченото ми съзнание неистово изкипя
    в някакъв инфлационен модел.
    На всички простих,
    за спестеното и неопростеното заплатих
    и престанах да мисля за предела
    като за не-предел.
    О, този котел
    с човешка плът! И теоремата на Гьодел,
    която не знае какво е отвъд…
    Както в сън, осезание нескрепено от думи,
    дълбоко в неречевата част на съзнание,
    усещах хора и зад тях други хора
    в една враждебна теория за групи и множества,
    от която няма измъкване.
    Кой ще мисли за мен, кой ще усеща,
    кой до мен на тротоара е долепен?
    Но кой над мен е въздигнат и кой сразен?
    Аз си мислех за пътя като за не-път
    и по ръба на котела съзрях червеи как пълзят,
    но още по-хищното самоизяждане вътре ме отврати.
    И се изплаших до смърт,
    без страхът докрай да ме умъртви
    в своя крах. Неистински страх.
    Стъпвайки леко, дишайки леко,
    това момиче защо се настанява в очите ми?
    Тя ще изпълни бляна на други години.
    Верижката на глезена ѝ отмерва с екот
    заробващи химни.
    Аз разбирах, с мене е свършено
    като поет, като мъж,
    но защо пожелах да я зърна още веднъж,
    как заличава тълпата от горделивия си овал
    със сключени прояснени черти…
    Сред виновни и оневинени,
    сред избраници и сломени,
    потопени в неясно договорен морал,
    аз не съм повече аз, ти не си ти.
    Ще престана да желая, каквото съм пожелал
    и ще престъпя без жал
    раз-вратните градски врати.
    София, защо ми показваш своите дъщери?
    Над града пада глазурен смог
    вместо предразсветни зори
    и Агнецът Божи, излязъл от алхимическо чистене,
    нима в чистия огън гори?
    Той ще протръби ли благовещение,
    кой ще мисли за нея и мен,
    кой ще бъде посочен и отделен?
    Но кой ще превърне земните догми и цели
    в спасение?
    Под семиотичните зодиаци,
    където недоразумението никога не залязва,
    под съзвездия от знаци
    нека, който чуе ангелската тръба
    и си внуши, че притежава съдба,
    който наказва и който бъде наказан,
    нека усети внезапния мраз, сковаващ гърба
    откъм едно друго благовещение.
    И нека помисли за спасението
    като за не-спасение.
    Стъпвайки леко, дишайки леко,
    тя имаше верижка на левия глезен –
    метонимия на окови в неосезаемо робство
    и римувана реч.
    Нека хоризонтът изсвисти и се продъни далеко,
    Агнецът нека пожъне любов
    с развъртян меч.
    Похотливи мъже, завоеватели и законодатели,
    мъдреци, обременени с идеологеми и митологеми!
    Блудници на Вавилон и Сион,
    апокалиптични жени на Йерусалим!
    Между свян и изкушение,
    самодоволство и ожесточение,
    в изкусно спрежение на опозиции
    кой броди сред вас неутешим,
    какво съм правил през всичкото време,
    нима съм запълнил своя час със своята част
    от изваяна страст,
    нима поне в един миг съм бил герой?
    Този вой нека свърши в покой,
    нека бъде свършено с мен.
    С верижка на глезена
    момичето не прие моята вест,
    не усетихме благодатта на посоката
    в застинал прогрес
    Аз не бях аз. Не бях този зов,
    в който означавано и означаващо
    любвеобилно
    се сляха с любов в любовта.
    Нека бъде свършено с мойта любов.


    Прочети увода към “Романският дух” на Езра Паунд. 

    Обратно към съдържанието на броя.