• Четири стихотворения

    Димитър Гачев

     NGS Picture ID:615194

    Сбогом за планината

    Заради всичките поети, които направляваха света,
    циклоните му и граничещите с Космоса поляни,
    аз по рождение се чувствам гузен.
    От много време нямам на кого какво да кажа.
    Освен за себе си. Подобна словоохотливост
    не е родила стих, достоен да челоса камък,
    да разруши затвор, да съгради обител.
    А искам  да се върна в равнината,
    където едноредно се превежда
    вълнуващото ме многоезичие.

     

    Хълм

                                                “… не ми остана шепичка народ
                                                 след всичките велики преселения…”

                                                                             Гриша Трифонов

     

    Оттук насетне са войните ми,
    в които няма да побягна – ще съм местен.
    Къде да иде местният? Той през кръвта си
    ще брани почва, дом и есента,
    която все се случва в страховете му.
    Оттук нататък се преселвам, за да пиша
    единствено за вечните неща –
    искрата в тенекията за сирене,
    свалила Слънцето
    в обувките на скитника,
    ония обли дъждове – току притихнали
    като димящи цеви на разсъмване.
    Оттук, надявам се,
    да продължат децата ми,
    които имам и които искам.
    Да ги обичам наедно, да ме запомнят
    в прегънат лист,
    когато се разпръснат.
    Оттук остава да доизградя вратата
    през всичката любов, която нося.
    Да ми простиш, че стана индулгенция
    за дъждове,
    скиталчества,
    сражения,
    които преди теб не бяха мои.

     

    Кислород

    Момиче и момче,
    деца,
    почти прелитат над полето
    и всяко стъпване на буца ги огъва като жито.
    Между тънките крачета срамежливо мига Слънцето.
    Обичат се.
    И вече са пораснали в мечтите си.
    Затоплят вятъра със още крехки кръстчета
    и след телата им омеква хоризонтът.
    Змията,
    хвърлена от щъркела, попада в бързея.
    Съвсем е сънено и само те не са самотни.
    Едничкото дърво завива времето
    от тракането щъркелово до целувката им детска.
    Момиче и момче,
    почти прелитащи.
    Те бяха тук. И затова е светло.

     

    Полусън

    Дали подвързан като книга
    ще ме четат
    и сянката на планината
    и на площада тропотът?
    Дали ще ме наплюнчи с пръста си
    мъдрецът?
    Дали момичето,
    което
    животът няма да ми стигне да опиша,
    ще ме постави под главата си
    на лягане?

     

     

    Прочети откъс от “Кървави петна” на Владимир Мусаков. 

    Прочети “4 септември” на Дани Радичков.

    Обратно към съдържанието на броя.