• На пато (Вара на джаде у дол)

    Весо Паралията

    За  улеснение на читателите сме включили кратък речник на по-редките думи.

    *варам, варкам – бързам
    *джаде – шосе, широк път
    *свара – шумна караница
    *ковладим, ковладя – хуля, набеждавам, клеветя
    *шефелькям – говоря неразбрано
    *ябанджийско – чуждестранно
    *маджия – магия

    maskmosaic

    Вара на джаде у дол

     

    Начи, я не мога да се фрълим да участуем у тая литературна свара, оти си имам работа. А и не ги познавам ‘ората. Гледам ги по снимките – шарен народ: ‘убави, грозни, тънки, дебели, секакви, а като зачетиш – еднакви, като ка една макя ги е раждала. Школа ли е, струг ли е, не знам, ама са като гайки, сите на един болт мож‘ да ги заврътиш. Това мене малко ме убръкуе, оти я се съм си мислил, дека книгата е като човек – погледнеш я и веднъг разбираш коя е, нема начин да я сбръкаш с друга. Тека какво не мо‘а да сбръкам Боре Кръчмаро с Мите Гайдата, тека и с книгите требе да е, чини ми се. Ама напоследок сигур некаква нова мода е улезнала или па закон е излезнал (оно, секогаш е тека – едно улази, друго излази), та сите тепая на една и съща стран‘. Ама и страната да беше страна като страна, а оно – нокти. Абе ногу си режая ноктите тия ора. Оняден Бодаков:

    Ножицата й, с прочувствени криле, обикаля все по-дълбоко
    Момчешкия ми нокът.

    Сега и тая госпожа Радулова:

    И всички живи съюзиха се срещу смъртта –
    повярваха, че може безнаказано да се прекъсва
    стареенето, гниенето. И не с гадателски и жречески ръце,
    ала с онези същите, с които в ужас от растежа
    на мъртвото, изрязват ноктите си, стържат
    петите си, отделят всеки ден
    парчета от втрупеното си вътре, окосяват
    пред домовете си високата трева.

    Па и рекламата по телевизоро, и она за ноктите. Нещо има у тия нокти, ама не мо‘а се сетим що е. Или па целио проблем е у това, дека я‘ знам що не знам, а некои ‘ора не зная и това що зная?

    Това с ноктите чея да са бели ядове, ако окол‘ них имаше нещо друго, освен опит да се сграби славата. Ама она, славата, не е сушена синя слива, да я туриш у вода да возври и да я изедеш; славата открай време си е Наполеон и Ватерлоо. Требе да мож да дръжиш на глад, студ и бой, ама най-важното е, дека требе да знаеш накъде си пошел и защо? А тука що?

    какви ще са децата на света, родени от гъбите
    по дъното на умивалника – не по-големи
    от кукувичите яйца, или от лишеите по кожата,
    последен и далечен спомен за растителност; или деца
    от черни и цветни метали, деца от желязо,
    километри меко, готово за коване желязо…

    С’а, жената мож‘ да е врачка и мож‘ да ги види тия работи с миячката у мивката; мож‘ да ю е ногу тежко и да си записуе тая тегоба, да ю олекне. Нема лошо, ако целата тая мъка е у тетрадка и си я дръжи под кревато. А тека, като ми я заподфръляя по книжарници и телевизии, почнуем да се плашим, дека некой че земе да запрати  я неизпрани гащи, я папуци и секаков боклук, що има дома. Верно, и боклуко си има место у тоя свет, ама това место се вика боклучарник, а не библьотека.  А, кажете ми що е това сега?!

    Лимеи Сънкинди

    Ни азя косъм, Си кой ти а?
    Що съли не си ти кой?
    Снемава гата два. Вай да неизно.
    Ще ни че на витекаг.

    Кономрач е дакол кой синя
    – мо жаи бато какра –
    То казден ваш свой цял тоиме
    Възпред лотена хитва.

    Казуем ви, мили ‘ора, това повече се не трае. Оно не беше инфлуенца, не беше секвестиция, не беше Прасков, Сабоурин, па те сега и Радулова:

    Вай да неизно

    Кой откъде иде, запретнуе ръкавье и пише та ушите му пукая:

    Койня коа койня

    Уплашени, манечки ‘ора, като пилци се крия‘ зад думите и каканижа ли каканижа, без през акъл да им минуе, дека думите не са скривалище, а връх – и качиш ли се на него, цел свет те види и он, свето, разбира, дека

    Все по-случайно,
    все по-неправилно

    е това, що пра‘иш.

    Кога човек срешне таквая празноча, не мож‘ сам да си я обясни и тражи приятел. Като секогаш, я‘ се обадих на Петре Театрало. Звъним по телефоно и се тресем от нерви, като циганин на жица.

    – Алоу – викам. – Ни азя косъм.

    А Петре оттам ока като некой селянин „Кой?“

    – Абе „кой“! Кономрач е дакол – окам и я, зер му се уясни нещо.

    – Оти ви не е’ем… – губи култура Петре.

    – А-а – викам я, – възпред лотена хитва.

    – Знаеш ли какво че те лотнем, ако те пипнем – пеньи се Петре, а мене ми олекнуе, като видим дека и он не разбира нищо.

    – Я‘ тука помош тражим, а ти че ме лотнуеш – ковладим го я.

    – Що се заносиш, бе, Весо! Рекох си: Некой яко се е налюлял и с‘а шефелькя що му дойде на язико.

    – Верно, требеше да пинем – просветнуе ми отеднъж. – Къде съм пошел да четим на трезно? А и ти земи да си сипеш, оти его е, има-нема половин стихотворение ти казах, а ти пцуеш като каруцар.

    – А-а, да си имаме уважението – дръпа се Петре, – това, що дрънкаше одеве са си чисто твои измишльотини. Лотнем-мотнем – какво па нема некой да ‘земе да пише таквия глупости.

    – Е, те, ти купуеш таквия глупости; ти ми я натресе тая убавиня. Врътех, гледах – отгоре, отдоле,от лево, от десно – да не е нещо ябанджийско, нещо тека американско, ама цъ, на книгата пише Надежда Радулова – Вара на джаде у дол.

    – Весо – прокашлюе се авторитетно Петре, – я‘ мож‘ и да съм купил некоя глупос‘ от глупос‘, ама тебе те е фанала маджията – това, що говориш, едно с едно го нема.

    – Петре – зафатим серьозно и я‘, – мож‘ ли да ми кажеш що ги прифаща некои ‘ора, та толку налитая да пиша, кога ясно се види (като тая госпожа), дека не са кадър друго да напрая, освен да разбръкая чуждото. ‘Се едно ти да изпечеш ракия, а я да ю турим пепел.

    – Пу-пу – возтриса се Петре, – се най-лошото ти е у акъло.

    – Ама верно, казуем ти чес‘но, таквия ‘ора мож‘ да те откажа и от четеньето, и от…

    – Трай! – заповеда ми Петре, – па че кажеш некоя глупос‘.

    – Видело се е, дека нече да си ми у помош – кротнуем се я. – Саде лажеш народо, да си бия главите у дзидо на некакви несусветности. Айде чао и да се пазиш от калпави книги.

    Петре изпуфте нещо като „Белки па тебе ракията ти е сè първак“ и затвори.

    А я си мислим, дека преди да се качиш на некой връх, требе убаво да си стегнеш партенките, оти изкачуваньето не стая с чужди нодзе. А оно що?  –

    мо жаи бато какра –
    То казден ваш свой цял тоиме
    Възпред лотена хитва.

     

     

    Прочети “Ламцадрица” на Рада Барутска.

    Прочети “Любезно писмо до Владимир Сабоурин…” на Вавилония Полиглотова.

    Обратно към съдържанието на броя.