• Десният бряг на Марица

    Гриша Трифонов

    Това ми е последната България.

    Последната.
    Не ми остана шепичка народ
    след всичките велики преселения,
    не ми останаха коне –
    последният
    лежи на хребета
    и рие все по-бавно каменния сняг.

    Това ми е
    последната България.

    Разселвах се.
    Населвах.
    Поселявах.
    Дошло е времето да се заселя.
    Дошло е мястото да се заселя:
    в студените треви на този бряг,
    на хвърлей поглед
    от последния си кон,
    от костите му –
    да ми светят като храм на хребета,
    додето рия с тъпия си меч земята.

    Това ми е
    последната
    България.

     

    Обратно към съдържанието на броя.

    Прочети “Стихотворение” от Съвременен български поет.