• Ges pel temps fer e brau / Дори лошото и мрачно време

    Пейре Видал

    “Домна”и “ен” са провансалските титли “госпожа” и “господин”.

    Ges pel temps fer e brau,
    Qu’adutz tempiers e vens,
    Don torbals elemens
    E fal cel brun e blau,
    Nos camja mos talens,
    Ans es mos pensamens
    En joi et eu chantar,
    Em volh mais alegrar,
    Quan vei la neu sus en l’auta montanha,
    Que quan las flors s’espandon per la planha.

     

    Domna, de vos mi lau,
    Quar etz douss’ e plazens
    E la plus avinens
    Que negus hom mentau;
    Quel vostr’ ensenhamens
    Vos fai als conoissens
    Ben dir e tener car
    Et a mi tant amar
    Quel cors el sense me ditz qu’ab vos remanha
    E sim faitz mal qu’ad autra no m’en planha.

     

    De lai on venh ni vau
    Sui vostres bendizens
    E sers obediens,
    Cum cel qu’ab vos estau
    Per far vostres talens;
    E jal francs chauzimens
    Non deuria tarzar
    So quem fai esperar,
    Que pos Artus an cobrat en Bretanha,
    Non es razos que mais jois mi sofranha.

     

    Car qui vos ve nius au
    No pot esser dolens
    Per negus marrimens.
    Ai! domna, tan suau
    M’apodera em vens
    Vostra cara rizens
    Que, quan vos ang parlar,
    No posc mos olhs virar.
    Tan m’abelis vostra bela companha
    Que d’autra m’es salvatija et estranha.

     

    Amors e jois m’enclau
    Et amezuram sens,
    E beutatz e jovens
    M’alegra em esjau,
    El francs cors gais e gens
    M’es de totz mals garens.
    Bel ris ab dous esgar
    Me fan rir’e jogar;
    Cortes solatz mi reten em gazanha
    E gaugz entiers me tol trebalh e lanha.

     

    De lai on creissol fau
    Mi ven us jauzimens,
    Dont sui gais e jauzens;
    Qu’onral nom de Peitau;
    E jal fals recrezens,
    Cobes, mal despendens,
    No pot re conquistar
    Per soven penchenar.
    Sitot si penh nis mira nis aplanha,
    Totz son afars no val una castanha.

     

    Quel cor a flac e cau
    E val meins que niens!
    Que per mil sagramens
    Nol creiri’om d’un clau.
    E dolon m’en las dens,
    Quan parli d’aitals gens,
    Per qu’eu m’o lais estar
    D’En Sauc, filh d’Albar,
    On malvestatz se sojorna es banha,
    E sos pretz es aitals cum fils d’aranha.

     

    Al Rei valent e car
    Volh en mon vers mandar
    Que si sai pert Proensa, pauc gazanha
    Pel bel sojorn que pren lai en Espanha.

     

    Fraire, rir’ e jogar
    Solh per vos e chantar;
    Mas er es dreitz qu’en sospir et que planha,
    Quar vostr’ amors m’es salvagt’ et estranha.

    Bels Sembelis, per vos am mais Serdanha.

    Дори лошото и мрачно време,
    Което носи бури и ветрове,
    Елементите хвърляйки в безредие,
    И кара небето да тъмнее и лилавее,
    Не променя моето желание.
    Напротив, мислите ми са
    В радостта и песента,
    И искам по-весел да ставам,
    Когато виждам снега по високите планини
    Отколкото цветята когато цъфтят в долината.

     

    Домна, на вас ще служа,
    Защото сте блага и мила
    И най-любезната (сред всички),
    Които някой някога е славил,
    И вашата мъдрост
    Кара умните хора
    Да ви хвалят и ценят,
    А мен толкова да ви обичам,
    Че сърце и разум да остана с вас ми казват;
    И дори да ме нараните, да не се оплаквам на друга.

     

    Където и да ходя и да идвам
    Съм за вас благоречив (ви възхвалявам)
    И съм ваш слуга покорен
    Като този, който е до вас,
    За да изпълнява вашата воля.
    И сега снисхождението ви щедро
    Не би трябвало да се бави,
    За което се надявам:
    Тъй като Артур отново е в Бретан,*
    Няма причина да ми липсва радост.

     

    Онзи, който ви вижда и слуша
    Да страда не може
    От никаква мъка.
    Ах! Домна, така нежно
    Ме превзема и покорява
    Засмяното ви лице,
    Че когато ви слушам как говорите
    Не мога да отместя очи (от вас)
    И така ме радва хубавата ви компания,
    Че всяка друга ми е чужда и противна.

     

    Любов и ведрост ме обземат
    И укротяват ума ми;
    И красота и младост
    Ме радват и веселят;
    И сърцето открито, ведро и нежно
    Ме пази от всички злини;
    Хубавият смях и благи погледи
    Ме карат да се смея и да свиря;
    Галантният разговор ме държи
    И премахва тежест и болка пълната радост.

     

    От там, където букове растат,
    Стига до мен щастлива вест,
    Карайки ме да ликувам,
    Защото носи чест на Поатие*
    И сега лъжливият страхливец,*
    Алчен, лош разсипник,
    Не може нищо пак да завоюва
    Макар и често да се реши (грабителства)
    И да се глади, кипри, гласи,
    Неговите работи не струват и кестен.

     

    Защото сърцето му е мекушаво и кухо
    И по-малко от нищото струва;
    И срещу хиляда клетви
    Не бихме му поверили ключ;
    И зъбите ме болят,
    Когато говоря за такива хора;
    Тъй че оставям тази тема
    За ен Бъз, син на Върба,
    У когото лошотията се шири
    И има стойността на паяжина.

     

    Храбрият и скъп крал*
    Искам с песента си да известя,
    Че ако изгуби тук Прованс, малко печели
    От приятния си престой там в Испания.

     

    Брате, да се смея и веселя
    За вас имам навик, и да пея;
    Но сега ще се жаля и въздишам,
    Защото вашата обич ми е чужда и противна.

    Хубавa Зибелинo, заради вас обичам повече Сердань.

     


    * “Тъй като Артур отново е в Бретан” – става дума за раждането на Артур Бретански, внук на Алиенор Аквитанска.
    *Защото носи чест на Поатие / И сега лъжливият страхливец… – този, който носи чест на Поатие, е Ричард Лъвското сърце, а страхливецът е Филип-Огюст, крал на Франция, често недолюбван от трубадурите (виж тук и тук).
    * Храбрият и скъп крал – Алфонсо II Арагонски.

     

    Обратно към съдържанието на броя. 

    Прочети “Който и да си и откъдето и да идваш” на Михаела Постолова.