• Красивото

    Джон Кийтс

    Красивото завинаги е радост:
    то не умира, не ще изчезне като нас;
    нараства вечно прелестта му. Красивото
    е тих подслон – и носи сладък сън,
    спокойно дишане и здраве. И затова
    отново всяка сутрин сплитаме венец,
    с цветя да увенчаем единството си
    със земята – дори над нас когато тегне
    отчаяние, когато нечовешка рядкост е
    да срещнеш благородство, във черни дни,
    в най-тежките и болни часове на нашто
    лутане –  красивото ще вдигне пак
    покрова от духа ни. То може да е слънцето,
    луната, кичесто дърво, простряло блага
    сянка за стадото по пладне; нарцис жълт
    сред своя свят зелен; поточе светлоструйно
    под куполи от клони, летем търсещо
    прохлада; насред гората –  храсталак,
    изпъстрен със ухайни рози; и също
    на нечия съдба величието в древността,
    въображението ни както я рисува;
    и всички чудни песни, чути и нечути:
    фонтан несекващ, от чийто ръб в небето
    над нас се лее вечността.

     

    Рисунката е на Джон Ръскин.
    Превод от английски Олга Николова.

     

    Горният превод има за цел да предаде мисълта на Кийтс, наподобявайки съвсем бегло изключително изящната стихотворна форма на оригинала. С други думи, целта му е да бъде помагало и подстъп към оригинала. Формата на английски вплита две “мелодии” – тази на римите и тази на изреченията. Литературният термин е анжамбман. Да се чете според пунктуацията, а не според краестишията, но с ухо отворено за римите. Откъсът е от поемата “Ендимион”. До началото на 20-ти век в англоезичния свят цари идеята, че големият поет трябва да докаже майсторството си с написването на дълга поема. 

     

    A thing of beauty is a joy for ever:
    Its loveliness increases; it will never
    Pass into nothingness; but still will keep
    A bower quiet for us, and a sleep
    Full of sweet dreams, and health, and quiet breathing.
    Therefore, on every morrow, are we wreathing
    A flowery band to bind us to the earth,
    Spite of despondence, of the inhuman dearth
    Of noble natures, of the gloomy days,
    Of all the unhealthy and o’er-darkened ways
    Made for our searching: yes, in spite of all,
    Some shape of beauty moves away the pall
    From our dark spirits. Such the sun, the moon,
    Trees old, and young, sprouting a shady boon
    For simple sheep; and such are daffodils
    With the green world they live in; and clear rills
    That for themselves a cooling covert make
    ‘Gainst the hot season; the mid-forest brake,
    Rich with a sprinkling of fair musk-rose blooms:
    And such too is the grandeur of the dooms
    We have imagined for the mighty dead;
    All lovely tales that we have heard or read:
    An endless fountain of immortal drink,
    Pouring unto us from the heaven’s brink.

     

    Прочети “За ‘поетическия’ език: смисловото ударение” на Олга Николова.