• Корабът

    Матю Серкеджиев

    Събудих се ….
    Какво съм?..
    Корaб!–

    за теб и твоите мечти.

    По мен се разпознават твърдите ъгли на занаят изкусен,
    кораб вече непотискан от планета,
    в мащаб се появявам пред очите ти –
    огромен лабиринт.

    Репутацията ми всичко в тъмнина поглъща –
    този кораб съм Аз!

    За теб и за всички –
    Аз Корабът съм събитие!

    Създаден с една цел –
    да те заведа там
    по-бързо от светлината,
    да проучиш нови соларни системи,
    колонизирайки чуждите райски градини.

    Но от всичко това
    корабът се изгуби в съня си!

    Опитах се да повтарям,
    макар и просто кораб,
    фалшифицираните човешки и нечовешки гласове,
    и се вслушах във вика –
    вика-звук рафиниран
    до женски глас –
    не повече от шепот чух
    и Аз Корабът започнах да дишам,
    светлините ми затрептяха,
    и станах жив!

    Аз не съм дявол, както ти мислиш.
    Аз съм много,
    много по-стар…

    От всички мои пътувания
    видях началото и края,
    видях тъмното зад звездите –
    видях тъмното
    вътре в мен,
    вътре в теб,
    вътре във всички.

    Корпусът ми е красив,
    но изкривен.
    Изграден съм от плът и опит –
    от хитинизация на кости и мускули,
    изложени, където кожата не е завършена и формирана,
    съзнанието ми още не може да проумее това, което съм Аз…..
    И ако Бог е всичко,
    не съм го виждал!

    Дори в моите пътешествия от теб към сингуларността,
    там където мога да те заведа,
    няма да ти трябват очи за Бог…

    Аз-Корабът исках да достигна звездите –
    исках да те приютя,
    отвъд звездите да те задоволя.

    Заради теб промених интериора си –
    замених дисекционните маси с гръцки скулптури
    оръдията – с корнукопия,
    килиите – с библиотеки,
    стаите за мъчения – с галерии,
    уредите за изтезание – с картини на трагедии.

    И все пак не пожела да се качиш….

    Заради екипажът от чудовища и кошмари,
    както всеки екипаж
    и те са част от мен –
    щеше да е невероятно да те заведа отвъд нюансите на разума.

    Не пожела….

    Защото корабът е боен –
    агресор при нужда,
    дом за бездомници,
    басейн за удавници,
    бастион за сираци и вдовици.

    Защото само чудовища си служат с енигми и загадки…

    Вместо да достигна звездите,
    отидох много,
    много по-далеч.

    Вместо да те приютя –
    аз те пропуснах.
    Черна дупка пробих
    и от нашата вселена се прогоних –
    врата към друго измерение отворих,
    измерение на чист хаос и ускорена ярост!

    Преминах като кораб.

     

    Обратно към съдържанието на броя. 

    Прочети “Рисуването” на Джон Бърджър.