• Едно

    Златозар Петров

    Такъв човек си, че би искал, да речем,
    една и съща маса за храна, за четене и писане.
    Една запалка – месингова, обла –
    за стотиците кутии със цигари.
    Стол един – масивен и удобен за заспиване.
    Едни и същи дрехи – чисти, но без цвят, –
    които да износят тялото ти до възможното.
    Такъв човек си, че да можеше,
    би тъпкал всеки ден един и същи път,
    облегнат с тежестта си на едни и същи камъни,
    би се любувал на не повече от четири дървета,
    би дал живота си, за да прозреш
    в безкрая на това еднообразие.
    Защото знаеш: всичко е едно.
    Едно са престъплението и наказанието,
    твърдението и неговото отрицание,
    едно и също е да спиш и да будуваш,
    да се бунтуваш и да се смиряваш,
    едно и също е да идеш и да се завърнеш.
    Цъфтеж и гниене –
    и между тях едно неназовимо,
    което ту ги свързва, ту ги заличава.
    Навярно туй е времето – то прави тъй,
    че да вървим покрай стени, които гният,
    и покрай макове, които се рушат.
    А ето че плътта на мъртвия цъфти,
    издува се, ухае и се пръсва
    като мехур, набъбнал вътре от живот.
    Тъй временно и незначително е всичко,
    че няма как животът да умре
    и в твоя край да не е твоето начало
    с четирите дървета, масата и стола
    ти всичко си видял, изпитал, преживял.

     

    Обратно към съдържанието на броя. 

    Прочети “Мечтател” на Константин Петканов.