• Когато бях дете

    Фридрих Хьолдерлин

    Когато бях дете
    от виковете и тоягите на хората
    спасяваше ме често някой бог
    и сред цветята и дърветата играех,
    във милостта им приютен;
    подухваше от небесата вятър,
    играейки със мен.

    И както ти ликуваш
    в сърцевината на цветята,
    когато чашките протягат се към теб
    с тъй деликатна сила,

    така ликуваше и в моето сърце,
    о, Татко Хелиос, и бях любим за теб,
    Света Луна, като Ендимион.

    О, всички вие, ласкави
    и верни богове!
    Да знаехте как ви обича
    моята душа!

    Макар че виках ви, без имената ви да знам,
    безименен и аз, и вие ми отвръщахте –
    не както хората зоват се с имена,
    познавайки се сякаш.

    А ви познавах по-добре,
    отколкото познавал съм човека.
    Разбирах етера безмълвен,
    но не и хорските слова.

    Отгледа ме гората,
    с мелодията в шепота на клоните.
    И се научих да обичам
    сред цветята.

    В прегръдките на боговете аз растях.

     

    Превод от немски Любомира Георгиева.

     

    Прочети “В дълбокото на лятото” на Красимира Зафирова.

    Обратно към съдържанието на броя.